За това, че вярващите родители трябва да се радват и да благодарят на Бога за изпитанията, които децата им търпят заради Господа. Нещо повече, трябва да подтикват децата си към подвизи и опасности заради добродетелта
Из повестта за избиването на светите отци от Синай и Раита
Един момък така храбро се съпротивляваше срещу варварите, че мъжеството му беше на устата на мнозина. Убиха го в същата килия, в която се беше подвизавал. Целият покрит е рани, той не напусна килията и дори не съблече монашеското си одеяние в угода на варварите, макар те да му обещаха, че няма да го убият, ако направи едното или другото. Като им се противопостави храбро, мъжествено посрещна смъртта.
А майка му, щом узна това, доказа на дело, че във вените им тече еднаква кръв, и се показа като истинска майка. Веднага се облече празнично, със сияещо лице вдигна ръце към небето и се обърна към Спасителя Христос:
- На Теб, Господи, поверих детето си - и то придоби спасение отсега и навеки. На Теб поверих момчето си и Теб избрах за негов Пазител. И той наистина беше опазен жив и невредим. Защото мисля не за това, че той загина или се прости е живота, а за това, че избегна всякакъв грях. Не за това, че тялото му беше пронизано и той умря от мъчителна смърт, а за това, че съхрани душата си чиста и непорочна, а нескверния си дух предаде в ръцете Ти.
Във всяка рана виждам награда от състезание, във всеки удар - венец за добродетел. О, детенце, да би могло тялото ти да понесе повече, та и възнаграждението ти да стане по-голямо! Това е награда за труда на моята утроба! Това е отплата за мъчителните родилни болки! Това са ми и почестите за отглеждането и възпитанието!
И нима нямам дял в наградата ти? Нима не съм съпричастна на подвига ти? Ти се подвизаваше - аз страдах заедно с теб! Ти се опълчи против яростта на варварите - аз се опълчих против жестокостта на природата! Ти презря смъртта - аз пренебрегнах естеството си! Ти смело понесе болка и заколение - аз изтърпях мъченията на разкъсваната утроба!
Моите страдания не са по-малки, а са равни на твоите. Твоята победа е в нетърпимата болка, моето преимущество е в нейната продължителност. И макар да беше мъчителна, смъртта ти беше кратковременна. Аз пък още дълго ще нося нещастието си, но го понасям както подобава, с мъжество. Защото зная, че при Бога живееш истински живот и че ще имам на оня свят грижовник за старостта ми - в часа, в който този глинен съд, тялото ми, се строши и се устремя към бъдещия век.
Аз съм най-щастливата измежду всички майки, понеже дадох на Бога такъв подвижник! Щастлива съм и понеже дръзвам да се хваля с това, че ти отиде при Христа, че вечно ще пребъдваш с Него и ще вкусваш неизчерпаема радост.
Моите спомени от п-р Иван Зарев и негово...
Из книгата на йеромонах Висарион (Зограф...