За това, че не бива винаги да отхвърляме тези, които се отричат от света поради случайни обстоятелства. И за това, че не бива да отказваме решително на никого, който идва в обителта и искрено моли да живее с братята, докато не го опознаем добре. Затова е по-добре да го оставим да поживее за известно време и да го изпитаме според предписаното. И ако той не промени решението си, след времето на изпитване да го приемем, освен ако и в действителност не се случи нещо противно на божествените закони.

                                      1.  От Паладий

               Един осемнайсетгодишен момък на име Макарий по време на игра с връстници неволно уби човек. Това го потресе и той се оттегли в пустинята. Там го обзе такъв страх пред Бога и човеците, че цели три години живя под открито небе в пустинята и не чувстваше нищо, а по онези места никога не вали дъжд. След това си построи килия в пустинята. Живя в нея още двайсет и пет години и бе удостоен с дара да се наслаждава на уединението и да презира всички бесовски козни.

          Живях дълго време с него, научих историята му и защо бе напуснал света. Веднъж го попитах с какви мисли си спомня за греха на извършеното от него убийство. Той отговори, че съвсем не скърби за него. Напротив, даже се радва, че то е станало такъв повод. „Неволното убийство - ми каза той - стана начало на спасението ми“.

          И посочи свидетелство от Писанието за Мойсей (вж. Изх. 2-3). Той също се уплаши след убийството в Египет и избяга от фараона в Мадиамската земя. Но ако това не се бе случило, той нямаше да отиде на Синай планина, нямаше да бъде удостоен да съзерцава Владиката, нямаше да получи такива дарби и да запише словата на Духа. Това показва, че понякога някой дори против волята си достига до доброто и му се дарява високо преуспяване.