ДО ЕДИН ЖИТЕЛ НА ПОДРИНЕ: ЗА СИЯНИЕТО НА ПРАВЕДНИЦИТЕ
Във вашия край дошъл някакъв набожен човек от другата страна на Рудник. Започнал да говори на хората чудни думи за великата Божия милост и за упорството на грешниците. Сълзи се стичали по лицето му, когато говорел колко загрубели и заслепени са хората и как не виждат Божията милост към грешния свят. Едни го питали едно, други - друго, а ти само си го гледал. Гледал си го и не си могъл да се нагледаш. Забелязал си върху лицето му някакво тайнствено сияние.
Подобен случай е описан и в житието на свети Антоний. Трима известни мъже от близкия град посещавали Антоний всяка година. Двамата му задавали много въпроси и светецът им отговарял. А третият само мълчаливо го гледал. Накрая Антоний му казал: „Толкова пъти идваш при мен, а никога нищо не питаш?" - „На мен, отче, ми стига само да те гледам" - отговорил човекът.
Така прославени и привлекателни са лицата на праведниците. Когато евреите убивали с камъни свети Стефан, погледнали го и видели, че лицето му е като лице на ангел (вж. Деян. 6:15).
Подобни са лицата на всички, които разговарят с Бога. Мойсей трябвало да слага покривало върху лицето си, защото то излъчвало такава светлина, че народът се боял да се приближи до него (вж. Изх. 34:30). А какво да кажем тогава за светлината, която излъчвало лицето на Христос? Според[църковното] преданието едеският цар Авгар изпратил един художник на име Анания, за да нарисува върху платно Христовото лице. Анания положил много усилия да улови образа на Спасителя и да го предаде с бои, но това не му се удало поради чудната светлина, която се излъчвала от лицето на Господа.
И така, какво можем да кажем за светлината, която излъчват лицата на праведниците? Това е светлината на Духа, струяща през тялото им, небесна светлина във физически план, предобраз на светлината, с която праведниците ще блеснат като слънце в Христовото царство.
Тази светлина пожелавам и на теб, и на всички останали братя.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски