РАЗСЪЖДЕНИЕ

На една плоча в църквата „ Света София“ били издълбани тези думи: „Измий своите грехове, а не само лицето си“. Който влизал в тази църква, четял този надпис и си спомнял, че християнската вяра изисква от него морална чистота; чистота на душата, сърцето и ума. Но тъй като в сърцето е съсредоточен целият духовен човек, Господ е казал: Блажени чистите по сърце. Външната чистота с нищо не помага за придобиване на небесното Царство. О, само да бихме полагали толкова труд, за умиване себе си от греховете, колкото полагаме ежедневно за умиване на своето лице! Тогава, наистина, в нашето сърце, като в огледало ще се види Бог.

БЕСЕДА за необходимостта от бдителност на тези, които мислят че са в безопасност

Който мисли, че стои, нека гледа да не падне (I Коринт.10, 12)

Апостолът, който е дал този съвет, превъзходно познавал човешката природа и цялата нейна слабост. Ден след ден, опитът показва, че човек току що измъкнал се от блатото на греховността, отново се спъва и пада. Тъкмо се е излекувал от порока на сребролюбието и вече пада в порока на славолюбието. Или току-що е отворил ръката си да помогне на беден човек, а гордостта го поваля в някакъв грях[1]. Или привикнал малко към молитвите, отваря широко устата си да хока онези, които още не са привикнали към молитвите. Или тъкмо що усетил, че Дух Свети го ръководи по пътя на спасението, веднага се взема за учител на целия свят, докато с това, съвсем не прогони Духа от себе си. Когато Господ предсказал на учениците Си, че те всички ще се отрекат и разбягат [ от Него], тогава Петър самоуверен в своята непоколебимост рекъл: „Дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не“. ( Марк.14, 29 ). Гледайки в самото му сърце Господ му отговорил: Тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. ( Марк. 14, 30). Па щом това падение се случило с апостола, непосредствено близо до Него, как ще е невъзможно да се случи с нас? Затова, братя, като станем и се обърнем от някой грях и започнем да се поправяме, да отдадем това на силата и милостта Божия а не на себе си; и трябва добре да внимаваме и се пазим, като молим Бога да не паднем отново, било на една или друга страна, но да вървим право по Господния път.

Всевиждащ Господи, помогни ни духом да се изправим пред Тебе; и като се изправим ни подкрепяй та повече да не падаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на друга страна