Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2017 05:31 - ИЗ "ОХРИДСКИ ПРОЛОГ" - 5 ДЕКЕМВРИ
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове:
0





 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Човек може да е много вещ в делата си, да е велик държавник или военачалник, но никой между хората не е по-велик от човека, велик във вярата, надеждата и любовта. Колко велик във вярата и надеждата в Бога бил св. Сава Освещени, най-добре показва следният случай. Един ден манастирският иконом казал на св. Сава, че идващата събота и неделя не ще може да удари клепалото и по обичая да призове [братята] на общата служба и трапеза, защото в манастира нямало и прашинка брашно, нито нещо друго за ядене и пиене. Даже и служба не можело да има поради тази причина. Без да се замисля, светията му отговорил: „Аз няма да изоставя божествената служба заради недостатъка на брашно. Верен е Онзи, Който ни е заповядал да се грижим за телесното, и е силен да ни изхрани по време на глад“. И св. Сава възложил цялата си надежда на Бога. В краен случай, той бил готов да прати в града нещо от църковните съсъди или одеяния и да ги продаде, само и само да не изоставя никак Божията служба и обичайната братска трапеза. Но преди да настъпи събота, хора, подбудени от Божия Промисъл, докарали в манастира 30 мулета, натоварени с пшеница, вино и елей. „Какво ще кажеш сега, брате? – казал Сава на иконома. – Дали да не ударим клепалото и да повикаме отците?“. Икономът се засрамил от своето маловерие и помолил игумена за прошка. Житиеписецът на св. Сава нарича този светец „суров спрямо демоните, а благ спрямо хората“. Веднъж, някои монаси се разбунтували против св. Сава и заради това, по нареждане на патриарх Илия, били изгонени от манастира. Те си направили колиби до Текутския поток, но във всичко търпели оскъдица. Чувайки, че гладуват, св. Сава натоварил едно магаре с брашно и лично им го закарал. Като видял, че нямат църква, съградил им и църква. Първоначално монасите го посрещнали с ненавист, но после на неговата любов отговорили с любов и се покаяли за предишни простъпки към него.

 

БЕСЕДА за отсъствие на зло в Божиите дела

 

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

 

Първото откровение [дадено ни] на този свят, братя, което ни известява Свещеното Писание, е това, че светът произхожда от доброто, а не от злото; от Бога, а не от някаква сила, противоположна на Бога и не от някакво въображаемо смесване на доброто и злото. Второто откровение, братя, [дадено ни] на този свят е, че всяко добро е сътворено от добрия Бог. Добра е светлината, добър е небесният свод, добра е сушата, добро е морето, добри са тревата, растенията и плодните дръвчета, добри са небесните светила: слънцето, луната и звездите; добри са водните животни и птиците небесни, добри са всички живи твари според рода им, добра е стоката и дребните животни, и земните зверове; най-накрая добър е и човекът, господар над всички създания под Божието господство. И видя Бог, че това е добро. Не е [оценил], и не може да оцени достойнствата на този свят никой, който повърхностно и частично вижда света, [а това е възможно] само [за] Онзи, Който вижда всичко сътворено в неговата цялост и всичко поотделно, Който знае броя [на творенията], имената им, свойствата им, несравнимо по-добре от всички хора на земята. Той вижда, че всичко е твърде добро. И въпреки това, е имало хора, които клеветели Божието дело, казвайки, че този свят в същността си е зло, че са зло отделните творения и че материята, в която са облечени земните същества, е зло. Всъщност зло е грехът, а грехът е от злия дух; злото, значи, е в злия дух, а не в материята. Отпадналият от Бога дух е сеяч на злото в света. Оттук  са и плевелите в Божията пшеница. Злият дух се труди да използва като зъл орач човешкия дух и материалните неща въобще. Той е онзи, който навява в човешките умове мисълта, че целият сътворен свят е зло и че материята, в която са облечени творенията, е главното зло. Той клевети Божиите дела, та да наложи своите; обвинява Бога, за да не бъде обвинен той. О, братя мои, особено да се пазим от злите помисли, които той сее в нашия ум.

О, Господи Иисусе Христе, истински Просветителю и Спасителю наш, В Твоите ръце предаваме нашия ум и нашите сърца. Просвети ни с Твоята истинска светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 349670
Постинги: 1343
Коментари: 0
Гласове: 291
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31