ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ЯНУАРИ
Разсъждение
Как да отговориш на онези, които казват: „Не може Христос Чудотворецът да се вмести в нашата логика“. Отговори просто: „Вместете се вие в Неговата. В неговата логика е вместена цялата вечност и всяко благородство на времената, та ако желаете, ще се намери място и за вас. Ако не може бурето да влезе в напръстника, напръстникът може да влезе в бурето“. Блажени Климент Александрийски казва: „Всички философи са деца, докато не станат възрастни чрез Христа…, защото истината никога не е само в мисленето.“ Христос е дошъл да излекува[1] хората, следователно, и човешката логика. Той е нашият Логос и нашата Логика. Затова трябва да управляваме нашия разум чрез Него, а не Него чрез нашия разум. Не се сверява слънцето по нашия часовник, а нашият часовник по слънцето.
БЕСЕДА за гордостта
Пред погибел гордост върви и пред падение – надутост (Пртч. 16: 18).
От всичко в света, което се намира по четирите му посоки, кое може нас, смъртните хора, да ни направи горди, освен глупостта и дяволската измама? Нима не сме дошли на този свят голи и бедни, и няма ли пак такива да излезем от него? Всичко, което притежаваме, не сме ли го заели, не щем ли след смъртта да върнем? Ах, колко пъти е казано – и пропуснато [покрай ушите]! Нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем (I Тим. 6: 7) – казва премъдрият апостол. И когато принасяме жертва Богу, обикновен хляб и обикновено вино, ние казваме: „Твоя от Твоих Тебе приносяще!“, защото нищо в света нямаме свое; нито трохичка хляб, нито капка вино – нищо, което да не е от Бога. Наистина, гордостта е щерка на глупостта, дъщеря на помрачения ум, родена от зла връзка с демоните. Гордостта е отворен[2] прозорец, през който бързо изчезват всички наши заслуги и всички добри дела. Нищо не ни прави пред хората толкова празни и пред Бога толкова недостойни, както гордостта. Господ не е горд, с какво тогава да бъдем [горди] ние? Кой има повече право да бъде по-горд от Господа, Който е сътворил света и Който го държи със Своята сила? И виж! Той се понизил до слуга, слуга на целия свят; до смърт, смърт на кръста!
О, смирени Господи, с огъня на Твоя Свят Дух изпепели в сърцата ни дяволските семена на гордостта и насади в тях благородните семена на смирението и кротостта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – поправи (бел. прев.).
[2] В ориг. – широк (бел. прев.).
