Разсъждение

Св. Иоан Лествичник казва: „Който се гордее със своите сълзи и в своя ум осъжда онези, които не плачат, той мяза на някой, който е изпросил от царя оръжие против враговете, па вземе, че убие сам себе си“. Ако от покаянието пред Бога или от познаването на безкрайната Божия любов към тебе, сърцето ти се е смекчило, не се гордей пред онези, чието сърце още е твърдо и грубо. Спомни си колко дълго и ти си бил с твърдо и грубо сърце. В една болница лежали седем братя. Един от тях се оправил от болестта, вдигнал се и побързал с братска любов и грижи да послужи на останалите свои братя, та и те да оздравеят. Бъди и ти като онзи брат. Считай всички хора за твои братя, и то като болни братя. Па като почувстваш, че Бог, преди тях, ти е подарил по-добро здраве, разбери, че то ти е дадено по милост, та ти като здрав, да послужиш на другите болни. С какво има тук да се гордееш? Все едно, че една кална локва се е избистрила от само себе си, а не от някой дълбок и чист извор.

БЕСЕДА за радостта след скръбта

Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя и ще се зарадва сърцето ви (Иоан. 16: 22).

Бащата крачи към лобното място, а синовете му плачат около него. И вместо неговите синове да го утешават, той утешава тях. Точно така станало с Господ и Неговите ученици. Крачейки към Своята горчива смърт, Господ повече се опечалил от скръбта на Своите ученици, отколкото от онова, което Му предстояло да претъпи. И Той ги милвал с утехата и окуражавал с пророчеството за новата и скорошна среща. Но Аз пак ще ви видя. Това е пророчеството за Възкресението. Многократно Господ е предсказвал Своята смърт, но като предсказвал смъртта, Той предсказвал и Възкресението. Нему нищо непредвидено не се е случило. Ала Той не го предсказвал за Себе си, а за тях. Те ще имат голяма скръб като с жена, кога ражда, има болки, но се и радва, защото се е родил човек на света – тъй ще бъде и с тях. В тяхното съзнание Христос Господ не бил напълно възприеман като Богочовек. Докато те го познават само като страдалец и смъртен човек, докато Го познават само частично – дотогава ще траят родилните мъки в техните души. А като Го видят отново възкръснал и жив, чудотворящ и всесилен, владетел на всичко, що е на небето и на земята, мъките и скръбта ще престанат и в техните сърца ще настане радост. Защото тогава Христос ще бъде в тяхното съзнание напълно възприет като Богочовек и те тогава ще Го възприемат в пълнота и цялост. Чак тогава за тях Той ще е напълно близък.                                                                                                                                           Тъй и ние, братя, само частично ще познаваме Господа, докато Го познаваме само от [времето на] Неговото рождение до смъртта Му на Голгота. Напълно ще го познаем тогава, когато Го познаем като Победител на смъртта, като възкръснал.

Господи всепобедни, помилуй ни и ни зарадвай с Твоето възкресение, както си помилвал и зарадвал Твоите ученици. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски