В началото, когато монахът току-що е приел пострижение, на бесовете не им се позволява да изкушават силно човека, за да не би това да го порази и уплаши и той да се върне в света. Но според мярата на изминалото време и на преуспяването в подвига до него биват допускани борби с плътски пожелания и от всякакъв вид сладострастие.

И когато търпи огорчения, му се налага да се смирява, да плаче, да се самоосъжда и самоупреква за всичко, е което е грешил и греши. Така чрез изкуше­ния той се учи на търпение, опитност и разсъждение и със сълзи се обръща към Бога. А Бог винаги разрушава козните на врага и дава по мъничко на човека. Но някои паднаха духом и или свършиха със себе си, или се върнаха в света, понеже печалта ги погълна.