Човек съветва ближния си според мярата на зна­нията си, а Бог съдейства на слушащия според мяра­та на вярата му. У търпелив човек разум много (Притч. 14:29), по същия начин разумът е много и у онзи, който е наклонил ухото си към думите на мъд­ростта (вж. Притч. 22:17). Не отхвърляй учението, дори ако станеш достатъчно вещ, понеже в Божието домостроителство има повече полза, отколкото в соб­ствения ни разум.

Който иска да вземе кръста си и да следва Христа, трябва най-напред да се заеме с опознаване и учене - непрестанно да изследва помислите, да размишлява много за спасението, а освен това - да разпитва Бо­жии раби, които имат неговия начин на мислене и се подвизават в същия подвиг. Тогава ще знае къде и защо отива, а няма да блуждае в мрака без светилник. Защото който живее сам по своя си ум, без зна­нието на Евангелието, без разсъждение и без ръко­водство от други хора, често се препъва. Често попа­да в капаните и мрежите на дявола; често се заблуж­дава; често се измъчва и попада в опасност, и даже не знае към каква цел да се стреми.

Наистина имало е мнозина, които са преминали през тежък труд, подвизи и страдания и са претърпе­ли много мъчения заради Господа. Но животът наса­ме със себе си, неразсъдливостта и нежеланието да търсят полезното в ближния си са лишили огромния им труд от всякакво значение и стойност. Затова тряб­ва да се стараеш да живееш в близост до духовно опит­ни хора или поне често да ги посещаваш, и да се стре­миш, ако самият ти нямаш светилник, да вървиш след някого, който има такъв, а не да ходиш в тъмнина. Тогава не рискуваш да попаднеш в примки и клопки или да срещнеш диви зверове. Тези зверове обитават в тъмното и се нахвърлят и разкъсват онези, които ходят в мрака, без светлината на божественото слово.

При всяко дело помни, че се нуждаеш от поуче­ние - и през целия си живот ще оставаш мъдър.