Празнува се на 1 октомври и 10-ия петък след Пасха

       •     Произход: Света Гора (Атон), Великата Лавра

       •     Особена дарба: покровителка на църковни композитори, диригенти и певци; лекува болести на нозете.

       •     История

       Великата Лавра на Света Гора е първият общежителен монастир на Атон. Оттук се вижда цялата атонска планина (Агиос Орос) - тайнствена, ту озарена от слънцето, ту покрита, сякаш завита с одеало, с бял облак. Посред монастира доскоро се извисявал гигантски кипарис, посаден от основателя на Лаврата - преподобният Атанасий Атонски. Една от светините е иконата на Божията Майка „Кукузелиса“. Преданието съобщава, че някъде през X или XI век най-добрият певец на Византийския император Йоан избягал от Константинопол на Атон. Той се молил пред тази икона на Божията Майка да не го намерят слугите на императора, разгневен от тайнственото изчезване на най-добрия му певец. Послушанието на Йоан в монастира било да пасе кози. Хранел се с бобови растения (на славянски - зелие), царевица (кукуруз) (от тук и прозвището му Кукузел: куку и зел). Никой никога не би узнал, че Йоан отишъл на Атон, освен когато някой от поклонниците чул чудното ангелско пеене в планините около Великата Лавра. Това бил същият Йоан, който непрестанно пеел химни на Света Богородица и ангелите му припявали. Затова и иконата получила названието „Кукузелиса“. Заради пеенето му, светият бил удостоен с голяма милост от Света Богородица. Веднъж, след изпетия акатист пред иконата на Божията Майка, Тя се явила на свети Йоан в тънък сън и му казала: „Радвай се, Йоане! Пей и не преставай да пееш. Заради това няма да те оставя“. При тези думи Тя вложила златна монета в ръката на Йоан и станала невидима. Йоан се събудил и видял златната монета в ръката си. После монетата била закачена на иконата и от това време от иконата и монетата започнали да се извършват чудеса. Тази икона, именуема „Кукузелиса“, и сега се намира в Лаврата на свети Атанасий. Впоследствие Божията Майка още веднъж се явила на свети Йоан и го изцелила от тежка болест в краката, предизвикана от дългото стоене в храма.

       Иконографският тип на образа е „Одигитрия“ („Пътеводителка“). От лявата ѝ страна седи Богомладенецът, нежно поддържан от Божията Майка. Дясната Му ръка е полуотпусната, в нея държи сгънат свитък със заповедите Христови, който Той сякаш всеки момент ще предаде в протегнатата насреща Му ръка на Богомайката. В лявата си ръка Иисус Христос държи символа на царската власт. Погледът Му е устремен към Вечността. Спокойствие и величие, твърдост на духа и всемайчинска любов излъчва образът на Божията Майка. Дрехата И (мафорият) е изумруднозелена, символ на Светия Дух, вечния живот и надеждата за спасение. Богомладенецът е облечен в бял хитон, символ на чистотата и преображението, химатият Му, преметнат през рамото Му и падащ на коленете Му е златисто-оранжев, символ на божествената слава. Фонът на иконата е необичаен: на синьо поле небесни цветя, растящи нагоре и разцъфтяващи, символ на цветущия небесен живот и символ на раждащия се Дух в душата на всеки християнин, с вяра пристъпващ към Божия образ.

„Както е невъзможно да пресметнем всички звезди на небето или морския пясък, така е невъзможно да преброим всички поразителни случаи на застъпничество на Пречистата Божия Майка, което Тя е проявявала и проявява и днес поради Своята

Любов към нас и поради нашите молитви към Нея.“

Светител Серафим (Соболев)