Трудно се казват думи,
в които прозира бъдеще...
Един мъж - слязъл от мостика на надеждите
и укротил стихиите в себе си -
не може да говори неистини.
Очите му - посивели от сол
не могат да скрият
неравната почва... в краката на мислите...
Той робува покорно на собствени принципи,
изковавани дълго в свят на мълчание.
Те... правят дните му някак... безсмислени,
но по-лесно... през пръстите преминават...

Забравят се лесно думи,
в които прозира бъдеще,
сред ветрове и бури, изтъкали безкрая на делника,
когато в яката на утрото сгушени
се разсъмват илюзии, в които никой вече не вярва...

Повярвай!
Трудно се казват думи за бъдеще...