2. Из житието на свети Сава
Един старец на име Антим, който дойде от Вита- ния, украси живота си с много трудове в Господа. Някак си се случи така, че си построи килия на отвъдния, източния бряг на реката, точно срещу кулата, построена от блажения Сава. И след като прекара там трийсет години, малко преди кончината си беше споходен от някакъв недъг и легна на смъртно легло. Тогава дивният Сава, като видя, че старецът е изнурен от болест и дълбока старост, реши да го премести в една от килиите близо до църквата, за да не им бъде на братята толкова трудно да го навестяват и да му служат. Така реши той, но старецът не направи това. Каза, че се уповава на Господа и ще умре там, където се беше поселил от самото начало.
Една нощ, наскоро след това, Сава стана преди началото на утринната служба. И му се стори, че сякаш чува някакви стройни звучения, сякаш пеят множество хора. Като си помисли, че братята пеят утринните песнопения, той се учуди как са могли да започнат утренята не според обичая, без негово знание. Тогава отиде бързо до храма и като видя, че вратата е добре заключена, се върна обратно и пак чу същите гласове. Те пееха много благозвучно, а думите бяха следните: Ще отида в дивно селение, дори до Божия дом, с радостния и славословен глас на празнуващото множество (Пс. 41:5 - според превода на седемдесетте).
Накрая, като разбра откъде се чува звукът на дивните песнопения, той събуди килийника си и му нареди да удари клепалото, за да свика братята. Щом се събраха заедно, Сава взе със себе си неколцина братя с кадилници и светилници и тръгна към килията на стареца, понеже именно оттам се чуваше пението. Но когато влязоха в килията, не завариха никого, освен самия старец, който вече беше починал. Тогава, като го облякоха с благоговение и извършиха всичко, което се полага, погребаха светото му тяло.
1. ИЗ ПАТЕРИКА
Из повестта за избиването на светите отц...