Разсъждение

Кротостта и незлобието са украсявали нашите светии и те им давали сили и разум да не отвръщат на злото със зло. Когато цар Констанций, Константинов син, се разболял в Антиохия, повикал св. Спиридон да му чете молитва. Св. Спиридон, придружаван от своя дякон Трифилий, се вдигнал от Кипър и отишъл в Антиохия пред царския дворец. Спиридон бил облечен скромно. На главата имал обикновена плетена шапка, в ръка държал палмова тояга, а на гърдите си носел окачен глинен съд, в който имало елей от Честния Кръст (по тогавашния обичай християните в Иерусалим го носели със себе си). Така облечен, а при това и изнурен от поста и дългия път, светителят с нищо не показвал своя чин и достойнство. Като поискал да влезе в царския дворец, един от слугите, мислейки го за обикновен просяк, му ударил шамар по едната страна. Кроткият и незлобен светител обърнал и другата страна. След като с трудности успял да се яви пред царя, допрял ръката си до царската глава и царят оздравял.

БЕСЕДА за пътя на живота и за пътя на смъртта

Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта (Пртч. Сол. 14: 12).

Понякога на човек му се струва, че пътят на безбожниците е правилният, защото отвежда безбожника там, където се забогатява и успява. О, да би му се удало да види края на този път! Ще се ужаси и въобще не би тръгнал по този път. Ако краят на един път завършва в пропаст, нима това е верният път? Затова, човече, не казвай за нито един път, че е добър, преди да видиш края му! Питаш – как човек, който е слаб и късоглед, може да види края на един дълъг път? По два начина – като четеш Светото Писание, чрез опита на Православната Църква, и като наблюдаваш края на жизнения път на онези около теб, които са умрели преди тебе. Но първият път е надежден и ако вървиш по него, знай, няма да се хвърлиш в нощта на вечната смърт. Само онзи път е правилният, който е показан от Бога като правилен. А всички останали пътища, които, според твоя ум, ти се струват добри, а се различават от Божия път, са лоши и смъртоносни. Виж, и зверовете имат свои пътища, ама нима ще тръгнеш по техните пътища, ако ти изглеждат добри? Не тръгвай, защото накрая ще паднеш в гладните челюсти на зверовете. А пътят,  показан от Бога, и да ти се струва труден, е истинският – върви по него. Заради нашите грехове, понякога, Божият път ни се струва неправилен. Ако нямахме грехове, и ако нашият ум не беше повреден от греховете, и за миг не би ни се сторило, че някой друг път, освен Божия път, е истинският. На повредения ум много криви пътища му се струват верни, а единствено истинския път – лош.

О, всевиждащ Господи, Пътеводителю наш, поправи ума ни, за да не застава на лошите пътища. Ти, Иисусе, Си единственият път, истина и живот, а онова, за което умуваме без Тебе, са безпътица, лъжа и смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски