ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ФЕВРУАРИ
Разсъждение
С каква слава се е удостоил на небето св. Симеон Богоприемец, който е държал в ръцете си Спасителя на света, показва ясно случаят, разказан в житието на св. Петър Атонски (12 юни). Още като воевода в едно сражение Петър бил пленен, окован и хвърлен в тъмница, в един град Самара, на брега на река Ефрат. Затворникът дълго, със сълзи молил Св. Николай да умоли Бога за него, та да се освободи от тъмницата, обещавайки да посвети себе си изцяло на Бога. Св. Николай му се явил насън и му казал, че се моли Богу за него, но Бог отлага освобождаването му, затова, че той, Петър, и по-рано е давал подобно обещание, но не го е изпълнил. Освен това, св. Николай го посъветвал да се моли на Св. Симеон Богоприемец, „който е много силен пред Бога и стои заедно с Пресветата Дева и със св. Иоан Предтеча близо до Божия Престол“. Петър послушал съвета на свети Николай и започнал да се моли на св. Симеон. Тогава отново му се явил св. Николай заедно със св. Симеон и то не насън, а наяве. Петър видял Симеона – чуден по вид, със светло лице, облечен с одежди на старозаветен свещеник, със златен жезъл в ръце. Св. Симеон рекъл на Петър: „Щеш ли изпълни обещаното и да станеш монах?“. На което Петър отговорил: „Да, господарю, с Божията помощ“. Тогава Симеон докоснал с жезъла си Петровите окови и веригите се разтопили като восъчни. Тъмничната врата се отворила и светиите извели Петър из тъмницата.
БЕСЕДА за Духа Божий, Който говори чрез духоносците
Не се грижете, как, или що да говорите..., а Духът на Отца ви е, Който говори във вас (Мт. 10: 19 – 20).
Това са думи на Оногова, Който знае всичко, и Който е дал на света знанието, което никой от хората преди Неговото посещение не знаел. Ако някой е изпълнен с Дух Божий, той вече не говори от човешкия дух, а Духът Божий говори из него и чрез него. Тогава той е само оръдие или лира на Божия Дух, чрез която говори Бог Дух. И такъв човек, когато говори, говори непогрешимо и никой не може да открие лъжа в думите му, освен онези, които поради развратения си ум считат истината за лъжа. Как говорят хора, изпълнени с Духа Божий, ясно се вижда от примера на пророците и още по ясно от примера на апостолите. Толкова чудати и невероятно изглеждали думите на апостолите [за очите] на чужденците, т.е. на онези, които нямали Дух Божий в себе си, и които знаели да мъдруват само плътски; че смятали апостолите за пияни. Впрочем, пияни и смешни изглеждали за невежите и всички онези хора, които първи започнали да говорят за загадките на физическия свят, за силата на парата, за магнетизма, за електричеството, за безжичната телеграфия, разказите за далечни земи… Как да не изглеждат пияни и смешни духовните люде, на които Духът Божий разкрива скритите тайни на духовното Царство! Който се смири пред Бога, Бог го прави силен. В съкрушеното сърце се вселява Божият Дух и оттам говори с човешките уста. Това е потвърдено не само от пророците и апостолите, а и от многобройните Божии синове и дъщери.
Господи благий, не отнимай от нас Твоя Свети Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
