Отец Василий имаше навик внимателно да отбелязва в дневника си от кой автор е взет един или друг цитат. Но един откъс е оставен без данни за автора и се възприема като личен текст:

„Молю вас да не безвременною любовию меня удержите, оставите мя снедь быти зверем, имиже Богу достигнути возмогу. Пшеница Бо­жия есмь, зубами зверей да сомлен буду, яко да чист хлеб Богу обрящуся“. „Моля ви не ме задържайте с ненавременна любов. Оставете ме да стана храна на зверовете и чрез тях да стигна до Бога. Аз съм пше­ница Божия: нека ме смелят зъбите на зверовете, за да стана чист хляб Христов.“

Този цитат от писмото на свещеномъченик Игнатий Богоносец има­ше след това своя посмъртна история, която разкрива смисъла на съби­тията на Пасха през 1993 година. Но за да се разкаже тази история, трябва отново да се върнем в онези времена, когато о. Василий беше още инок и охотно изпълняваше послушание като нощна охрана. По-просто казано, седеше нощем в будката на пазача и четеше, а той беше ненаситен читател. До него в същата будка седеше друг ненаситен чи­тател - петербуржецът Евгений С.

По онова време Женя още не вярваше в Бога, но с о. Василий живе­еха в удивителен мир. Двамата седяха в тясната стаичка на охраната един до друг, като всеки четеше нещо свое. „Чуй само какво пише!“ - възкликваше от време на време о. Василий и, откъсвайки се от книгата, преразказваше мислите на светите отци. Православието беше чуждо на Женя по онова време, но той слушаше с интерес, като по свой начин се възхищаваше на подредената шлифована мисъл.

С една дума, двамата ненаситни читатели живееха по братски и о. Василий не предприемаше никакви опити за обръщането на Женя към Православието. Позицията на о. Василий изглеждаше непонятна. А по­зицията му, между впрочем, беше такава: „Който търси истината, той ще намери Бога“.

Къде и кога душата на Женя потресено възкликнала: „Господ мой и Бог мой!“ - това си е негова тайна. Но обръщането на Женя беше тол­кова пламенно, че отначало заприлича на стихийно бедствие - той беше готов да умре за Православието и с такава ревност заклеймяваше ере­сите, че изобличаваше хората даже за неточна употреба на думите. „Слушай, - казали му веднъж ядосано, - тебе може да те издържи само о. Василий!“ И това беше истина. Православието на о. Василий беше толкова органично, че измъчената от ереси душа на Женя благодарно си почиваше край него.

Те не водеха житейски разговори. Отец Василий почиташе братството, но отхвърляше фамилиарниченето, като отбеляза веднъж, че фамилиарниченето прави нищожна любовта към ближния.

Но ние тънехме във фамилиарничене и, „спасявайки“ нашия приятел Женя, се оплакахме на един старец: „Отче, Женя от три години е в Оп- тинската пустиня, а не се причастява“. - „Нищо, - отговори старецът, - като постъпи в семинарията, там често ще се причастява“. Когато пре­дадоха този разговор на Женя, той чак се задави от изумление: той в семинарията? Смешно.

„Женя, гордостта ти пречи“, - изобличавахме приятеля си. А о. Ва­силий никого не изобличаваше.

Йеродякон Рафаил си спомня: „Отец Василий по едно време беше екскурзовод в Оптина. И когато моите все още невярващи по онова време роднини дойдоха да ме навестят, изтичах при него: „Отче, пома­гай! Такива невярващи хора пристигнаха! Може би с твоето слово ще ги обърнеш към вярата.“ Но о. Василий отказа да обръща когото и да било към вярата, казвайки със смирение нещо от рода - че какво може човек? Само Господ може всичко и ние засега не знаем как и чрез кого Той ще извърши обръщането“.

С една дума, ние обръщахме, а о. Василий в онези дни е записвал в дневника си: „Бог управлява участта на света и участта на всеки чо­век. Житейският опит не ще се забави да потвърди това Евангелско учение. Трябва да благоговеем пред непостижимите за нас Божии съдби във всичките допущения, както частни, така и обществени, как­то граждански, така и нравствени и духовни. А защо нашият дух се възмущава от Божиите съдби и допущения? Защото не сме почели Бо­га като Бог“.

И след години станаха явни онези тайни на Божието Домостроител- ство, когато човекът тръгнал за Америка, попадна в Оптина и вече като студент от трети клас на Санкт-Петербургската семинария избра за своята първа проповед в храма темата за Оптинските новомъченици, като я посвети преди всичко на о. Василий.