Из житието на блажена Теодора
Най-блажената измежду жените, Теодора, реши да се отрече от света и от всичко, което е в него, та чрез мъдри помисли да повали лукавия. А за да се скрие от мъжа, който усърдно я търсеше, тя се преоблече е мъжки дрехи. След това се запъти към един мъжки манастир, намиращ се на осемнайсет поприща от Александрия. Там Теодора застана пред портите и помоли да я пуснат и приемат в числото на подвизаващите се. В манастира, макар да я счетоха за мъж, а не за жена, все пак казаха, че тя трябва първо да прекара цяла нощ под открито небе и с това да покаже на братята доказателство за въздържанието си. На Теодора и бе известно, че нощем там бродят много зверове, понеже мястото бе пустинно и съвсем диво. При все това не само прие с радост казаното, но и го изпълни на дело - прекара цяла нощ пред портите в очакване. Защото Този, Който в древността укроти яростта на лъвовете заради Даниил, предвидя до каква степен на добродетелта ще достигне светата и я опази невредима от зверовете. И самите монаси, след като я изпитаха, разбраха това и решиха, че присъствието и при тях е угодно на Бога. След като бе радушно приета, игуменът на манастира започна подробно да я разпитва коя е и защо се е обърнала към монашеския живот.
-Да не би да имаш някакви дългове - попита той - или може би си уличен в убийство, или пък не знаеш как да изхраниш децата си и затова си напуснал светския начин на живот?
-Поради нито една от тези причини - отговори Теодора, - а само за да избягам от светската суета и да оплаквам собствените си грехове.
-Как се казваш? - пак я попита игуменът.
-Теодор ми е името - отговори мъжествената жена.
-Не си мисли, брате Теодоре - каза той, - че тук ще живееш без никакъв труд. Но ако искаш да приемеш върху си игото на послушанието, знай, че ще служиш на братята във всичките им нужди. В самия манастир ще се грижиш за зеленчуците, като при необходимост ще носиш вода и ще ги поливаш. Освен това ще служиш и на външни нужди на манастира. А ако ти кажат да отидеш в града по някаква работа, не бива да отказваш. И нека това не ти бъде оправдание да изоставиш труда си на подвижник. Напротив, задължително трябва да пребиваваш в пост и молитва, всеки ден по обичая да пееш вечерня и утринно славословие. Освен това не бива да пропускаш нито една от службите, наречени часове. Също така трябва да прекланяш колене и с това да смиряваш тялото си против нападенията на тези, които воюват е нас.
Блажената внимателно изслуша всичко това и го прие като нещо радостно за душата, а след това обеща, че ще върши всичко е голямо желание. Така тя се присъедини към устава на това добро обиталище на монаси. И понеже трябваше да изпълнява обетите, които даде пред Бога, Теодора не започна да прибягва към оправдания и леност, а се сбогува е всички плътски помисли и пристъпи към трудове.
Така в продължение на осем години поливаше зеленчуците, които предаваше в манастира според потребностите му. Всеки ден се занимаваше е мелене на брашно, замесваше тесто и след това печеше хляб. Вареше и зеленчуци - с тях се хранят тези, които се стремят да умъртвят тялото си. При това винаги присъстваше на службите, които се извършваха в църквата, и в това също се виждаше благочестието на душата и.
Но макар да бе избрала толкова труден начин на живот и такива трудни занимания, помисълът за предишното прегрешение не я оставяше на мира. А след ежедневните си послушания, щом настъпваше нощ - време за сън и малко почивка, - Теодора се удряше в гърдите, самопринуждавайки се към плач, и казваше:
- Господи, прости ми греха, който погуби красотата на целомъдрието ми.
Със закупуването на зехтин, зърно и на всичко необходимо за манастира и с превозването му с камили се занимаваше също предимно тя. С една дума, нямаше нито едно тежко послушание, в което Теодора да не се оказваше по-ревностна от всички други.
