ДО ЕДИН МЛАД СВЕЩЕНИК: ЗА НАЙ-ДОБРОТО ОБЩЕСТВО
Не се страхувай, не си сам. Сам е онзи, който не познава Бога, дори да има за приятели всички хора. Такъв човек и сред най-многобройното общество ще казва, както и сега казват някои: „Скучно ми е. Не знам какво да правя със себе си - всичко ми е страшно скучно!" Това са празни души, в които няма Бог - черупки без сърцевина, пепел без огън. А ти не си сам, защото си с Бога и Бог е с теб. Чуй какво казва великият Павел, апостолът на вселената, който веднъж бил изоставен от всички: „Никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Но Господ застана пред мене и ме укрепи”. Виж каква надежда в Живия Бог е имал той. „Господ ще ме избави и от всяко зло нещо и ще ме запази за Своето небесно царство” (2 Тим. 4:16-18). Виждаш ли как светло е мислел и говорел Христовият раб Павел в онези първоначални дни, когато в целия свят все още не е бил издигнат нито един християнски храм и не е имало нито един християнски владетел! А днес цялата земя е украсена с християнски храмове и християните наброяват стотици милиони.
И така, не скърби заради самотата си във вашето населено място. Ако се чувстваш като в пустиня, както пишеш, знай, че мнозина са се спасили в пустинята. Но всички тези Божии пустинници са се въздигали до великото общество на Бога и Божиите ангели. В противен случай не биха могли да понесат пустинния живот. Между тях е имало такива, които в продължение на петдесет години не са виждали човешко лице и пак не са казвали: самотни сме! скучно ни е! Защото Бог е бил с тях и те - с Бога. Без всичко и без всеки е възможно да се живее, само не и без Бога. Това е тяхното свидетелство, което те са оставили на Църквата като свое скъпоценно наследство.
Не е известно обаче някога безбожник да е преживявал петдесет години в пустинята в пълна самота. Безбожник не е в състояние да направи това. Скучно му е дори и сред хората, а без тях - убийствено и непоносимо скучно. Той търси хора, за да ги жили с жилото на своето безбожие и да се храни от тяхната болка. А кого би могъл да жили в пустинята освен себе си? И от чия болка би могъл да се храни освен от своята?
Затова постоянно мислено се възнасяй в духовните висини, където обитава Онзи, с Когото е по-мило и по-сладко да се общува, отколкото с когото и да било на земята. На Него служи; с Него дружи; на Него кади; с Него се услаждай; с Него разговаряй; за Него говори и Него обичай - обичай Го от цялотото си сърце и с всичката си сила, и с всичкия си разум. И заради твоята любов Той ще намери начин да отвори очите и сърцата на твоите съседи и да вдъхне в тях жива вяра в Себе Си, подобна на твоята. Тогава вече няма сам, както досега, да пееш слава на Бога, а заедно с цял един хор.
Господ да ти даде мир и здраве!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !