Свидетелства ми преди всичко моята съвест. След това разумът и волята. Съвестта ми говори: неизмеримите Христови страдания за спасе­нието и доброто на хората не могат да бъдат възнаградени с нищо друго, ос­вен с възкресение и небесна слава. Неизказаните страдания на Праведника са увенчани с неизказана слава. Това ми носи удовлетворение и мир.

Моят разум ми говори: Без сияйната възкресна победа цялото дело на Божия Син би останало в гроба, цялата Негова мисия би била напразна.

Моята воля ми говори: Христовото възкресение ме спасява от колебли­вото люшкане между доброто и злото и ме насочва решително към пътя на доброто. И още: то ми свети по този път, дава ми вдъхновение и сила.

Освен тези три гласа, които вътре в мен ми свидетелстват едно и също, имам надеждни свидетели и извън мен. Това са славните жени мироносици, това са дванадесетте велики апостоли, това са петстотинте други свидетели; всички, които след Възкресението са Го видели и слушали - не насън, а на­яве, и не за една минута, а в продължение на цели четиридесет дни. И пла­менният Савел, най-големият еврейски гонител на християните, и той ми свидетелства, че посред бял ден е видял светлината на възкръсналия Господ, че е чул Неговия глас и послушал Неговата заповед. От това свое свидетелство Павел не е искал да се отрече дори и след тридесет години, дори и в часа, когато в Рим Нероновият меч се е спускал над главата му. Свидетелства ми и свети Прокопий, римският военачалник, който се бил отправил да унищожи християните в източните провинции и на когото живият Христос изненадва­що се явил по пътя и го обърнал към Себе Си. И Прокопий, вместо да посича християните, сам се оставил да бъде посечен за Христос. Свидетелстват ми още и хилядите мъченици, пострадали заради Христос през вековете по аре­ните и тъмниците - от иерусалимските до балканските мъченици, та дори до наши дни - до най-новите руски мъченици. Свидетелстват ми и всички праведни и добри души, които често срещам в живота и които се радват, като чуят за Христовото възкресение от мъртвите. То е в съзвучие с тяхната съвест, то разтърсва душите им, радва сърцата им.

Приемам свидетелство и от грешниците и враговете Христови. От са­мия факт, че те - грешните и злобните - отричат Христовото възкресение, аз добивам увереност в обратното. При всеки съд се взема предвид благо-

надеждността на свидетелите и съобразно с това се преценява ценността на тяхното свидетелство. Когато трезви, чисти и свети свидетели твърдят, че Христос е възкръснал, аз радостно приемам тяхното свидетелство за истин­ско. А когато нечисти, неправедни и грешни отричат Христовото възкре­сение, с това те потвърждават свидетелството на първите и още повече ме уверяват във възкресението на моя Господ. Защото отрицанието им е плод на злоба, а не на знание.

Свидетелстват ми още и многото народи и племена, които чрез вярата във възкръсналия Господ сами възкръснаха от дивачество за просветеност, от робство за свобода, от калната локва на покварата и умственото помраче­ние за светлината на Божиите деца. И възкресението на сръбския народ ми свидетелства за Христовото възкресение.

Та дори и самата дума „възкресение" ми свидетелства за същото. Защото без Христовото възкресение не би имало такава дума в човешкия език. Когато Павел за пръв път я изрекъл в културната Атина, атиняните били изненада­ни и объркани.

И така, чеда Божии, отвръщам на вашия поздрав: Воистину Христос воскресе!

ДО СКРОМНИЯ ЧИНОВНИК Т., КОЙТО СЕ ОПЛАКВА ОТ ГОРДЕЛИВИЯ СИ ПРИЯТЕЛ

Пишеш, че през тази година Великденските ти празници са били помра-чени. Какво се е случило? Твоят най-близък приятел получил високо назначение. Отначало си се зарадвал на това. Но само след няколко седмици той започнал да страни от теб. Не отговаря на писмата ти, разговаря с теб студено и кратко, оставя те да чакаш дълго пред канцеларията му, а зад гър¬ба ти се изказва презрително за теб. Не можеш да го познаеш. Къде остана онзи мил човек? Арабите биха казали: погълнал го е столът му.

Ако искаш, прочети му това, което ще ти напиша. Имало в Арабия два¬ма приятели. Всяка вечер те седели край огъня на трикраки столчета и раз-говаряли. Случило се обаче, че единият от тях станал шейх. Преселил се в каменен палат и седнал на висок седефен престол. Много народ идвал да се поклони на новия владетел. Изпълнен с радост, дошъл да го поздрави и ста¬рият му приятел. Но горделивият шейх не пожелал да го пусне веднага при себе си, а го оставил да чака пред портите много дни. Накрая наредил да го доведат. Скромният му приятел влязъл, а шейхът още повече се изпъчил на седефения престол. Приятелят му веднага разбрал всичко и нарочно започ¬нал да се оглежда наоколо, сякаш не го виждал. Шейхът се ядосал и сърдито го попитал какво търси.

- Теб търся, човече, къде си ти? - отговорил приятелят му. И тъжно до-бавил: - Докато седеше на малкото столче, столът не се виждаше от човека, а сега ето - човекът не се вижда от стола.

Това се е случило и с твоя приятел. Изгубил се е човекът във високия стол. Но в живота това е толкова често явление, че твоят гняв изглежда смешен. За хората е по-трудно да запазят себе си на върха, отколкото в низините.

О, човече, прах земен! С какво се гордееш? С нищожеството си в живота или с нищожеството си в смъртта? За един гръцки държавник се разказва, че имал обичай всяка сутрин да се кланя в две посоки. Ту в едната, ту в дру¬гата. Запитан на кого се кланя, той отговорил: „На Бога и на народа. Защото всичко, което имам, е или от Бога, или от народа".

О, човече, секунда във времето и милиметър в пространството! С какво се гордееш? Казано е в Светото Писание: „Всеки горделив по сърце е гнусота пред

Господа”. И още: „Бог се противи на горделиви”. И ако искаш, ето още: „Пред погибел гордост върви”.  Със своята гордост ти си обявил война на Всемогъщия и Вечния. Атомът е въстанал срещу Безграничния. Секундата се е разбунту¬вала срещу Безсмъртния. Нима твоето поражение не е очевидно и за мрав¬ките? Изненадващо ще те сполети падение и срам. Затова: опомни се, покай се, отрезви се, освести се, дръж се подобаващо. Бъди човек! Да бъдеш човек е по-достойно, отколкото да бъдеш цар. Това е по-сияйно от всички корони и по-важно от всички престоли.

Това е поуката за твоя приятел. А на теб - здраве и мир от Бога! Честито Възкресение!

Автор – Св. Николай, еп.Жички и Охридски

Превод – Диляна Иванов