При постоянното изповядване на греховете пред Бога и пред отците се открива виждането на своята греховност и обратно — греховете, които не са изпо­вядани, сякаш не се признават за грехове и лесно се пов­тарят; чрез постоянното сажоосъждане и самоукорение се усилва съзнанието и усещането за греховност; усетилият и осъзнал докрай своята греховност естествено признава себе си за достоен за всяко нака­зание, допуснато от Бога.