2. Из патерика
Един брат, който живееше в чужбина, казва на стареца:
- Искам да се върна вкъщи.
- Знай само едно нещо, брате - му отговори старецът - когато идваше от родината си насам, Господ беше с теб и те водеше. А ако се върнеш, Той вече няма да бъде с теб.
2. Един брат бързаше да тръгне за града и поиска молитва от стареца. Старецът му рече:
- Не бързай за града, а бързай от града - и ще се спасиш.
3. Един много благочестив брат имаше бедна майка. Настана голям глад и той взе хляб и тръгна да го занесе на майка си. Тогава чу глас:
- Ти сам ли ще се погрижиш за майка си, или Аз да се погрижа за нея?
Братът разбра Чий е този глас, падна ничком на земята и почна да проси:
- Ти Сам, Господи, се погрижи за нас.
След това стана и се върна в килията си. След три дни майка му дойде при него и казва:
- Еди-кой си монах ми даде малко брашно. Вземи го и направи малко хляб, за да има какво да ядем.
Щом чу това, братът прослави Бога. А като укрепна в надеждата, започна чрез Божията благодат още повече да се подвизава във всяка добродетел.
4. Един монах, който живееше в скита, имаше син в селото. Веднъж юношата беше задържан под стража по някакво обвинение. Майката на юношата съобщи това на монаха, за да напише на архонта да пусне сина и.
- Ако той бъде пуснат - попита монахът пратения, - няма ли да задържат друг вместо него?
- Ще задържат - отвърна онзи.
- Тогава каква ми е ползата от това, че ще го освободя и ще дам радост на сърцето на майка му, щом ще оставя нейната скръб за сърцето на друга жена?
5. Същият старец се занимаваше много с ръкоделие, като при това оставяше за нуждите си каквото беше необходимо, а останалото раздаваше на сиромаси. Когато настъпи глад, майката прати сина му при него с молба да им даде малко хляб. В отговор старецът казва на сина си:
- Има ли там още някой, който да се нуждае като
вас?
- Има - отвърна той - и то мнозина.
Тогава старецът затвори вратата пред него.
- Върви си, детето ми - рече той, като заплака. -
Този, Който се грижи за тях, ще се погрижи и за вас.
По това време един брат беше там и видя какво направи старецът. Попита го:
- Нима не те измъчва мисълта, че отпрати родния си син с празни ръце?
- Ако не се самопринуждава във всяко дело - отговори старецът, - човек няма да получи награда.
6. Един монах имаше в света беден брат и монахът, ако припечелваше нещо, му го даваше. Но колкото и да му даваше, онзи още повече обедняваше. Монахът отиде при един старец и му разказа това. Старецът му отговори:
- Ако искаш да ме послушаш, повече не му давай нищо. И му кажи: „Братко, когато имах нещо, ти давах. Така че и ти, щом припечелиш нещо е труда си, ми носи“. Ако ти донесе нещо, вземи го. И ако видиш странник или беден старец, дай му го и го помоли да се помоли за брат ти.
Братът отиде и така и направи. Когато брат му дойде, той му каза, както старецът го беше научил. Като чу това, онзи си тръгна обиден. Но на следващия ден спечели е труда си малко зеленчуци и ги занесе на монаха. Той ги взе, раздаде ги на старците и ги помоли да се молят за брат му. А мирянинът, като получи благословение, се върна вкъщи.
Скоро пак дойде при монаха и донесе зеленчуци и три хляба. Монахът ги взе и постъпи както предния път. И мирянинът си тръгна, получил благословение от старците. След това дойде трети път и донесе много храна, вино и риба. Монахът видя това и се удиви.
Покани сиромаси и им направи трапеза. А след това казва на мирянина:
- Може би се нуждаеш от малко хляб?
- Не, господарю мой - отвърна онзи. - Колкото пъти вземах нещо от теб, сякаш огън влизаше в дома ми и изпепеляваше дори малкото, което имах. А откакто не вземам нищо от теб, Бог ме благославя.
Братът отиде при стареца и му разказа всичко, което се беше случило.
- Виждаш ли - казва му старецът, - трудът на монаха е като огън -изгаря всичко, върху което попадне. А брат ти има повече полза от друго - нека дава милостиня от трудовете си и да получава в замяна молитвите на светиите - и ще бъде благословен.
7. Веднъж майката на авва Марко, ученик на авва Силуан, дойде да види сина си. А пристигна с голям блясък и разкош. Авва Силуан излезе при нея и тя му казва:
- Авва, кажи на сина ми да излезе да го видя.
Старецът влезе вътре и казва:
- Излез, нека майка ти да те види.
А той беше по престилка и целият черен от сажди. Заради послушанието той излезе със затворени очи и рече:
- Спасявайте се.
При това той не я видя, а майка му не го позна. Тогава пак казва да предадат на стареца:
- Авва, прати при мен сина ми да го видя.
Аввата го повика и му казва:
- Нали ти казах да излезеш да те види майка ти?
- Авва - отговори той - излязох, както ти нареди, и я поздравих. Но, моля те, не ми казвай да излизам още веднъж, за да не ми се наложи да проявя не- послушание към теб.
Тогава старецът сам излезе и и рече:
- Той беше онзи, който излезе при вас и ви каза: „Спасявайте се“.
И като я утеши, се сбогува с нея.
8. Веднъж при авва Пимен се събраха много старци. Дойде и един роднина на авва Пимен и доведе със себе си дете. Лицето на момчето по действие на дявола беше обърнато назад. Той седна заедно с детето отвън, край манастира, и заплака. Случи се така, че един старец мина оттам. Видя го, че плаче, и му казва:
- Защо плачеш, човече?
- Роднина съм на авва Пимен - отговори той, - а ето какво изкушение се случи с детето ми. Исках да го занеса при стареца, но се уплаших, понеже той не иска да ни види. Дори сега, ако разбере, че съм тук, ще прати някого да ме изпъди. Осмелих се да дойда единствено понеже ви виждам тук. Ако можеш, авва, смили се над мен. Вземи детето в обителта и се помолете там за него.
Старецът взе момчето и влезе вътре. Но постъпи мъдро - не го занесе направо при авва Пимен, а започна с най-младите братя, като казваше: „Прекръстете детето“. И след като направи така, че всички поред прекръстиха детето, накрая го поднесе на авва Пимен. Той не искаше дори да го докосне. Но всички
започнаха да го умоляват:
- Както направиха всички, така направи и ти, отче.
Тогава той въздъхна, стана и започна да се моли:
- Господи, изцели творението Си, за да не го владее врагът.
След това го прекръсти и тозчас го изцели. И детето беше върнато здраво на баща му
