Пишеш, че си срещнал човек, който не вярва в Бога, но е пълен със суеверия. Срещнал си го миналото лято в минералните бани. Той ти е признал, че никога не е вярвал в Бога, но от дете е протягал длан на циганите да му врачуват. Същото прави и сега. И разпалено доказва, че неговата циганка гледачка знае повече от всички академии на науките. Освен това се страхува от зли очи. Затова винаги върви по улиците с наведена глава. Смята вторника за нещастен ден и във вторниците не работи нищо и не излиза от къщи. От числото тринадесет бяга като от огън. Веднъж някой се пошегувал и написал числото тринадесет на неговата маса. Той скочил като бесен и налетял да удари със стол шегобиеца. Иначе изглежда образован и богат човек.
На какво се учудваш, дяконе? На това, че безбожието и суеверието вървят ръка за ръка ли? Това е съвсем естествено. Лъжа е и едното, и другото. И двете произхождат от онзи, когото най-правдивите уста са нарекли ,,баща на лъжата”. Истината винаги е една и съща, а лъжата е като хамелеон, който променя цвета си. Това приятелство между безбожието и суеверието не е парадокс, както ти си мислиш; те си подхождат както рамката и картината. Всяко безбожие е здраво обрамчено от суеверие. И едната лъжа постоянно гостува на другата.
Когато цар Саул отхвърлил послушанието към Бога и към Божия пророк Самуил, той отишъл да научи истината и да потърси съвет от врачката в Аендор. Френският крал Филип Егалите се хвалел с две неща: с атеизма си и с умението си да предсказва бъдещето по утайката в кафената чаша. Не си ли чел в Писанието как Пилат и Ирод, две лъжи, се помирили помежду си, преди да осъдят Истината на смърт? „И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други” (Лук. 23:12). И днес често се случва две лъжи да се помирят, когато им предстои борба против истината. Спомни си и суеверието на безбожните иудеи, които искали на всяка цена да убият Христос! „Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да не се осквернят” (Иоан. 18:28). Понеже било празник, убийството на невинен човек не било за тях осквернение, но влизането на празник в преторията щяло да ги оскверни. Същото се случва днес и с безбожниците в Русия. Тези, които са отхвърлили вярата, потъват във вълните на суеверието. Но те, бедните, не се и досещат, че като са отхвърлили истинския Бог, напълно са се предали във властта на Божия архипротивник, на онзи таен хулител, който е наречен „открай човекоубиец... лъжец и баща на лъжата”. За това, разбира се, не се досеща и твоят познайник, господинът от минералните бани, който е отхвърлил Бога и Го е заменил с циганка гледачка.
Христос воскресе!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
