РАЗСЪЖДЕНИЕ

Защо Господ допуска върху истинската вяра нападения и страдания, докато за ересите и езичеството допуска наслаждения и спокойствие? „Защо“ – пита св. Иоан Златоуст, и веднага отговаря: „За да проличи тяхната слабост (т.е. на ересите и езичеството), та като видиш, че и без притеснения, те от само себе си се разпадат, да се убедиш в силата на вярата, която търпи беди, но и чрез своите врагове се разпространява. Ако спорим, следователно, с езичниците или нещастните иудеи, достатъчно е да посочим за доказателство на  Божествената сила на тази вяра ( християнската ), подлагана на безбройни нападения, н удържала победа“, даже и когато целият свят е въставал против нея. А св. Исак Сирин казва: „Чудната Божия любов към човека проличава, когато човека е в беда, която разрушава неговата надежда. Тогава Бог показва Своята сила чрез неговото спасение. Защото човек, никога не узнава силата Божия в покой и свобода“.

БЕСЕДА за това, как се оправдава мързеливия

 Ленивецът казва: "лъв на улицата“ ( Пртч. 22, 13 )

За да оправдае своята леност,  мързеливият посочва трудностите и препятствията за всяка работа и ги преувеличава без мярка. Ако му пречи един човек, той ще каже, че цялото село му пречи; ако трепне лист, той се оправдава, че не може да свърши работата заради бурята; ако пред къщата има заек, той ще каже - лъв! Само и само да не излезе от къщата и да отложи работата.                                                              

 Леността е съвсем противоположна на човешката природа. Природата на човека е деятелна - тя иска да се труди, да работи, да съзижда. Леността е верен знак за повредата на природата при даден човек. Че леността е страшен порок, е ясно от това, че един деятелен човек въобще не завижда на мързеливия, докато мързеливият завижда на работния; точно така, както трезвия човек не завижда на пияницата, докато пияницата завижда на трезвия човек.

О, Господи, Сътворителю вседеятелен, спаси ни от глупавата и порочна леност, чрез която ние се отдалечаваме от своята първосъздадена природа, от Твоя  образ и подобие, Владико на всички твари! Вдъхнови ни чрез Твоя, оживотворяващ и даващ радост на всичко, Свят Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски