КРЪВ В ОЛТАРА

Преди Пасха в олтара винаги има голямо почистване. Йеромонах Филип, по онова време все още инок, си спомня, как чистил с ножче свещника в олтара, а то се изплъзнало и порязало ръката му. Като притиснал раната, той изтичал навън от храма. Нали ако в олтара се пролее кръв, трябва отново да се освещава. Послушникът-олтарник Александър Петров излязъл след о. Филип и като му превързал ръката, казал: „Не разбирам какво става? През Страстната седмица вече за четвърти път има кръв в олтара. Ту копието ще се плъзне на проскомидията, ту някой друг някак ще се пореже. Какво означава това - кръв в олтара?“

На Разпети Петък стана нещо необяснимо. В часа на разпятието на Христа и изнасянето на Плащаницата скръбта на Великия пост прераства вече в онази болка, когато заедно с хората скърби и природата. В три часа по пладне, както мнозина отбелязват, макар и не за дълго, слънцето помръква, скривайки се в облаци, а над земята преминава мощен порив на вятъра, като глуха въздишка, вдигайки във въздуха ята подплашени птици. Душата боледува в този час. И само тези, които познават чистата душа на о. Трофим, който обичаше Господа с такава велика любов, че цялата Страстна седмица не вкусваше и маково зрънце, могат да разберат, че се беше случило нещо невероятно: той, старшият звънар, пръв вдигна ръце към камбаните, давайки тон на о. Терапонт, и за изнасянето на Плащаницата те удариха Пасхален звън. Викнали инок Трофим за обяснение при о. игумена, но той само потресено се каел, без да е в състояние нещо да обясни. Всичко се изясни впоследствие, когато братята вдигнаха на раменете си трите ковчега и погребението бе съпроводено с пасхален звън.

   Мъченичеството за Христа винаги е предшествано от безкръвно духовно мъченичество. Това е важна мисъл за цялостното дълбоко разбиране на християнския подвиг на мъченичеството. Днес убиват, за нещастие мнозина, и в какви страшни мъки си отиват често хората от този свят! Всеки си има свой кръст, но не всеки е белязан със знака на светостта. Има и кръст на разбойника, хулещ Христа.