Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на savaarhimandrit
Име:
savaarhimandrit tinkov

Възраст:
64

Пол:
мъж

Град:
Карлово

Професия:
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛ

Интереси:
РАЗНООБРАЗНИ

Статистика
Популярни постинги:
163

Постинги този месец:
33

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
14

Блог вълни:
2476
Последни постинги
  

 

http://blagovestnik.bg/16-04-2021/  

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 

http://blagovestnik.bg/15-04-2021/  

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 1
 ПРЕЗ ПЕТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Два могъщи начина, чрез които света Мария Египетска устояла в борбата и е победила греха

 

     Днес Православната Църква прославя света Мария Египетска, която станала от велика грешница - велика праведница. И така, радвайте се грешници! За вас не само е отворена вратата на покаянието, но и е приготвен чертогът на славата. Вижте каква е била и каква е станала Мария и се въодушевете мъжествено да извървите нейния път. Призовал я Господ, тя станала и тръгнала, и като тръгнала, вече не се върнала назад. Днес Господ призовава и всички нас, и кой не се е отзовал на това Негово милостиво призоваване? Почти всички вече поговяха, изповядаха се и се причастиха със светите Тайни, тоест чуха Божия зов и се изправиха. Нека сега да вървим неотклонно по пътя, по който е вървяла Мария, след като се е изправила от падението, за да достигнем това, до което е достигнала тя накрая.

Света Мария, като се покаяла, оставила всичко, и като преминала Иордан, там, в пустинята, живяла суров живот, очистила се от страстите си и се спасила. Какъв пример! Пригответе се да му подражавате.

Може би никой от нас не е давал обет да направи точно така, но всички трябва да постъпим именно така, ако имаме предвид не външния начин на действие, а неговия дух и сила.

Като се отдалечила в пустинята, света Мария се отдалечила и от съблазните на света и с това премахнала всички изкушения, идващи от тях. Грехът след това можел да я привлече само чрез плътта. Но тя не дала покой и на плътта си в пустинята. Постът, лежането върху голата земя, жегата и студът я изтощавали. Това са двата могъщи начина, чрез които тя устояла в борбата и победила греха: отдалечаването от света и изтощаването на плътта.

Изтощаването на плътта е начин, понятен и достатъчен за всички нас. Намали количеството на храната, определи си повече труд и по-малко почивка и сън, вместо мекостта избери суровостта, вместо топлината - студа, вместо разпуснатостта - усилието, вместо всякакви утехи на плътта - безпощадността към себе си, и ще изтощиш плътта си и с това ще зачеркнеш страстите, които обитават в нея. Но как да се отдалечим от света ние, които живеем в света?

Има отдалечаване от света телом - това е отиването в пустинята. Но има и отдалечаване от света, без да излизаме от него - чрез начина ни на живот. Първото не е възможно за всички и не е по силите на всеки, а второто е задължително за всички и трябва да бъде изпълнено от всички. Ето към това ни призовава свети Андрей в своя канон, когато ни съветва да се отдалечим в пустинята чрез благоразумието. И така, отхвърли обичаите на света, извършвай всяко дело така, както повелява благият евангелски закон - и ще живееш в света като в пустиня. Между теб и света, благоразумието ще бъде като стена, зад която няма да виждаш света. Той ще е пред очите ти, но няма да съществува за тебе. Светът ще се изменя по свой ред, а ти ще имаш свой чин и свои порядки. Той ще отива на театър, а ти - на църква; той ще танцува, а ти ще правиш поклони; той ще излиза на разходка, а ти ще бъдеш у дома си в уединение; той ще се отдава на празнословие и смях, а ти ще пребъдваш в мълчание и прославяне на Бога; той ще бъде в утешения, а ти - в трудове; той ще чете празни романи, а ти ще четеш Божието слово и отеческите писания; той ще прекарва времето си по балове, а ти ще беседваш с единомислен брат или с духовния си отец; той ще прави користни сметки, а ти ще жертваш себе си; той ще се отдава на страстни мечтания, а ти на богомислие. И така, начертай свои правила за всичко и установи за себе си начин на живот, противоположен на порядките в света - и ще бъдеш в света извън света, като в пустиня. Нито теб ще те има в света, нито света - в теб. Ще бъдеш пустинник. И ще станеш подражател на света Мария, без да се отдалечаваш в пустинята.

 Ако освен това, както вече казах, пребиваваш в пост, трудове, бдение и изобщо в лишаване от всякакъв покой, то ще можеш да използваш и двата начина, с които света Мария е победила страстите си и се е спасила.

Казано накратко: откажи се от покоя на плътта и установи за себе си начин на живот, противоположен на порядките в света, или огради себе си чрез благозаконието. Направи така - и също ще победиш страстите си и ще се спасиш.

И ето какво ще бъде в душата ти, както учи свети Исаак, ако ти използваш тези два начина: покорност на сетивата, трезвост на ума, кротост на помислите, светли движения на мисълта, усърдие за делата, възвишено издигане на ума, сълзи, незнаващи мяра, памет за смъртта, чисто целомъдрие, чуждо на всякакво мечтание, което изкушава мисълта, тайнствени понятия, които умът постига с помощта на Божиите слова, страх, който отсича всяка леност и нерадение и угасява всяко въжделение, а накрая - свобода на истинския човек, душевна радост и възкресение с Христос в Небесното Царство. Ето го и спасението. Ако някой бъде нехаен към тези два начина, то нека знае, че не само ще навреди на себе си във всичко, но ще разклати самите основи на добродетелта. И както те, ако някой ги задържи в себе си и пребъде в тях, са начало и глава на Божественото дело в душата, врата и път към Христос, така, ако някой отстъпи и се отдалечи от тях, ще стигне до противоположните на тях пороци: угаждане на плътта и телесно скитане, тоест живеене според обичаите на света, които отварят врата в душата на човека за всички грехове и страсти.

Защото прояви само малко ненужна снизходителност към обичаите на света, които не са нищо друго, освен телесно скитане, прояви снизходителност и остави това телесно скитане на воля - и гледай до какво ще доведе това! Неуместни и неочаквани срещи (аз продължавам словото на свети Исаак), приближаващи към падението, буря от силни усещания, възбуждани от видяното; бързо разгорещяване, завладяващо тялото, неудържими помисли, стремящи се към падение, охлаждане на любовта към Божиите дела и напълно изоставане на правилата на новия ти живот, подновяване на забравени лоши дела и приучване към други, които преди не си вършил. И страстите, които по Божията благодат са били вече умъртвени в душата ти и изтребени от неприпомнянето на лошите спомени, запазени в паметта, отново се раздвижват и започват да подтикват душата към неподобаващи дела. Ето какво ще се открие дори и само след една проява на снизходителност, тоест на телесно скитане по обичаите на света и вследствие проявената нетърпеливост при понасянето на скръбното пребиваване в новия ред на живота ти. Какво ще произлезе от угаждането на плътта и особено от чревоугодието, не може дори да се изброи. Оттук - тежест в главата, велико натежаване в тялото и разслабване на мускулите, оставяне на молитвеното правило, леност за правене на поклони, хладност на сърцето, огрубяване на ума и помислите, помрачаване, гъста и непроницаема мъгла, разпростираща се в цялата душа, силно униние и скука по отношение на всяко Божие дело, а също и неспособност за вкусване на сладостта на Божиите слова при четене, скитане на мислите по всички краища на земята, нечисти призраци, които изпълват душата и разпалват похот; непрестанно и нетърпимо разгорещяване в цялото тяло, а оттук и нови прелъстителни помисли, при съчетаването с които душата пада в безчестни страсти, отначало вътре в себе си - чрез съчетаване, а след това и вън от себе си на дело.

Ето ги горчивите плодове от скитането по обичаите на света и на всяко упокояване на плътта! Врагът знае, че който им се поддаде, ще бъде сигурна плячка за него. Затова и по всякакъв начин се старае или да разстрои установеният нов ред на добър живот, или да склони човека към някаква излишна снизходителност към плътта. Ако отстъпиш в едно, ще паднеш и в друго, а при това няма да избегнеш и падането в грях, и завръщането на предишните страсти. Отстъпи на плътта, и тя ще те накара да отстъпиш и на обичаите на света. Или отстъпи на обичаите на света, и те ще те накарат да отстъпиш на плътта. Единият враг ще те предава на другия, без самият той да отстъпва от тебе; и двамата заедно всеки път ще те повличат към падение. Като знаеш тази опасност, стой твърдо в това, което си започнал. Плътта ще бъде подкрепяна от любовта към живота, а светът - от човекоугодничеството. Противопостави им чувството за истинския живот, като проявиш безпощадност към плътта и общуването, единението с истински хора, като отхвърлиш обичаите на света. Плътта ще започне да се измъчва, душата - да тъгува, но ти се въоръжи с търпение. Ободрявай се с мисълта, че все едно смъртта предстои. От отстъпките на плътта и света - през падането в грях - се стига до истинската и вечна смърт. Плътта и светът също плашат със смъртта онези, които вървят против техните искания, но тази смърт е призрачна, не е действителна, а е измислена от врага, за да ни изплаши. По-добре да обречем себе си на смъртта, която е за спасение, за да избегнем пагубната смърт.

Разбира се, това е трудно, и затова този път е наречен тесен и скръбен, но за него Бог дава истинното и утешително обещание, че той води към Живота. Но нали само безумните, както казва свети Исаак, предпочитат незначителния, възможен още сега близък покой пред отдалеченото Небесно Царство, без да знаят, че е по-добре да претърпим страдание в подвига, отколкото да намерим покой в ложето на земното царство и да бъдем осъдени за леност. Мъдрите желаят смъртта, само да не бъдат обвинени, че са извършили без трезвост някое от делата си. Не унивай, когато става дума за нещо, което ще ти донесе живот, и не се лени да умреш за това.

С такива помисли и отечески наставления укрепявайте решимостта си да устоявате в новия добър ред на живота си, в противоположност на обичаите на света, и да не превръщате в похот угаждането на плътта. Така ще избегнете мъчителното раболепие пред греха и скоро ще влезете в свободата на Божиите чеда, когато, укрепявани от Божията сила, вече безпрепятствено, без усилия и без особени жертви, ще започнете да постъпвате според Божиите заповеди и закони, както синовете ходят в дома на своя отец. Амин.

 

13 март 1866 година

 

Св. Теофан Затворник

 

 

Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0
 ПРЕЗ ПЕТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

За трите вида грешници, или кой е ключът от вратите на покаянието

 

Колко недели вече ние пеем: Жизнодавче, отвори ми вратата на покаянието? И всеки път получаваме от Господа утешителен и въодушевяващ към покаяние отговор - или в евангелските четива, или в събития, свързани с неделните дни. Делото на покаянието прилича на това, като някой глава на семейството (домовладика) се намира във вътрешните покои на своя дом, а други, желаейки да влязат при него, викат отвън: “отвори ни, отвори ни вратата!”.

Домовладиката отговаря отвътре на един: „влез, вратата е отворена”; на друг: “влез, вратата не е заключена, само е притворена, отвори и влез”; на трети: “ключът е отвън, намери го, отключи и влез!”. Различни хора, различни отговори и различни усилия при влизане в дома. Но всички, дошли пред вратата, смело влизат вътре, приближават се до Домовладиката, коленичат пред него - удостояват се с неговата отеческа прегръдка и остават при него - да се утешават от неговата всеоблажаваща близост. Разбирате ли тая притча? Домовладиката е Господ, Който приема каещите се хора и отново ги приближава до Себе Си. Кои са първите от тях, които намират вратата отворена? Това са ония, които след последната изповед и приемане на светото Причастие са запазили себе си чисти от всякакъв грях, не са осквернили своите мисли и чувства с никаква нечистота и са запазили огъня на ревността незагасен. Кои са вторите, които са намерили вратата притворена? Това са ония, които понякога са изоставали в ревността по богоугаждането, поддавали са се от време на време на безгрижие и леност, и макар да са се запазили от тежки грехове, невинаги са опазвали своите мисли и чувства чисти пред Господа. Кои са третите, за които вратата е била затворена и ключът поставен някъде, така че и него трябва да търсят? Това са падналите в тежки грехове, поробили себе си на страстите и греховните навици и поради това паднали в окаменено безчувствие, в безгрижие и заслепление.

Към коя от тия три групи принадлежим ние? Към коя ще се причислим самите ние? Към първата? Ще се намери ли такъв? Към втората? И те са рядкост. Остава да се причислим към третата група. Блажени са първите. Не съвсем зле са и вторите. Но не бива да се отчайваме и ние, обременените от грехове и овладени от страсти. Господ е готов и нас да приеме, Той и нас зове, ще ни приеме и ще ни допусне при Себе Си. Макар че вратата е заключена и не се знае къде е ключът: ще потърсим и ще го намерим, ще отключим вратата и ще влезем при Господа. Уверение за успеха е света Мария Египетска, чествана днес. За нея вратата е била заключена и непристъпна. Но Господ ѝ дарил мъдрост и тя влязла. Нека тръгнем по нейните стъпки и всичко ще постигнем.

Какво е станало с нея, та вратата, която по-рано била заключена, изведнъж се е отворила? Нали тя не е предприемала нищо особено. Застанала до вратата и стояла, без да се отрони нито звук от устата ѝ. А след миг тръгнала и намерила заключената врата отворена. Значи на минутата тя намерила ключа, отворила вратата и отстранила всички пречки. Именно върху тая минута нека се спрем по-внимателно и да разберем нейната сила. Какво е станало тогава?

Виждате, че тогава не се е случило нищо външно, а всичко се е извършило чрез вътрешна промяна на мислите и чувствата. Аз видях, казва тя, цялата бездна на греха и ме обхвана ужас от чувството за Божия гняв, готов да ме срази за моите грехове. Стана ми омразна моята страст, която ме погубваше. Отвратих се от нея от цялото си сърце и я намразих. И обещах на Господа - да не се обръщам към предишните мерзости, но да служа само на Него през целия си живот, предлагайки Му за поръчителка Пречистата Владичица, която Го е родила. Ето какво е станало! Вгледайте се и ще намерите тук и ключа, и отворената врата и онова, което ги е отворило.

Какво представлява ключът от вратата на покаянието? Това са болезнените покайни чувства: чувство за своята греховност и виновност, чувство за Божия гняв за греховете и страх от него, чувство на съкрушение и разкаяние за всички грехове.

В какво се състои завъртането на ключа, който отваря заключената врата? В погнусата от греха, в омразата към него, в отвръщане на сърцето от него и обръщането му към Бога и добрите дела.

В какво се състои отварянето на вратата на покаянието? В твърдото и непоколебимо решение да не се връщаме към миналите недостойни дела и в искрено обещание да служим на Господа през целия си живот. И така - да осъзнаем греховете си, да се разкаем и да скърбим заради тях, да се отвратим от тях и да се обърнем към Господа, обещавайки да не си играем със страстите и греховете - ето отворената врата.

Ако всичко това е направено, можем ли веднага да влезем? Още не, трябва да получим разрешение за влизане. Това разрешение се получава чрез изповед на греховете, а ни се връчва чрез разрешителната молитва на изповедника. Остава само да влезем, да се приближим до Домовладиката, Той ще ни прегърне и ще останем при Него. Това се извършва чрез тайнството Причастие.

Така света Мария Египетска ни показва какво представлява ключът от затворената врата на покаянието, как да го намерим, как да го завъртим, за да отключим, как да отворим вратата и накрая да влезем. Нека вървят по тези стъпки всички, на които е нужно това. А на кого не е нужно? Нека тръгнем всички. Никой да не се отказва, никой да не изостава от другите, никой да не се отчайва. Домовладиката вика и чака всички ни. Да тръгнем, като се принуждаваме взаимно и като се поощряваме взаимно. Нека казваме на изоставащите: Защо стоите на едно място? Нима искате да останете вън от Божия дом? Пристъпвайте бодро! Вие не пеете ли от сърце заедно с Църквата, или само с уста казвате: Жизнодавче, отвори ми вратата на покаянието? Защо стоите? Пристъпете към работа. Всичко имате подръка. Иска се съвсем малко труд, всичко ще намерите и ще имате успех. Ето и ключът. Вижте как трябва да се завърти, как ще отворите вратата и как ще влезете. Погледнете, когато вратата се отвори за друг, и ще видите отеческите обятия готови да ви прегърнат. Не се бавете повече, озъртайки се на всички страни и губейки безполезно краткото и скъпо време.

Да, братя, кратко е вече скъпото време! Скъпото време е времето на поста и покаянието. От него остава малко. Ако сме пропуснали, дали ще го дочакаме пак? Това казвам за всички, които още не са се примирили с Господа и се чувстват обременени от много грехове. Казвам го с цел да ги предпазя, да не би някой, отлагайки подвига на поста и покаянието седмица след седмица, да го отложи изобщо през този пост. И цяла година ще се измъчва под товара на греховете и Божия гняв за тях. Добре е, ако доживеем до следващото благоприятно време. Иначе ще си отидем оттук непомилвани. А там и без нас, разбира се, ще ни отворят вратата, но вече не на покаянието, ще ни тикнат вътре и ще заключат завинаги. Зад нея ще ни срещне не прегръдката на Отца, а неугасим огън и духовете на злобата, нашите врагове.

Като си спомним това, братя, нека побързаме да си отворим вратата на покаянието по примера на преподобната Мария Египетска, по чиито молитви Господ да ни вразуми в това толкова необходимо за нас дело. Амин.

 

 21 март 1865 година

         

     Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 2
14.04 06:07 - !!!
 Как укрепить веру?
  • Самая крепкая вера – вера, основанная на личном опыте. Если вера основана лишь на внешних чудесах, то она ненадёжна. Жизнь в общении с Богом – это и есть настоящая вера. У каждого верующего он есть – опыт непосредственного участия Бога в его жизни. У каждого была такая минута, когда он не мог не понять: это Господь. Когда приходит сомнение, нужно просто вспомнить эту минуту.
  • Чтоб укрепилась вера, нужно по вере жить. Святых подвижников спрашивали: как обрести дар любви? И они отвечали: делай дела любви, и сердце твое обретет любовь. То же и с верой. Требуется искать Бога и стремиться исполнять Его заповеди. Подлинная вера – это дар благодати Божией. Грехи лишают нас благодати, поэтому вера и жизнь по вере – неразделимы.
  • Внезапно веру потерять нельзя; к потере веры человек идет, так же, как и к обретению веры. И то, и другое – результат множества маленьких шагов, нравственных падений, которые мы совершаем. Потому важно вовремя понять, как опасны мелкие, незаметные, неосознаваемые шаги в сторону от Христа.
  • Бывают такие случаи, когда человек считает, что теряет веру в Бога, но он её и не имел. Например, один мужчина рассказал, что он перестал верить в Бога, после того как сильно болела его дочка, он много молился, но спасти дочь так и не удалось. На самом деле этот мужчина потерял не веру в Бога. У него, как и у многих других людей, была точка зрения, что есть нечто, которое называется «богом». Этот мужчина был уверен, что, если у этого нечто сильно попросить, то обязательно получишь.
  • Настоящую христианскую веру потерять нельзя. Когда человек по-настоящему поверит, то такому человеку уже не захочется расставаться с этим чудным даром веры. Конечно, у каждого могут появляться сомнения, но главное, чтобы они были честными и искренними. После внимательного разбирательства в своих сомнениях вера станет только крепче. Как и любовь.
  • Нужно стараться услышать глас Божий, направляющий нас ко спасению в любых обстоятельствах жизни. Даже трудные обстоятельства, например, рождение тяжелобольного ребёнка, потеря близкого, потеря жилья – могут привести ко спасению, а могут восприниматься лишь как трагедия.
Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: -1
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 914280
Постинги: 2483
Коментари: 0
Гласове: 774
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930