ЗА ПСИХИЧЕСКИТЕ АТАКИ - МИНАЛИ И НАСТОЯЩИ
Убийството обикновено се подготвя тайно, но културно-просветният деец Николай Аверин, който уби тримата оптински братя, бързал да рекламира себе си преди убийството.
Малко преди убийството Аверин явно се сдобил с доста пари, защото щедро черпел с водка и открито съобщавал за своите планове. Мнозина добре помнят това. Даже наскоро през центъра на Козелск минавал местен жител толкова пиян, че хората го заобикаляли. Та той крещял като на митинг, искайки от всички водка: „Ето, Колка Аверин беше човек! Обеща да резне монасите и ги резна! И пари за водка даваше на хората! А вие, козли такива...“
Мнозина бяха чували разговори за готвещото се клане. В същото време в манастира пристигаха анонимни писма със заплахи. Игумен М. получи, например, две анонимни писма със снимка на ковчег и обещание да бъде убит „със златен шомпол в темето“. А малко преди Пасха някакъв човек извика в храма: „Аз също мога да стана монах, ако убия трима монаси!“
Явно действаше не един човек, а някаква група водеше шумова атака срещу манастира, при това от позицията на демонстрация на силата. Защо? С каква цел - да изплашат православните? Необяснимо е.
Впрочем, идва ни на ум едно обяснение. Историкът Карем Реш, който тогава работеше в архивите над материалите за Великата Отечествена война, разказа за една военна операция от онези години. Немците били съвсем близо до Москва, когато нашето разузнаване открило, че знаменитите психически атаки на СС, които предизвиквали ужас, по същество са сеанси на черна магия. А срещу магьосниците има едно единствено средство - светият кръст. И тогава на фронта срочно изтеглили сибирските дивизии от православни войници. Срещу сатанистите се изправили войни с нагръдни кръстове и със зашити при светинките молитви: „Да воскреснет Бог...“ и „Живый в помощи“. Преди боя изваждали иконите и тръгвали в атака по командата: „С Богом!“ Ето тогава именно загубило силата си окултното оръжие на Третия райх, „психарите“ били повалени и подиграни от руското войнство.
Възможно е в една от тези дивизии да е воювал бащата на инок Терапонт сибирякът Леонид Пушкарьов, който надживя съвсем малко сина си. Преди смъртта си той изпрати в манастира писмо, в което всеки ред крещи от болка: как са могли да посегнат на неговия невинен, единствен син, след като той е защищавал земята ни от тези „дяволи“?
Според пророчеството на преподобния Ефрем Сирин във времената на пришествието на антихриста, когато ще има „страх отвътре и трепет отвън“, „СВЕТИИТЕ (ПРАВЕДНИЦИТЕ) ЩЕ СЕ УКРЕПЯТ, ЗАЩОТО СА ОТХВЪРЛИЛИ ВСЯКАКВИ ГРИЖИ ЗА ТОЗИ ЖИВОТ“. Именно така живеят преди Пасха тримата бъдещи новомъченици - наистина отхвърлили всякаква грижа за този живот и напрягайки всичките си сили в духовния подвиг. И макар в печата да се появиха намеци, че уж тримата оптински братя са предвиждали някак си смъртта си или са били предизвестени за нея, в Оптина няма сведения за това. А и възможно ли е набързо да приготвиш душата си за вечността, като научиш за смъртта си, например, предната вечер? И все пак тримата оптински братя се оказаха готови за смъртта, защото дълго преди това бяха започнали да укрепват в това високо духовно занятие, което се именува в монашеството „помнене на смъртта“.
