РАЗСЪЖДЕНИЕ

Живот и смърт ти аз предложих - казал Мойсей на Израиливите синове - … Избери живота, за да живееш ти и потомството ти ( Втрзакон. 30, 19 ). Има решаващи мигове в живота, когато човек е пред избора на живот или смърт. Иуда, в решаващата минута се съблазнил от среброто и избрал смъртта, т.е. греха на сребролюбието. Когато началникът искал да постави Марин Воин ( 7 август ) за офицер, един завистник, го обвинил, че е християнин. Военоначалникът му дал три часа време да размисли и да избере живота или смъртта, т.е. или да се отрече от Христа, или да умре. Като чул своя началник, Марин отишъл при епископ Теотекан и го попитал за съвет. Епископът го въвел в църквата, поставил го пред Евангелието, и посочил с ръка най-напред Евангелието, а след това меча, който висял на Мартиновото бедро и му казал: „Храбри мъжо, избери, едно от тези двете - да носиш меч и да служиш на временния земен цар, а след смъртта да погинеш завинаги, или да станеш войник на небесния Цар, да положиш живота си за Неговото свято  Име, написано в тази книга, и с Него да царуваш в безсмъртния живот“. Марин веднага решил - целунал Евангелието и отишъл чрез смъртта във вечния живот.

БЕСЕДА за Христовото миротворство

Ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война ( Исая 2, 4 )

Колко ясно пророкът вижда Христа Миротвореца! Той изрежда едно след друго достойнствата на Спасителя. Най-напред го е посочил като Законодател на Новия закон, и то закон за всички народи на земята. След туй посочил Неговата възвишеност над всички височини, земни и исторически. Сега пък Го посочва като Миротворец, с Чиято сила и любов мечовете ще бъдат прековани на рала, и копията на сърпове. Дали това велико пророчество за мира се е изпълнило? Да, независимо от това, че още има войни. Но виж, войните между християнските народи не са същото, както войните между езичниците. Езичниците воювали с гордост, християните воювали със срам. Езическите вероизповедания са населели своето небе само с войници, християнската вяра обещава небе със светии. Както, поради немощ християните изпадат и в други езически грехове, така повтарят и грехът на войната. Но Бог гледа на сърце, и вижда с какви нагласи грешат езичниците, и с какви християните. Фарисеите се отрекли от Христа, отрекъл се и Петър. Но фарисеите се отричали със злоба, без покаяние, а Петър се отрекъл със срам, и отново Го признал с покаяние. Но какво да кажем, братя, за мечовете и копията на страстите, които убиват собствената душа и душите на нашите ближни? О, да бихме прековали тези мечове на рала, дълбоко да разорем душите си, и да засеем благородното семе на Христовия мир в себе си! И, да бихме прековали копията на сърпове, за да пожънем бурените в душите си, и да ги изгорим! Тогава Христовия мир би се въдворил в душите ни, както се е въдворил в душите на светителите. Кой би помислил тогава за война против съседите и съседните народи? О, колко чудно е видението на Исаия, син Амосов - пророка Божий!

О, Господи, с Твоите огнени слова, прекови в нас оръжията на войната в истински мир. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски