Двадесет и седем години минаха, откакто този богоравен мъж, великият Симеон, се беше отрекъл от законите на естеството и от всичко, което е в све­та. Но майка му още пазеше в себе си огъня на лю­бовта към детето си и можеше да охлади този пла­мък само като отиде при своя, макар и по плът, но безплътен син. Защото тя страстно, ако може да упот­ребим тази дума, желаеше да види лицето на сина си и да чуе гласа му, който толкова дълго не беше чува­ла. Светият узна за пристигането на майка си. И обър­ни внимание: той не оскърби майка си, но и не нару­ши закона, наложил заповедта. А именно, не допуска среща с нея, а праща да и кажат:

-      Майко, ако не възразяваш, нека отложим сре­щата помежду ни за бъдещия век. И ако животът ни бъде във всичко угоден Богу, след заминаването ни в Христа ще се видим един друг там, където всичко е много по-родно и близко.

Такъв съвет и предаде той. Но пламъкът, който изгаряше душата на майката, не и позволи да се вслу­ша в думите му. Тя настояваше, казвайки, че иска да го види. Тогава той им предава за втори път:

-      Мислех, че ще се съгласиш с това, което е по­лезно и за двама ни, и няма да настояваш толкова за среща. Но понеже виждам, че се стремиш към онова, което е временно, сега се нуждая да бъда сам, а теб ще те видя малко по-късно. Явно, така е угодно на Бога.

Майката охотно и с радост повярва на обещаното. Душата и ликуваше, цялата беше в очакване. Вече си представяше как ще види сина си, как ще го прегръ­ща, ще го целува, ще слуша гласа му. И когато всичко се развиваше по този начин, майката ненадейно се раз­деля с живота и предава душата си на Бога. След като живя наистина щастлив живот, тя беше още по-щастлива в смъртта си. Защото макар и майка, тя послуша толкова великия си син и освен това го напусна, кога­то той беше достигнал до такава добродетел. А божест­веният Симеон нареди да внесат тялото и в двора (бе обградил стълпа от всички страни със стена, за да няма достъп за жени). И когато покойната беше занесена при него, той я видя, както и беше обещал. След това, като прочете над нея молитва, я погреба пак там, край стълпа. Така и въздаде чест на майка си, и не само изпълни Господнята заповед, но и със собствения си пример показа превъзходството и.