ДО РУСКИЯ ВЪЗПИТАНИК К. Т .: ЗА РУСКАТА ТРАГЕДИЯ
Като руски възпитаник Вие по-добре от мен трябва да знаете причините за мъчителната трагедия, която сполетя руския народ. Но доколкото съм запознат, Русия не е в беда заради греховете на руския народ, а заради греховете на една част от руската интелигенция, по-точно заради иудействащата руска интелигенция.
Знаете, че руският народ е избрал Небесното Царство още когато е приел кръщение при св. княз Владимир Киевски. На този свой избор той не е изменил до наши дни. Но руската интелигенция се разколебала и променила отношението си към основните възгледи за живота; не цялата, а една част от нея. Още от времето на лековерната царица Екатерина руската интелигенция започнала да се дели на два лагера. В единия лагер били онези, които заедно с народа искали Русия да си остане завинаги Светата Рус, съхранявайки идеала на християнската святост както по отношение на отделната личност, така и на целия народ. Във втория лагер били онези, които искали една Русия, възприела идеала на земното господство и земната култура. Първите виждали целта на човешкия живот над всичко земно, в царството на вечната духовна реалност - в Царството Божие. Вторите поставяли всички цели на живота в пределите на времето и в границите на телесното. Казано на сръбски, косовски език: първите избрали Небесното Царство, а вторите - земното. Не е чудно, че тези вторите се оказали в един лагер с иудеите, които още преди Голгота избрали земното царство, поради което и разпънали на кръст Онзи, Който ни е открил Небесното. Когато Христос благословил и по чудесен начин умножил петте хляба и с тях нахранил пет хиляди души, Неговите противници, привърженици на земното царство, искали незабавно да го направят свой Цар. „А Иисус, като разбра, че възнамеряват да го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък„ (Иоан. 6:15). Той е мислил за небесното, те - за земното. Чрез чудото с хляба Той искал да покаже неограничената мощ на духовния свят над материалния, пасивен и немощен сам по себе си. Но иудеите разбрали това в материален смисъл, поради което същността на Христовото чудо била изгубена за тях. Те искали да Го направят цар, като своего рода „магьосник", за да ги освободи от римляните и им създаде велико земно - и само земно - царство. Заради такива техни принизени и изкривени мисли Господ ги укорил, като им казал в очите: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си” (Иоан. 8:44). И наистина от духовно гледище всички, които, изгубвайки от поглед безсмъртното Небесно Царство, единствената цел и достойнство на човека, търсят изключително земното царство, са дяволско потомство. Защото е очевидно, че там, където властва смъртта, не може да има крайни човешки цели, каквото и да притежава човек. Известно е също, че заплатата се дава накрая на службата, а краят на нашата служба е краят на земния ни живот. Следователно отплатата идва след смъртта. А човешкото служение в този свят, съответно на схващането за смисъла на живота, може да бъде от три вида:
служение на Бога,
служение на Бога и на мамона,
служение на дявола.
Само първото служение е служение на Бога, чисто и непримесено с нищо. Двете останали са служение на дявола.
Руската народна интелигенция е служила на Бога, подчинявайки всички интереси на земното царство на върховните интереси на Небесното Царство, на Царството „не от този свят". Полународната руска интелигенция искала да служи и на Небесното, и на земното царство, но поставяйки при това първото като средство за второто. Затова върху нея се разкрила истинността на Христовите думи: „Не можете да служите на двама господари”. Антинародната руска интелигенция, презирайки народа като „непросветена маса", като безформено и сляпо блато, искала уж да ощастливи същия този народ чрез укрепване на земното царство и отхвърляне на Небесното. Борбата между тези два лагера на руската интелигенция се водила близо 200 години. Тя се проявявала и в политиката, и в литературата, и в изкуството. Накрая превес взела антинародната руска интелигенция със земен ум и сърце и съотношението между нея и народната интелигенция с небесен ум и сърце станало две към едно. По допущение на небесните сили иудействащите дошли на власт. И сега те властват над руската земя, но не и над руската съвест. Подобно на думите, които Господ казал на сатаната при изкушението на Иов: „Ето, той е в твоя ръка; само душата му запази”. Колкото и умен да изглежда сатаната в своите очи, той е глупав във всички свои действия против светата небесна логика. Така е и с неговите последователи, които той примамва с тленното земно царство. И сатанинската ръка няма да се докосне до душата на руския народ. Бог не позволява. Силата на иудействащите в Русия не е финал, а прелюдия към руската слава. Както в случая с Иов, така и в случая с Русия сатаната неволно ще поаргатува на Всевишния, Всемогъщия, Непобедимия, Победоносния Отец на светлината. За това свидетелства и в това ни уверява и еврейската Библия, която иудействащите отхвърлиха. Като пътуващи акробати иудействащите безбожници вървят след княза на ада, от поражение към поражение, още от онази змийска повест в Рая до днес. Тяхното всякогашно дело - прастаро и престаряло - е дръзко да набеждават Бога в лъжа, злобно да отричат небесното Царство и безуспешно да строят основите на земното. Но когато засияе Христовата светлина, сянката им в историята ще остане да тъмнее мрачно, плашейки в продължение на векове народите и тласкайки ги още по-близо до Бога.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
