ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 АВГУСТ
Разсъждение
Ние трябва да бъдем търпеливи и милостиви към грешника, ако искаме дълготърпеливият Бог да бъде милостив към нас. Великото милосърдие на Антиохийския патриарх – блажени Александър, станало пословично. Един негов писар му откраднал няколко жълтици и избягал в Тиваида. Но в пустинята го заловили разбойници и го отвели със себе си. Като разбрал за това, Александър изпратил на разбойниците 85 жълтици за откуп. Затова се говорело: „Александровата милост не може да бъде победена от никакви грехове“. А св. Иоан Милостиви пише: „Божието дълготърпение е неизменимо и Неговата милост е незлобна… колко злодеи, които са тръгнали да убиват и крадат, Той прикрива, за да не бъдат хванати и предадени на мъки. Пиратите плуват по морето и Той не заповядва на морето да ги потопи. Колко са онези, които лъжливо се кълнат в Светото Причастие, и Той търпи, и не въздава за злото. Разбойниците грабят по пътищата и той не ги предава за разкъсване на зверовете… Блудниците ходят при блудници, а Той търпи. Защо? Защото очаква покаяние и обръщане. Наистина, Бог не желае смъртта на грешника… Затуй, братя, да се засрамим пред благия Господ Бог.
БЕСЕДА за скръбта Божия, за неверния народ
Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене (Исаия. 1: 2).
Гняв, гняв Божий! В гнева Си Бог се отвръща от избрания народ и се жалва пред останалите Свои творения, жалва се пред небесата и земята. Чуйте Мои свети и разумни ангели, чуйте и вие, всички безсловесни земни твари! Исках да направя този народ свят и разумен, а с той, с нечистотата и неблагодарността си, се унизи по-низко от безсловесните твари. Нарекох ги Свои синове и ги въздигнах, а те Ми обърнаха гръб и се повлякоха след скверните идоли! Гняв, гняв Божий, гняв на Любовта, Която хиляди пъти е правила добрини на прокажения, но Която и хиляди пъти е оплювана от прокажения. Ако проговорят всички мъртви стихии, заедно с всички живи твари ще свидетелстват за превеликите чудеса, които единственият жив Бог извърши в Египет и в пустинята за Израилския народ, само и само този народ да се отвърне от идолопоклонничеството и да повярва в Единствения жив и всесилен Бог. За това могат да свидетелстват водата и кръвта, камъкът и дървото, тъмата и огънят, жабите и мухите, птиците и змиите, болестите и смъртта, облаците и димът, вятърът и маната, медта и желязото, заедно с фараона и многото народи, победени чудно от Божията десница и премахнати от пътя на Израилския народ. И въпреки всичко това, този народ се отказа от Бога и се повлече след идолите!
Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий. О, братя мои, помислете, какво ли видение би имал Исаия за нас, ако днес се появи между нашия народ!
О, Господи, Единствен живи и Единствен всесилни, прикови нашия ум и сърце към Тебе, Истинския Бог. И ни запази, запази ни от предателство към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
