Свети Пахомий непрестанно се молеше върху него да се извърши Божията воля. След известно време, когато той все още бодърстваше и се молеше за това, му се яви ангел Господен и рече:

- Волята Божия е да Му служиш и да помиряваш човешкия род с Бога. Така че приемай тези, които се обръщат към Бога е покаяние, и ги ръководи по устава, който ще ти дам.

И като каза това, даде на Пахомий медна плоча, на която бе написано следното:

„Позволявай на всеки да яде и пие според силата си. Не им забранявай нито да постят, нито да ядат. Но на тези, които са по-силни и ядат повече, възлагай по-тежка работа, а на тези, чиито подвиг е по-голям и които са по-слаби - по-лека. В една обител направи отделни килии и във всяка килия нека живеят по трима души. Нека всички имат обща трапезария. Не трябва да спят легнали. Нека си направят каменни стасидии с полегати облегалки, да сложат на тях постелките си и така да спят.

Ако дойде монах от обител с друг устав, той не бива нито да яде, нито да пие заедно с братята, нито даже да влиза в обителта, освен ако не е пътник. Но ако е дошъл задълго, за да живее с тях, три години не бива да бъде допускан до подвиг. Нека изпълнява по-тежка работа и едва след като минат три години, да се включи в общия живот. Нека братята носят кукули от плат, каквито са детските, а на тях да бъде начертан червен кръст. По време на хранене трябва да си покриват главите с тези кукули, така че никой брат да не вижда друг брат дъвчещ. По време на хранене не бива да разговарят или да гледат другаде, освен към трапезата и чинията“.

Ангелът предписа на братята всеки ден да извършват дванайсет молитви през деня, дванайсет по вечерно време, дванайсет нощем и три в деветия час, а след всяка молитва да пеят псалом.

Великият Пахомий възрази на ангела, като каза, че молитвите са малко. Ангелът му отговори:

- Установих толкова молитви, та и по-младшите да смогват и да не скърбят. Съвършените не се нуждаят от закон. Те пребивават сами в килиите си и посвещават целия си живот на божествено съзерцание. Но дадох закон за тези, чийто ум е още неопитен, та те като нерадиви слуги поне от страх да излизат да посрещат Владиката и да стане видно произволението на всеки.

След като изложи всичко това и изпълни поръчението, ангелът си замина. Сега има седем манастира, които са приели този устав. В тях са събрани седем хиляди братя, които се занимават с всякакви занаяти. От техния труд живеят не само самите те, но и женският манастир на отсрещния бряг на Нил (а в него има четиристотин сестри). Освен това те често заделят излишъци за затворници и нуждаещи се.