РАЗСЪЖДЕНИЕ

Примерите за това, как светиите откриват своите скрити мощи, оправдават почитането на мощите на светиите, а да не говорим за чудотворното действие на тези мощи, което двойно оправдава почитането им. Много дълго време не се знаело къде е гробът на св. Петка. Веднъж се случило да умре някакъв моряк и тялото му било захвърлено близо до гроба на светицата. Когато тялото взело да се разлага и почнало да издава непоносима смрад, някой си монах, който се подвизавал наблизо, повикал селяните да погребат разлагащото се тяло. Случило се да го погребат в гроба на св. Петка. През нощта св. Петка се явила на сън на един от селяните, които погребали тялото, на име Георги. Явила му се като прекрасна и украсена царица, заобиколена от много дивни войници и му казала: „Георги, веднага извади моите мощи и ги положи на друго място, защото не мога повече да понасям смрадта от онзи труп. Св. Петка му казала коя е и откъде е. В тази нощ същото видение имала и една селянка от това място - Ефимия. Сутринта селяните отишли на мястото, започнали да копаят и наистина намерили мощите на св. Петка, необикновено благоуханни и както бързо проличало – чудотворни. За мощите на св. Гервасий и Протасий пък разказва св. Амвросий, открити нему по подобен начин. Една нощ, на будния Амвросий се явили двама прекрасни юноши и един старец, за когото Амвросий помислил, че е апостол Павел. Юношите мълчали, а старецът казал на Амвросий за тях, че те са Христови мъченици и техните мощи лежат на това същото място, на което  по това време се молил Амвросий на Бога, и всичко останало за тях ще научи от една книжка, която ще намери в гроба им. Сутринта Амвросий съобщил за своето видение, започнал да копае и наистина намерил мощите на двама души, за които от намерената книжка узнал, че това са Гервасий и Протасий. В присъствието на св. Амвросий, някой си слепец на име Севир, се допрял до тези свети мощи и веднага прогледнал.

БЕСЕДА за това как ангелите воюват за праведниците

Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя (Пс. 33, 8)
 

Ангел Господен ще воюва за онези, които се боят от Бога. Това много пъти ясно  се е потвърждавало от записаното и безброй пъти от незаписаното. Архангел Михаил воювал за Иисус Навин. Ангел воювал за праведния цар Иезекия и за една нощ унищожил цялата халдейска войска. Колко пъти ангели посещавали апостолите и християнските мъченици в тъмницата, укрепявали ги и възвеселявали? За праведника е утеха като знае, че Бог е всевиждащ, вижда неговата неволя; че Бог е всемогъщ и може да го спаси от неволята му; че Бог е премилостив и иска да го спаси от неволята му. Бог праща Своя светъл ангел в помощ на праведника и не праведникът се бори против своя тиранин, а вместо него се бори ангелът Божий. А когато ангелът Божий воюва, каква войска ще смее да излезе насреща му? В предшествуващия псалом пророк Давид казва: Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина. Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави. Това, нищо не помага, ако неправдата е съюзник с всичко това. Когато един ангел застане срещу всичко това, всичко то ще се пукне като воден балон. И кoгато станал цар, Давид добре си спомнял, как някога, като овчарче, с прашката си убил въоръжения до зъби исполин Голиат. Много пъти той усещал помощта на Божия ангел. Затова може и с такава увереност да утешава с думи на утеха и сила притеснените праведници: „Ангелът на Господа ще застане около вас, които Му се боите, и ще ви избави“. О, братя мой, да не се съмняваме в тези думи, а внимателно, всекидневно да изпитваме, как ангелът Божий с тъга се отдалечава от нас когато грешим, и как с радост и неизказна сила ни се притичва на помощ, когато се каем и просим помощ от Бога.

О, Господи Боже, наш Сътворителю, Царю на безбройните ангели, прости ни, спаси ни, и защити нас с Твоите свети ангели. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Няма нищо по-бедно от човек, който в час на беда изоставя надеждата в Бога и прибягва към средства за спасение противни на Божия закон. Такъв човек, не само не успява да поправи своето външно положение, а погубва и душата си. Такъв е бил случаят с цар Михаил Палеолог. За да спаси царството си, застрашено от българи и сърби, той потърсил помощ от папата и се съгласил да сключи уния. И какво постигнал с това? Не спасил царството, причинил безброй злини и скоро жалко загинал по време на военния поход срещу епирския княз Иоан Дук. Православният народ толкова бил разгневен на него, че синът му Андроник не посмял да го погребе, а нощно време го закопал без опело и молитва. Отлъчен от Православната църква, неприет от римската, Михаил е умрял вън от Църквата Божия. Неговата съпруга, царицата, след смъртта му обнародвала такъв указ: „Моята царственост мрази и счита за гнусно това дело (унията) което неотдавна се вмъкна в Църквата и я смути. И както светата Църква е решила да не удостои с поменаване моят умрял съпруг, господар и цар, заради споменатото дело и смут, то и моята царственост, предпочитайки страха Божий и покорността към светата Църква, одобрява и приема Нейното решение, и никога няма да дръзне да прави помен за душата на моя господар и съпруг“. 

БЕСЕДА за бремето на греха и освобождението

Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! (Пс. 31, 1)

От греха се ражда страх, объркване , безсилие, отслабване и помрачаване на ума. Чрез греховете човек настройва хората против себе си, смущава собствената си съвест, събира около себе си демоните и им дава оръжие против себе си. Чрез греховете човек се отдалечава от Бога, отдалечава се от своя ангел - пазител и запушва  извора на всяко добро[1]. Извършеният грях означава обявяване война на Бога и на всички добри сили. Това е по-смешно, отколкото есенният лист да обяви война на вятъра. Но и най-смешното се случва, а именно - човекът обявява война на Бога! Самото това обявяване предварително означава поражение и гибел, ако човек бързо не дойде на себе си, не се покае и не прибегне към Бога за помилване. Ужасното състояние на грешник добре е усетил и изпитал върху самия себе си великият цар Давид.  Усетел неизказен страх, смут, разслабеност, самотност, почувствал стрелите на хората и стрелите на демоните. Но като видял своето страшно състояние, Давид признал своя грях, паднал в праха пред Бога, с покайни сълзи намокрил земята, и с думи на болка изгарящи като огън, молил милостивия Бог да му прости. И когато всичко му било простено, тогава той почувствал неизказно блаженство. Това блаженство на опростената душа той не можел да обясни с думи, а само изявява, потвърждава и уверява въз основата на своите собствени състояния, т.е. и състоянието на греховност, и състоянието на опрощение от Бога. Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! Кое е блаженството им? Свобода и храброст, и радост неизказна, и сила, и мощ, и ясни мисли, и мир със съвестта, и упование на Бога, и възпяване на Бога, и любов към ближния и осмисляне на живота. С една дума -  светлина, радост, сила – това са то благата. Това са благата, които опростеният от греховете усеща тук на земята; а какви блага го очакват на небето, „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало (I Кор. 2, 9).

О, Господи Боже наш, по Твоята безкрайна милост прости беззаконията ни и покрий нашите грехове! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. - се огражда от  извора на всяко добро

РАЗСЪЖДЕНИЕ

С какво светиите толкова много са се възвисили и прославили в очите на небето и хората? Главно -  със смирение и служение. Св. Мартин, още преди кръщението си, като офицер, имал един слуга, на когото гледал повече като на брат, а не като на слуга. Често пъти той служил на слугата си, без да се срамува от това, а напротив -  радвал се. Когато св. Иларий пожелал да го ръкоположи за свещеник, той със сълзи отклонявал тази чест и замолил епископа само да му се позволи да бъде монах в някое затънтено място. Веднъж св. Мартин пътувал от Франция  за Панония да навести своите родители. Като преминавал Алпите, го хванали разбойници и искали да го убият. Когато един от разбойниците замахнал да го посече, Мартин не се уплашил, не поискал и не замолил за пощада, а останал напълно спокоен, като че ли нищо не се е случило. Разбойникът се зачудил на такова поведение, свалил меча и попитал Мартин кой е той. Мартин казал, че е християнин и затова не се уплашил, защото знае, че Бог по великата Си милост винаги, и най-вече в часове на опасност е близо до хората. Всички разбойници се удивили на рядко срещаната добродетел на този Божи човек, а онзи, който замахнал с меча върху Мартин, повярвал в Христа, кръстил се и по-късно се замонашил. Когато епископската катедра в Тур овдовяла, всички желаели да поставят Мартин за епископ, ала Мартин не искал и да чуе за това. Но някои граждани на Тур с хитрост го извели от манастира и го отвели. А именно, те дошли пред портата на Мартиновия манастир, и съобщили на игумена, че някой си болен чака пред портата и го моли да излезе и да го благослови. Когато Мартин излязъл, те го взели, отвели го в Тур, и го поставили за епископ. Като остарял, предузнал за своята близка смърт и съобщил за това на братята, а те заплакали силно и го молели да не ги оставя. Светецът, за да ги утеши, се помолил пред тях на Бога казвайки: „Господи, ако още съм потребен на твоите люде, не се отказвам да се потрудя. Нека бъде Твоята свята воля!“.
 

БЕСЕДА за вечерния плач и утринната радост
 

Вечер настъпва плач, а сутрин - радост (Пс. 29, 6)
 

Бог наказва и Бог весели. Една покайна мисъл вече смекчава Божия гняв. Защото Бог не се гневи на хората както се гневи неприятелят, а като баща на своите деца. Неговият гняв е за миг, Неговата милост – безкрайна. Ако вечер наказва, сутринта вече радва. Та да го познаят хората и в наказанието, и в помилването. О, братя мои, ако хората започнат да познават Бога като Добротворец, не биха го познавали като наказващ Съдия. Вижте, и Бог се радва повече, когато го познаваме по милостта, а не по гнева. Но има хора твърде неблагодарни и несмислени, които никак не се сещат за Бога, когато Бог им дава и милва, а се сещат за Него само тогава, когато Той започне да ги бие и наказва, било с болести, или смърт на роднини, или с неуспех и срам между хората, или с огън, или с меч, или със земетресения, или с наводнения, или с многобройни други тояги и пръчки, с които Той шиба непробудените, опомня неблагодарните, вразумява оглупелите, подсеща всички и всеки, че Той е Творец и Господар и Дарител и Съдия.
Вечер настъпва плач, а сутрин – радост. Тези [слова] още означават, че нощта е за плач, молитва, покаяние и богомислие.  Нощта е особено [подходяща] за плач, а без плач, няма истинско покаяние. През нощта човек безпрепятствено мисли за своите дела, своите думи и мисли, и се кае за всичко което е вършил против Божия закон. Ако човек плаче покайно през нощта, през деня ще се радва, ще се радва като новороден, като окъпан, като освободен от бремето на греха. Ако пък прекарва нощта в грях и безумна веселба, ще съмне деня му скръбен и плачевен.

О, Господи Иисусе, Спасителю и Учителю наш , наказвай ни, но ни прощавай, бичувай ни, но ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор -  Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ОКТОМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ
 

Както, по Божи промисъл, на осветената вода или на осветения елей се дава целебна, чудотворна сила, така също такава сила се дава и на иконите. За един удивителен пример [за проява] на чудотвoрна сила от света икона споменава св. Атанасий Велики. В град Верит [дн. Бейрут], под наем, в някоя си къща живял един християнин. Като се преселил от тази къща, той забравил в нея  една икона на Спасителя. След него в същата къща се заселил един евреин. В този град имало много евреи и то особено озлобени против християнската вяра. Прочие, като намерили иконата евреите я изнесли и отнесли в събранието си и започнали да се гаврят над нея, както някога техните предци се гаврили над живия Спасител. Евреите сторили на иконата същото каквото и предците им сторили на Спасителя, а именно – проболи ръцете и нозете с гвоздеи, наквасили устните на иконата с оцет и по всякакъв начин поругавали образа на Спасителя. Най-после, някой от тях взел копие и пробол божествения лик в ребрата. Но, о чудо! От прободеното място потекли кръв и вода, както някога от прободеното тяло[1] на разпнатия Господ. Страхът и ужасът на евреите не можел да се опише. Тогава подложили съд в който да изтича кръвта и довели много болни, слепи, глухи, хроми, бесновати. Всички, които се помазали с тази кръв, се изцелили. За това чудо се разчуло, събрал се целия град и всички прославили Христа Бога. Всички евреи в града повярвали в живия и животодаряващия Господ Христос.

БЕСЕДА за гласът Господен над водите
 

Гласът Господен се носи над водите (Пс. 28, 3)

Когато св. Иоан Кръстител кръстил Спасителя, над Иордан се чул гласът Господен. Над Галилейско море, всред бурята и вятъра се чул гласът Христов и бурята утихнала и вятърът спрял. Гласът Господен се чул на сватбата в Кана Галилейска и водата се превърнала във вино. Над Червено море се разнесъл гласът Господен и морето се разделило и отворило път за народа Божий. В пустинята прозвучал гласът Господен и от сухата скала потекла вода. Какво означава [казаното] „Гласът Господен се носи над водите“? Означава, че водната стихия е дело Божие и чрез нея Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Не по-малко са творение Божие и останалите стихии – огън, въздух и земя. И чрез тях Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Във вид на огън Бог Дух Свети се явил на Петдесетница. Във вавилонската пещ пламъкът изгубил своята сила, и по думата Господня не навредил на блажените момци, огън паднал от небето и изгорил Гедеоновата жертва (Съд. 6). Илия свалил огън от небето. Къпината горяла и не изгаряла.( Изх. 3). Огън паднал от небето и запалил жертвата [предназначена] Богу. (III Цар. 18). Огнен стълб вървял пред израилтяните. И всичко това било по думата Господня. Земята се отворила и погълнала неправедните Корей, Датан и Авирон (IV Изход 16). Земята се отворила и скрила Елисавета и младенеца Иоан от Иродовия меч. Земята се потресла, когато Господ издъхнал на Кръста, и [много] гробове се отворили. По въздуха Господ се възнесъл на Небето. По въздуха светите апостоли били принесени в Иерусалим от различни страни на света. По въздуха ангелът пренесъл пророк Авакум за миг във Вавилон. И всичко това [станало] по гласа Господен, по заповедта Господня. О, ако да бяха и хората така послушни на Господния глас, както са послушни неразумните природни стихии! Но под водите, наистина се разбират и  хората послушни на гласа Господен – апостолите и [другите] светии. Като вода те се разлели по целия свят с проповедта за Христа Бога. Като с вода напоили жадния свят от извора на вечния Живот, светът се обновил и разцъфтял. Както над обикновената вода, така и над тях се явили безброй Божии чудеса – защото били покорни на волята Божия и послушни на Божия глас като водата, също като водата.

О, Господи, помогни ни да бъдем послушни на Твоя глас. Помогни ни да се засрамим от бездушните[2] стихии, които са по- послушни на Тебе, отколкото ние на Теб. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – „живото тяло”  Но така написано не съответства на евангелското повествование.  При пробождането на ребрата Му от римския войник Господ Иисус Христос вече бил издъхнал (срв. Иоан. 19:34)

[2] В ориг. - мъртвите

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Как Бог наказва и милва, ние виждаме ясно от живота на последните сръбски деспоти по време на турското завоевание на сръбската земя. Турците не дошли самовластно и самоволно на Балканите и поробили християнските народи на гърците, българите и сърбите, а по допущение Божие, също както Новуходоносор, не със своята сила, а по допущение Божие е покорил Иерусалим и отвел евреите в робство. Заради греховете на народните князе и големци пострадал люто сръбският народ, но още по-лошо пострадалите самите князе и големци. Деспот Джурадж [Георги] е умрял като изгнаник, синовете му - Григор и Стефан[1] били ослепени от турците, дъщеря му насила трябвало да стане жена на султана, неговия среден син въстанал против майка си Ирина и брат си Григор, и насилствено завзел разклатения престол в Смедерево, но скоропостижно умрял. Слепият Стефан, тъкмо що станал деспот, трябвало да бяга в Албания, а след това и в Италия, където като изгнаник и бедняк умрял в чужбина. Всичко това е наказание Божие. А къде е милостта? Бог прославил с вечна слава Стефана и неговата жена Ангелина, и техните деца Максим и Иоан. След като 8 години тялото му лежало в гроба, било откопано и намерено цяло и изпълнено с благоухание. А и много чудеса станали от тези свети мощи. Също така се прославили в святост жена му и неговите синове.

БЕСЕДА за това, че само безумните отричат Бога

Рече безумец в сърце си: "няма Бог"… Извършиха гнусни дела  (Пс. 13, 1)[2]

Умът е кормчия на цялото човешко битие. Той съветва, той убеждава, той ръководи. И душата, и тялото се управляват от ума. Ако умът е чист пред Бога, целия човек е чист. Ако умът е нечист пред Бога, целият човек е нечист. Ако някой само си помисли:  "няма Бог“, това първо си проличава по делата му. Първо идва злият помисъл, а след него следват злите дела. Виждате ли как вдъхновеният пророк познава човешката природа? Той първо посочва причината, а след това – следствията. От злите помисли непременно произлизат зли дела. Затова, братя, не вярвайте на онзи, който казва: „Не вярвам в Бога, ама върша добро“. Преди всичко, онзи, който не вярва в Бога, не знае какво е добро, нито може да различава доброто от злото. С неверието в Бога човек отсича себе си от главното Добро и от извора на всяко добро. По-нататък погледнете внимателно и ще видите, че всички дела на безбожника са гнили и мерзки; гнили са защото са зли, гнили и мимолетни; мерзки – защото са против волята на живия Бог. Безбожникът не може да различава доброто от злото, защото само в светлината на закона Божий може да се определи кое е добро и кое зло. Но се случва някой да казва, че вярва в Бога, а върши гнили и мерзки дела. Т.е. с уста изповядва Бога, а с делата си го отрича. Добро нещо е да изповядваме Бог с уста, но то далеч не е достатъчно; трябва още и със сърце да Го изповядваме, и с делата на вярата да потвърждаваме [ вероизповедта]. А се случва човек и със сърце да вярва и с уста да изповядва, и пак да греши. Това е или поради слаба воля, или отново от дяволски изкушения[3]. Такъв нека се покае веднага, и ще му се прости. Покаянието е спасително и за безбожника, а още повече за вярващия. Докато човек е на земята има време за покаяние. Но кой може да е сигурен, че неговото време тази нощ няма да изтече? Затова отлагането на покаянието е пълно безумие.

О, преблаги Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помогни ни да се покаем, тъй както ни помагаш да дишаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. - Гргур и Стеван

[2] Сръбският текст се различава от син. бг. превод но смисълът е същия.

[3] В ориг. - стрели