Бащата на свети Климент почина, когато той беше още в пелени. А майката, като загуби мъжа си, след Бога възлагаше всичките си надежди на детето и винаги се стараеше да бъде за него и баща, и възпи­тател, и майка. Такова беше детството на свети Кли­мент и така го отглеждаше и възпитаваше любящата му майка. А когато тя почувства близката си кончина, за нея беше по-важно синът и да стане наследник на небесни съкровища, отколкото приемник на семей­ните богатства. И затова, като прегърна горещо и ласкаво момчето (а то още нямаше десет години) и го целуваше нежно, започна да му дава последни наставления:

- Дете мое, мило мое детенце, синко! Ти стана сираче, като не видя баща си, но Бог беше твоят Баща и твоето богатство, и в сирачеството ти намери щасти­ето си. Макар ти да се роди от мен по тяло, Христос те роди по дух. Познай Баща си, не посрамвай името син! Служи само на Христа, покорявай се на Христа! В Него е истинското безсмъртие, в Него е спасение­то. Той е Този, Който слезе от небето, като съвъзкреси и нас със Себе Си, като ни направи синове и бого­ве. И който избере този Владика, ще победи всички нещастия - не само ще надделее над тираните и ца­рете, които се покланят на идоли, но и ще посрами самите демони, на които те се кланят, и дори самия им вожд и началник - дявола.

При тези думи очите и се напълниха със сълзи. И тогава божествена благодат осени зрението и и́ тя му предрече какво ще се случи с него.

- Моля те - рече тя, - моля те, мили мой синко, заради всичко, с което си ми задължен, стори ми ра­дост. Времената сега са трудни и безбожните гоне­ния са в разгара си. Със сигурност зная, че и ти ще бъдеш поведен, по словото на нашия Господ, пред управници и царе заради Него. И затова, детенце, не ме опозорявай. Крепко стой при Него и пази твърдо и докрай изповеданието си. Вярвам на моя Христос, кръвчице от кръвта ми, вярвам, че и на твоята глава скоро ще има венец на мъченик!

Така че подготви се и укрепи душата си, за да не би, когато изтезанията започнат, да се окажеш не­подготвен. Тук борбата не е със случайни хора и не е за случайна награда, а противниците тук са сам лу­кавият и съратниците, и прислужниците му. А краят на тази борба е вечен живот и слава, или безкраен позор и адски мъки. Или мисли за наградата, или се бой от ужаса на поражението.

Срамно е, синко, че войниците с готовност уми­рат за царя, който е също така смъртен и също такъв раб, каквито са и те, а пък ние да не сме готови да умрем за безсмъртния Цар. При това те нямат от своя цар нищо, което да би могло да заслужава такава пре­даност. Защото кой дар е равноценен на живота и каква полза от подаръци след смъртта? А ти, ако умреш за Владетеля на всички - Христос, вместо вре­менен живот ще получиш вечен, вместо на тленни радости, слава и богатство, ще се насладиш на вечно блаженство! И освен това, дори да не умрем сега, все пак скоро ще умрем и ще заплатим общия за всички данък! И дори не бива да наричаме смърт кончината за Христа, понеже искрената надежда за бъдещите блага лишава смъртта от силата и.

Но най-вече трябва да помниш, детето ми, че Сам Създателят на цялото творение и Творецът на нашия род заради нас стана човек и като дойде на земята, живя заедно с хората. Но какво говоря - живя! Зара­ди нас, неблагодарните раби, Господ беше осъден, тър­пя побоища и накрая умря. И изтърпя това заради нас и заради нашето спасение. Изтърпя го, за да раз­руши робството на греха, за да премахне предишното осъждане, за да бъдат отново дверите на рая отворе­ни за нас!

Толкова великият Владика пострада заради нас, погиналите грешници! Нима е простимо, детето ми, ако не изтърпим за Него дори малка болка? Помни това, сине, и нека нищо да не те отлъчва от любовта Христова - нито заплахите на управителя, нито мъ­ченията, нито страхът от тези, които временно са царе в тоя свят. Гневът им ще падне заедно с гордостта им, огънят ще угасне, и ръжда ще разяде меча им. А ти търси благата, които чакат мъчениците, и награ­дата на мъченика - самото небе!

Майка му по цял ден го насърчаваше така, понеже в нея имаше дух на истинска мъдрост. А и детето вече беше със зрял не за възрастта си разум и самото то молеше да го наставляват повече. Накрая тя добави:

- Дай ми, детенце, тази отплата за възпитанието ти! Нека това бъде наградата ми, задето те родих, синчето ми! Нека и аз, майка ти, да се спася, по сло­вото на Павел, чрез раждане на деца (1 Тим. 2:15) и да бъда прославена в лицето на сина си. Сега, детенце, по Божия милост вече умирам и утре светлината на слънцето няма да ме завари сред живите. Но ти си светлината ми в Христа и животът ми в Господа и те моля: заради майка си не измамвай надеждите им!

Някога една еврейка (света Соломония) отгледа седмина синове-мъченици - и сама получи чрез тях венец. А на мен и само ти ми стигаш за вечна слава и аз съм най-щастливата от всички майки, понеже ще се прославя в теб! Тръгвам си по-рано от теб, детето ми, и в това тяло вече няма да те видя, скъпоценни.

Но когато умра, помни, че душата ми навеки е свър­зана е твоята. Заедно с нея ще падна ничком пред Христовия олтар в деня на пришествието Му, когато се прославя в страданията ти, когато придобия нов облик чрез раните ти и заедно с теб стана участничка в радостта и безценните дарове.

И като наставляваше сина си, майката целуна ръ­цете и нозете му.

- Целувам тялото на мъченик - рече тя, - тяло, което ще бъде принесено в жертва на Христа!

Докато прегръщаше така момчето и ласкаво му говореше, тя намери блажено успение, като остави духа си на Бога, а тялото - в ръцете на любимия си син.

Тогава той, като верен син на любяща майка, пре­даде тялото и на земята, а сам започна уединен жи­вот. Защото веднага реши по заповедта на майка си да отхвърли света заради Христа, та после заради Него да се отрече и от живота си. И оттогава се хранеше само с леща в памет на тримата момци, които постът направи недостъпни за огъня на страстите и неуязви­ми за пламъка на веществената пещ.