„АЗ СЪМ В ОТЦА И ОТЕЦ Е В МЕНЕ"?

Защо изследваш възвишените небесни тайни, които дори херувимите не разбират? Просто вярвай, че това е така - Господ го е казал - и вя­рата ще ти донесе награда. Защото вечното благо, безсмъртният живот и Царството Божие са обещани не на знанието, а на вярата. Бог е дал на чо­века неограничени способности да вярва и ограничени - да знае. Не е ли признал това и философът Кант, критикът на човешкия разум?

Произнасяйки тези думи, Христос ги е отправил към вярата, а не към знанието. Той е казал на апостол Филип: “Не вярваш ли, че Аз съм в Отца. и Отец е в Мене “? Виждаш ли, че Той открива тайна на вярата, а не на знание­то. Не казва: “ не знаеш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене, а: не вярваш ли”?

Впрочем помогни си малко и със сравнения. Не е ли всеки син в своя баща, преди да се роди? И всеки баща в сина, когато синът се роди? Не е ли огънят в пламъка и пламъкът в огъня? Не е ли благородното желание във възвишената мисъл и възвишената мисъл в благородното желание?

Ние непрестанно се препъваме в тялото, когато мислим за духовни­те предмети. До разбирането на духовната реалност се доближава онзи, който преодолее това препъване. Може ли да има на земята любов по-голяма от любовта на майката към нейния едничък син и на сина към неговата майка? Представи си душите им, но само душите. Душата на майката изцяло е изпълнена с нейния син и душата на сина - с майката. Особено когато са далеч един от друг. Майката с цялата си душа е в сина и синът с душата си - в майката, и то както с ум, така и със сърце. И все­ки, който ни обича, ни носи в ума и сърцето си, а онзи, когото обичаме, живее в нас. Горейки от божествена любов към Христос, апостол Павел е казал:  “ Вече не аз живея, а Христос живее в мене^”.

Методът на познание в християнството е любовта. И тъй, ако искаш  да познаеш небесните тайни, обичай Бога с цялото си сърце и с цялата си  душа, и с целия си разум. И Бог ще се всели в теб, и ти ще бъдеш в Бога и Бог в теб. И ще почувстваш реалността на много неща, които са отвъд хори­зонта на човешкото знание и разум.

Небесната любов нека те просвети!

Автор – Св. Николай, еп.Жички и Охридски

Превод – Диляна Иванова