Един Ваш приятел постоянно Ви повтаря: „Няма Бог!" Неговите думи Ви шибат като удари с камшик. Вие се борите за своята душа и за своя живот. Добре сте разбрали: ако Го няма Живия и Всемогъщ Бог, Който е по-силен от смъртта, то тогава смъртта е единственият всемогъщ бог. Тога­ва всички живи същества са просто играчки в лапите на всесилната смърт, както мишката в лапите на гладната котка. Веднъж, развълнуван, Вие сте  казали на своя окаян приятел: „Бог има, теб те няма!". И не сте сбъркали! Защото онези, които са се отлъчили от вечния Животодател в този свят, ще бъдат отлъчени от Него и в другия. И така нито тук, нито там няма да позна­ят величествения Създател на всички твари. А да бъдеш разлъчен от Бога е по-лошо, отколкото изобщо да не съществуваш.

На Ваше място аз бих му казал и това:

„Грешиш, приятелю, казвайки: „Няма Бог!" Правилно би било да ка­жеш: „Аз нямам Бога". Защото ти сам виждаш, че останалите около теб чувстват Бога, поради което и казват: „Има Бог!" Следователно не че няма Бог, а ти Го нямаш.

Грешиш като болния, който би казал: „няма здраве на света". Без да лъже, той би могъл да каже само: „аз нямам здраве", но ако каже: „на света изобщо няма здраве", това ще бъде лъжа.

Грешиш като слепеца, който би казал: „на света няма светлина". Има светлина, целият свят е изпълнен със светлина, но той, бедният слепец, я няма. Ако искаше да каже истината, той би могъл да каже само: „аз нямам светлина".

Грешиш като просяка, който би рекъл: „няма злато на земята". Има зла­то; има го и на земята, и под земята. Който казва, че изобщо няма злато, не казва истината. Би я казал, ако рече: „аз нямам злато".

Грешиш като злосторника, който би казал: „няма доброта на света". В него самия няма доброта, а не в света. Затова не би сбъркал, ако каже: „аз нямам доброта".

Така и ти, приятелю, говориш невярно, като казваш: „няма Бог!" Защо­то ако ти нямаш нещо, това не означава, че никой го няма, или че го няма изобщо. И кой те упълномощи, кажи ми, да говориш от името на целия свят?

Кой ти даде право да приписваш своята собствена болест на всички и да налагаш на всички своята нищета?

Ако признаеш и кажеш: „нямам Бог", то тогава ще кажеш истината и думите ти ще се превърнат в изповед. Имало е, има и сега изключителни хора, които наистина нямат Бога. Но Бог ги има, има ги до последното им издихание. А ако и при последното си издихание те заявят, че няма Бог, то тогава и Бог престава да ги има и ги отписва от Книгата на живота. Затова те моля, приятелю мой, заради твоята душа, заради вечния Живот и Царство, заради Христовите сълзи и рани - моля те, превърни твоята горделива и дръзка изповед в изповед покайна. А какво трябва да правиш след това, ще ти каже Църквата - питай!"

Мир на теб и благословение от Бога !

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !