Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756205 Постинги: 3812 Коментари: 0
Постинги в блога от Август, 2018 г.
2 3 4  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

Не са редки случаите, особено в наше време, родителите да станат виновници за духовната смърт на своите деца. Ако детето се стреми към духовен живот, подвизи и монашество, а родителите му потискат този му стремеж, вместо да го насърчават, такива родители стават убийци на своето чедо. И такива деца – за наказание на родителите – често потеглят на обратната страна и стават развратени. Едно момче Лука, племеник на св. Иоан Рилски, чуло за своя чичо, и теглено от желанието за духовен живот, отишлo при чичо си в планината. Иоан го приел с любов и започнал да го поучава и подкрепя в подвизите. Но бащата на Лука един ден се появил пред Иоановата пещера и яростно почнал да упреква светеца, задето държи сина му в тази пустиня. Тук Иоановите думи и съвети не помогнали с нищо. Бащата насила повел сина си към къщи. Но по пътя змия ухапала детето и Лука умрял. Свирепият баща видял в това Божие наказание, разкаял се, но вече било късно. Плачейки и обвинявайки себе си, той се върнал при Иоан. Но светецът му казал да погребе детето и да се върне, откъдето е дошъл.

 

 

БЕСЕДА за мира между вълка и агнето

 

 

Тогава вълк ще живее заедно с агне и леопард ще лежи заедно с козле (Исаия. 11: 6).

 

Тъй истинският пророк пророкувал истината. Добавил още и: „Малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка... и лъвът ще яде слама като вола,… и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо, и змията няма да го ухапе“. Кога ще стане това чудо, братя? То вече е станало тогава, когато се явил на земята Чудотворецът Христос. Това е райската реалност, която се е обновила между хората със Спасителевото идване на земята. Загадъчно, но все пак разбираемо говори пророкът, защото не говори за зверовете, а за хората; ясно, защото това пророчество се е изпълнило в Христоватa Църква. Човеци, които по нрав са били като вълци и леопарди, като лъвове и мечки, като волове, агнета, ярета и като змии – всички застанали пред Витлеемския Младенец, обединени от вярата, укротени от благостта, осияни от надеждата, облагородени от любовта. Пророкът предсказва още и защо това ще се сбъдне. Защото земята ще бъде пълна с познаване [на] Господа, както водите пълнят морето. Разглеждан плътски, всеки човек е пръст. Онзи човек, който повярва в Христа, и истински последва Христа, ще се изпълни с познаване [на]  Господа, както водите пълнят морето. Такива били много отделни човеци. Такива са били цели общества на подвижници в Египет, на Св. гора, в Кипър, в Русия, в Армения и в други страни. Но това не е всичко. Познанието за Господ днес се е разпространило по цялата земя. Свещеното писание е преведено на всички езици[1]. Малко са местата на земята, където не се чете Христовото Евангелие, където се не знае Божието име, и където не се принася безкръвна жертва Господня. Едни отхвърлят Христа, други го приемат; едни отстъпват от истинската вяра, други приемат истинската вяра. Така, по целия широк свят се води борба под знака на Господ Иисус. Препълнената вода прелива в празните долини; празните долини се напълват и се изравняват с високите води. Не всичко в света е тъй прекрасно, както ние християните желаем, но пророчеството на пророк Исаия прекрасно се е изпълнило и сбъднало напълно. О, колко чудно е видението на истинския пророк – Исаия, син Амосов.

О, Господи Чудотворецо, укроти зверския нрав на онези хора и народи, които още не са се укротили от силата на Твоята любов. Та всички чрез Твоето благородство да станем благородни. Чрез Твоята слава всички да се прославим. Да сме живи Господи, живи, чрез Твоя живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – е разпространено между всички народи (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Господ не допуска Неговите верни слуги да бъдат посрамени. Често се случвало поругаваните и осмивани в съдилищата Христови мъченици неочаквано да извършат някое чудо, което хвърляло в страх невярващите. Или идолите падали, или гръмотевици разрушавали езическите храмове, или ненадеен порой е гасил огъня, запален за тяхното изгаряне, или мъчителите с камъни и тояги биели сами себе си и др. Така Антипатър – мъчителят на св. Мирон, по време на мъчението на този Божи човек внезапно полудял и се самоубил. Св. Алипий Иконописец, вече в залеза на живота си, получил поръчка от един човек да изографиса икона на Успение на Пресвета Богородица. Като наближил празникът, човекът идвал няколко пъти да види готова ли е иконата. Но иконата не била даже започната до навечерието на празника Успение, когато трябвало да се постави в църквата. Когато човекът, съвсем отчаян, се върнал в дома си, изведнъж в Алипиевата килия се явил един млад човек, седнал и веднага започнал да рисува иконата. Работил твърде бързо и твърде вещо. Когато иконата била готова, засияла като слънце. Като я показал на Алипий, младият човек взел иконата и я занесъл в църквата, за която била поръчана. Сутринта онзи човек отишъл в църквата и с голяма изненада видял иконата на нейното място. Тогава човекът отишъл в манастира и заедно с игумена влязъл в Алипиевата килия. „Как и кой нарисува иконата за този човек?“ – попитал игуменът. А болният Алипий отговорил: „Нарисува я ангел и сега стои тук, за да ме вземе“. И издъхнал.

 

 

БЕСЕДА за Духоносния Божествен Младенец

 

 

И ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие (Исаия. 11: 2).

 

 

Светият Божи Дух не се отделя от Отца, не се отделя и от Сина, нито Отец се отделя от Сина и Духа, нито Синът се отделя от Отца и Светия Дух. Дух Свети е пророкувал за Сина чрез пророците, Дух Свети е осенил Пресветата Дева и я подготвил за раждането на Сина Божий, Дух Свети неотлъчно пребивавал върху Сина през цялото време на Неговото посещение в света в тяло. Дух на премъдрост е Дух,  съзерцаващ небесните тайни; Дух на разум е Дух на осъществяване на връзката между видимия и невидимия свят. Дух на съвет е Дух на разделяне на доброто от злото.  Дух на крепост е дух на властта над сътворената природа. Дух на знание е Дух, познаващ същината на сътворените неща. Дух на благочестие е Дух на признаване на Божествената власт над двата свята и покорност на Божията воля. Кой от човеците и кога е имал върху себе си тази пълнота на богатството от даровете на Дух Свети? Никой, никога. Единствено Господ Иисус Христос. Не така Дух Свети дава своите дарове на хората, а на един – едно, на друг – друго. Но цялата неразделна пълнота сияе върху Сина Божий. Защо Господ Иисус е трябвало да има страх Божи, като самият той е Бог? Като Бог Той нямал страх от Бога, а като човек – за пример на нас. Както като постил, бдял и се трудил като човек за пример на човеците. Кое е по-лековито за хората прокажени от греха, от страха Божи? Макар и здрав, той трябвало да приеме върху себе си лекарствата против греха, та да ни насърчи и ние да приемем тези лекарства. Не постъпва ли така и родителят с болните деца, когато те се страхуват да вземат предписаното лекарство? О, Боже триединни и вечни, Комуто се кланя цялото небесно войнство и пее чудната песен „Свят, Свят, Свят Господ Саваот“ – приеми нашето поклонение и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

 

 

           

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 319 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Православната Църква превъзхожда всички останали християнски конфесии с богатството на Своето Предание. Протестантите искат да пазят само Свещеното Писание. Но Свещеното Писание не може да се изтълкува без Преданието. Самият апостол Павел заповядва: Братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2 Сол. 2: 15). Преданието за княз Авгар, без съмнение, е апостолско предание, макар че апостолите не го споменават в своите писания. Апостол Тадей въобще не е написал нищо, та затова според протестантското мъдруване той и нищо не е говорил, и предал на вярващите. Е, как тогава е бил Христов апостол? Преданието за княз Авгар се споменава от св. Иоан Дамаскин в неговите [съчинения в] за иконопочитанието. Колко дивно и трогателно е Авгаровото писмо до Христос! Преди това му писал, че е чул за Неговата чудесна сила, че изцелява болните, и затова го молил да дойде и него да изцели. По нататък Авгар пише: „Чувам, че евреите те мразят и ти готвят нещо лошо. Моят град не е голям, но е красив и изпълнен с всякакви блага; ела при мене и живей в моя град, в който има място и за двама ни[1]“. Това написал един езически княз, докато иерусалимските князе готвели смърт за Човеколюбеца Господ.

 

 

БЕСЕДА за божествената Младочка от Иесеевия корен

 

 

И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен (Исая. 11: 1).

 

 

Защо при такива ясни пророчествата за Христос Господ евреите не повярвали в Него като в Месия? Поради своята безумна гордост и своите безумни престъпления към светите и праведни човеци. Кой друг, освен Господ Христос, може да е тази Младочка от Иесеевия корен? Иесей е бил баща на цар Давид, а Месията очаквали от Давидовото коляно. Той се явил от Давидовото коляно, от Витлеем – Давидовия град. Младочка от Иесеевия пън означава телесния произход на Господ от Дева Мария, Иесеева и Давидова потомка, а клон ще израсне от неговия корен, Иесеевия – означава, че в Него ще се яви правдата, която била погазена от много царе от дома Давидов. Погазената правда е като сух пън. Но от корена на такъв пън понякога покарва зелена издънка. Такава саморасла Младочка ще е и Господ Иисус. По Майка Той ще бъде от Давидовото коляно, но по божественото Си зачатие Той ще е от Светия Дух. Във вечността от Отца, без майка, във времето – от Майка без баща. Във вечността – идеята за въплъщението е била под Божественото покривало; във времето пък, Неговото Божество било под покривалото на плътта. Пилат напразно гледал Младочка от Иесеевия пън, но казал: Ето Човека! – все едно някой да види електрически проводник между много други обикновени жици и да извика: „Ето жицата!“. Нито този познава електрическата сила в жицата, нито пък онзи познал Бога в Човека.

О, Господи Иисусе, Богочовеко човеколюбиви, направи ни боголюбиви и ни спаси. На Тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – достатъчен за всичко (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 344 Коментари: 0 Гласове: 1

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 АВГУСТ

 

Разсъждение

 

Много, твърде много всеки вярващ може да се поучи от живота на Дева Богородица. Да напомним тук само две неща. Тя имала обичай често да ходи на Голгота, на Елеонската планина, в Гетсиманската градина, във Витлеем и на други известни покрай Нейния Син места. На всички тези места, и особено на Голгота, Тя коленопреклонно се молела. С това тя първа дала пример и поощрение на вярващите да посещават светите места от любов към Онзи, който със Своето присъствие, страдания и Своята слава направил тези места свети и известни. Второ – узнаваме как Тя в молитвата Си се молела за скорошното Си излизане от този живот и душата ѝ, след разлъчването от тялото, да не види княза на тъмнината и неговите страшилища, да бъде скрита от областта на тъмнината и да не срещне сатаната и сатанинските сили. Виж колко е страшно за душата да мине през митарствата! Щом Тя, Която е родила Разрушителя на ада, се молела така, и Която сама имала устрашаваща сила над демоните, какво тогава остава за нас? От свръхвелико смирение Тя всецяло се надявала на Бога и не искала да се уповава на Своите дела. Още по-малко трябва да се уповаваме на своите дела ние и още повече трябва да се облегнем на Божията десница, и да викаме за Неговата милост, особено за милост при излизането на душата от тялото.

 

 

БЕСЕДА за най-славния Младенец

 

Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира (Исаия. 9: 6).

 

 

Към кой смъртен човек в цялата човешка история могат да се отнесат всички тези определения, цялата тази власт, цялата тази слава? Към никого. Затова св. Златоуст казва: „Това не може да се разбира за който и да е друг човек, а се отнася само за Христа“. Пророкът тук ясно изобразява двете естества в Спасителя на света – човешкото и божественото. Младенец ни се роди – това означава чисто човешкото естество. Син ни се даде – това е съединението на двете естества в една личност –  Син Божи и Сина на Девицата в една личност на въплътения Господ. Останалите определения пък означават божественото естество на Господ Иисус. Властта е на раменете Му – т.е. властта е Негова. Негова собственост, а не заета. Чуден Съвет [1] – не е ли това Светата Троица? Ангел или Пратеник и Вестител на този Троичен Съвет е Син Божий, предвечното Слово. Чуден Съветник – защото всичко е чудо, всичко е изненадващо, всичко е ново, всичко, което от Него и чрез Него излиза за човешкия род. Бог крепък –какво биха казали за това Арий и неговите съвременни последователи, които отричат божествеността на Господ Иисус? Княз на мира – защото от Него е трайният мир, а без Него – война, външна и вътрешна.  Отец на вечността – както Той е Господар на миналото, така е и на бъдещето. Но Той още е и Отец на Църквата, Творец на новия свят, Осиновител в Царството Божие. Това дивно и точно е видял самият Исаия, син Амосов, 700 години преди то да се яви на цялата вселена.

О, Господи Иисусе, Ти си най-славното предсказание на пророците и най-славното откровение за вярващите. Отключи ума ни, та в него да засияе[2] чудната слава на Твоето величие; отключи сърцето ни, та да се изпълни с Твоята животворяща Любов. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] Сръбският и българският синодален текст не съвпадат напълно (бел. прев.).

[2] В ориг. – да влезе (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове: 1
27.08.2018 10:34 - СЪОБЩЕНИЕ
 

Здравейте!

 

Желая да Ви съобщя, че в превод на български от печат излезе книгата „Охридски Пролог“ – автор свт. Николай (Велимирович). Твърди корици. 734 стр.

Ако тази информация Ви заинтересува, може да се свържете ако желаете с мен на ЛС, на  0889981906 или във ФБ.

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.08.2018 10:34
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Пази се от родителка клетва, защото родителската клетва е страшна. Цени и искай родителското благословение, защото то ще те съпровожда през целия ти живот. Премъдрият Сирах казва: Бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа (Иис. Сирх. 3: 9). Проклятието, с което Ной проклел Хамовото потомство, и до ден-днешен прави нещастни Хамитите. А Иаковите синове провели живота си според както ги благословил баща им. Св. Сергий, като юноша, молил своите родители за благословение да се замонаши. Но старите му родители помолили сина си да почака и се труди около тях до смъртта им, па след това да се замонаши. Сергий послушал своите родители и бил под благословението им до смъртта си. Епископ Гермоген говори за един случай, когато един син злословил срещу жена си. Когато майка му със сълзи[1] почнала да го укорява за това, синът се нахвърлил върху майка си, ударил я и счупил главата ѝ в стената. Отчаяна, майката извикала: „Господи, синът ми нека да е проклет и да няма ни моята, ни твоята благословия!“. В този същия ден синът ѝ започнал да се тресе с цялото си тяло и цели 13 години преживял, тресейки се, не можейки сам и лъжицата да сложи в устата си. След 13 години той се изповядал и причастил, след което малко му поолекнало и скоро след това починал.

 

 

БЕСЕДА  за предсказаната в тъмнината светлина

 

 

Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина (Исая. 9: 2).

 

 

Пророкът пророкува, че там, където е най-тъмно, ще се появи светлоносният Месия. На земята Завулонова и на земята Нефталимова се гледало като на най-тъмните земи. Там езичниците били смесени с евреите; яремът на външното и на вътрешното робство – най-тежък; езическата тъмнина и тъмнината фарисейска са покривали хората със смъртна сянка. Небесната Светлина засияла най-напред във Витлеем, където се родил Христос Господ. Тази Светлина видели източните звездобройци, а отблизо –  витлеемските пастири. Но окървавеният Иродов меч изгонил тази Светлина от Витлеем. И светлината се отдалечила в Египет. След това Светлината засияла с пълен блясък в онези земи на тъмнина и смъртна сянка, в земите Завулонови и Нефталимови. В тези земи край езерата живеели рибари, които Господ избрал за Свои ученици. В тези земи е и Планината на Блаженствата, от която Господ произнесъл първата велика Своя проповед за Блаженствата. Тука е и Кана Галилейска, където Господ извършил първото Свое чудо. Оттук, с могъщи слова и могъщи дела, Той започнал делото на човешкото спасение. Видели човеците великата Светлина и се удивили. Но и мнозина се съблазнили от Господа, много му се и подигравали. Но тези тъмни хора не го убили. Имало една най-тъмна точка в еврейската земя, която вдигнала ръка върху Твореца и Го убила. Това е онази същата точка, откъдето Ирод 33 години преди това вдигнал кървавия си меч, та да угаси с кръв великата Светлина. Това е Иерусалим. От всяка тъмнина иерусалимската тъмнина била най-страшна. Вероятно затова, че наричала себе си светлина.

О, Господи, наша велика, превелика Светлина, осияй ни в този кратък живот със Своята Светлина, и след смъртта ни приеми в твоята славна и безсмъртна Светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – с плач (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 421 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 АВГУСТ

 

 

Разсъждение           

 

 

„Благодарете Господу, ала не забравяйте и неговите велможи – нищите и бедните; те много могат в Господа Бога.“ Това са думи на знаменития руски подвижник от 19 век, отец Назарий, игумен Валаамски. Тези думи казал на съпругата на един високопоставен чиновник в Петроград, който бил изпаднал в немилост пред царя по някакво тежко обвинение. Обвиненият чиновник от мъка се разболял и легнал в постелята. Дочула съпругата на чиновника, че о. Назарий е пристигнал в Петроград, побързала да го намери, разказала му за бедата, която ги била сполетяла, и го замолила той да се помоли за нейния мъж. „Имате ли дребни медни и сребърни монети?“– запитал о. Назарий. Жената донесла и му ги дала. Отец Назарий се отдалечил. Същата вечер се върнал отново и зарадвал жената с такова известие: „Слава Богу, всички близки на Царя обещаха да се молят за вас“. Разбира се, жената помислила, че става дума за цар Александър Павлович и неговите дворяни, докато духовникът говорел за просяците по улиците, на които той раздал дребните монети и им поръчал да се помолят Богу за съпруга на онази жена. И наистина, пристигнала вест, че царят е заповядал делото на този чиновник да бъде преразгледано отново. А чиновникът желаел точно това. Когато жената почнала да благодари на о. Назарий, той ѝ казал: „Благодарете Господу, ала не забравяйте и неговите велможи – нищите и бедните; те много могат в Господа Бога“.

 

 

БЕСЕДА за най-важното пророчество на пророк Исаия

 

 

Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (Исаия. 7: 14).

 

 

Това славно пророчество за раждaнето на Господа от Девица е изречено от боговидеца Исаия във време на отчаяние, в което се намирал Иерусалим. Безчислените сирийски и Ефремови войски били обкръжили града чак до градските стени. Цар Ахаз, без войска и оръжие, и иерусалимци били в смъртен страх. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора. В този час на крайно царско отчаяние Исаия застанал пред царя и по Божия заповед му казал: Не бой се и да не отпада сърцето ти. След това Исаия пророкувал, че неприятелите няма да превземат Иерусалим. И като видял, че царят не му вярва, му казал да иска личба – било в небето, било на земята, ала невярващият цар не пожелал да поиска, а продължил да се съмнява. Тогава пророкът казал, че Бог ще им даде личба, па макар и да не искат. Тази личба била за далечни идещи времена и се отнасяла за спасението на целия човешки род. Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Защо пророкът не дал веднага някаква личба, та царят да повярвал? Затуй, защото това пророчество за спасението на Иерусалим в час, в който царят мислел, че всичко е загубено, било достатъчно, за да се яви и силата Божия, и неверието на царя. А защо пророкът точно в този час и при такива обстоятелства изрекъл пророчество за раждането на Спасителя? Затуй, защото човешкият род,  преди идването на Спасителя, ще бъде в също такова отчаяние, притеснен и обкръжен от демонските сили, както Иерусалим в този миг. Дали пророкът е казал изрично „Девицата“, а не „жена“? Определено е казал „Девицата“. Защото, ако става дума за жена, какво чудо и каква личба ще е това? Не се ли раждат всички хора от жени? Цялата тежест е върху думата „Девицата“. Тъй всевиждащият Бог умее да свързва близкото с далечното и да изпълнява едно пророчество в днешния ден, и да потвърждава друго пророчество в бъдещето.  Емануил – с нас е Бог – тогава, като невидим Бог, спасил Иерусалим. Емануил – с нас е Бог – по-късно, ще спаси човешкия род при подобна опасност, вече като въплътен Бог, като Богочовек, роден от Пречиста Девица и Светия Дух.

О, Господи, Който си дал на пророците сила да виждат истината, идваща отдалеч, дай и нам сила да приемем тази истина, която вече е дошла. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

Категория: Други
Прочетен: 487 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

Научи се да почиташ и обичаш малките и прости хора. Те са най-много на земята. Те са най-много и в Божието Царство. При тях липсва гордостта, т.е. главното безумие, от което боледува душата на богатите и силните в този свят. Те вършат своите задължения на този свят често съвършено, но им изглежда смешно, ако някой ги похвали за това; докато големците търсят похвала за всяко свое дело, често извършвано нехайно. Св. Александър бил знаменит философ, ала оставил всичко, отдалечил се от високото общество и светските похвали, наредил се между най-малките и най-прости човеци като въглищар между въглищарите. Вместо някогашните похвали и почести той с радост търпял, когато децата тичали след него и се смеели на неговия мръсен вид и парцаливи дрехи. Но той не бил единствения, който желаел да живее с малките и прости хора. Много царе и князе, като познали сладостта на Христовата вяра, свалили короните от главите си и избягали между простите хора от суетата на големците.

Не се ли е появил сам Царят на царете, Господ наш Христос, между пастирите и рибарите? Св. Зенон съветва: „Не избирай славно място за живеене и не дружи с човеци с гръмки имена“.

 

 

БЕСЕДА за страшното видение на пророк Исаия

 

 

Видях Господа, седнал на престол висок и издигнат (Исаия. 6: 1).

 

Ето видение над виденията! Ето слава, превишаваща всяка слава, и величие, превишаващо всяко величие. Бог оказал велика милост на всички хора, като им дал да видят този звезден свят, дело на Неговите ръце. Още по-голяма милост Той е оказал на онези, на които дал да видят ангелския свят, неизменяем и чудесен. Но най-голяма милост той е оказал на малобройни Свои избраници, на които е дал да видят Него – Господ Саваот, единствения несътворен и Творец на двата свята. Но как може смъртен човек да види безсмъртния Бог? Не сам ли Бог казал на Моисей: Не може човек да Ме види и да остане жив (Изх. 33: 20 )? И не казва ли Евангелието:  Бога никой никога не е видял (Иоан 1: 18)? Наистина, никой от смъртните не може да види Божието лице, т.е. същността Божия. Но по Своето снизхождение и безгранична доброта и сила Бог може да се явява на хората в различен, и то в какъвто е достъпен за хората, образ. В особен образ и вид Той се е явил на Моисей и Илия, на Даниил и Иоан Богослов – не в Своята същност, но в някакъв особен образ и вид. Исаия Го видял на престол висок и издигнат, т.е. като Съдия, възвишен над всички съдии и всички земни съдилища. Шестокрили… серафими…викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! Не е, следователно, Господ сам, а е Цар в ненагледното Свое Царство и е обкръжен от най-висши същества, които е създала Неговата Сила. Около Него са първите чинове на небесната иерархия, главните воеводи на безчетните Негови войски и първи светоприемници на Неговата светлина и заслепяващия Негов блясък. Това е видението на Исаия, син Амосов, пророк Божий.

Господи свети, свети, свети, трисвети, помилуй и спаси нас нечистите и грешните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 312 Коментари: 0 Гласове: 0
24.08.2018 09:07 - !!!
 


Смехът прогонва Божия страх.

Прп. Амвросий Оптински

Категория: Други
Прочетен: 299 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 АВГУСТ

 

Разсъждение

 

Ако човек тръгне по пътя на правдата, нека да върви само по пътя на правдата с двата крака, а не да стъпва в пътя на правдата с единия крак, а с другия – в пътя на неправдата. Защото Бог чрез пророка е казал за праведника, ако извърши неправда: И праведник, ако отстъпи от своята правда… Всички негови добри дела, каквито е вършил, не ще бъдат спомнени: поради беззаконието си, що е вършил, и поради греховете си, с които е грешил, той ще умре (Иезекиил. 18: 24). Влашкият княз Радул бил човек праведен и вършил много добри дела. Той извел Св. Нифонт от робството в Одрин и го поставил за архиепископ в Букурещ. Но веднъж извършил страшно беззаконие: дал своята сестра за жена на покварения молдовски княз Богдан, при още живата Богданова жена. Радул не искал да чуе Нифонтовите възражения. Нифонт му предрекъл злощастен край, отлъчил го публично от Църквата и си излязъл от Влахия. Скоро във Влашко настанали суша и голям глад, а Радул легнал от неизлечима болест – цялото му тяло се покрило с рани и от смрадта им никой не можел да се приближи до него. След като го погребали, гробът му три дена се тресял, както някога гробът на царица Евдоксия – гонителката на св. Иоан Златоуст.

 

 

БЕСЕДА за това как с греха се появява и грозотия

 

И вместо благовоние ще бъде зловоние, и вместо пояс ще бъде въже, и вместо накъдрени коси – плешивина, и вместо широко наметало – тясно вретище, вместо хубост – жигосване (Исаия. 3: 24).

 

Това са думи за разточителните и безпътни жени, за дъщерите сионски, [които] се гордеят и ходят с вирнати шии, и прелъстяват с погледи, и ситно стъпват, и с верижки на нозете дрънкат. Кое направило горди еврейските жени? Дали добродетелта? Добродетелта не възгордява, защото добродетелта е лек против гордостта. Дали силата на народа или стабилността на държавата? Не, напротив. Пророкът пророкува близкото робство на народа и гибелта на държавата. И като една от главните причини за робството и гибелта посочва суетния разкош, духовната нищета и безпътието на жените. Е, кое, значи, ги е направило тъй горди и надменни? Накитите и шевиците, нанизите и верижките, ресните и фибите, жартиерите и коланчетата, гримовете и пръстените, чантичките и огледалцата. Ето, това ги направило горди и надменни! Всъщност, то е израз на безумна гордост, а истинската причина за гордостта е духовната нищета. От духовната нищета идва и гордостта, а тази външна шарения, с която жените гиздят своето тяло, е само ясна демонстрация на безумна гордост. Какво ще излезе от всичко това накрая? Смрад, разпуснатост, плешивина и жигосване. Това ще стане тогава, когато народът падне в робство. Както става обикновено: първо духът се поробва от плътта, па след това и от външните врагове. Но това ще се случи и когато дойде неизбежният завоевател на нашите тела – смъртта. Парфюмите няма да помогнат в гроба, в царството на смъртта. Няма да трябват коланчета за оголените кости на кръста. Нито плетените коси ще спасят от плешивост черепа, и красотата не ще остане от черното жигосване. Това е неизбежната участ и на най-префърцунените жени. Но това не е най-голямото нещастие. Най-голямото нещастие е, че душите на тези жени в смрад, разпуснатост, плешивина и жигосани ще застанат пред Бога и пред небесната войска на прекрасните Божи ангели и праведници. Защото смрадта на телата означава смрадта на душата от блудната похот; разпуснатостта на телата означава ненаситността на плътта за плътски наслади; телесната голота – голота на душата откъм добри дела и чисти мисли; жигосаната плът – изгорени съвест и ум.                                                                                                                                            О, колко е страшно видението на Исаия, син Амосов, страшно било тогава, страшно е и днес; страшно е, защото е истинско.

Господи свети пречисти, помогни на жените, които се прекръстват с Твоя Кръст, да си спомнят за своите души и да ги очистят преди Твоя праведен Съд. Та душите им заедно с техните тела да не бъдат обхванати от вечна смрад. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 337 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Как да победим враждата на нашите неприятели? Като отстъпим с кротост и молитва. Като отстъпим във всичко, освен във вярата и благочестивия живот – с кротост и молитва, сега и всякога. Св. Амвросий пише: „Това е оръжието на праведника – като отстъпи, побеждава – както постъпват опитните стрелци, имайки навика да отстъпват пред по-силните от тях“. Един брат бил обиден от другаря си, но желаейки мир, отишъл при него да се помири. Но другият не искал да му отвори и вратата – ругаейки го отвътре, го прогонил от своя дом. Братът се оплакал на един духовник, а той му казал: „Като си отивал да се помириш с твоя другар, ти по целия път, в твоите мисли си го осъждал, а себе си си оправдавал. Съветвам те, макар и другарят ти да е съгрешил против тебе, ти приеми в себе си мисълта, като че ли ти си прегрешил против него, и тогава иди при него, и в мислите си го оправдавай, а себе си осъждай“. Братът постъпил така. И какво се случило? Щом наближил дома на своя другар, онзи отворил широко вратата, затичал се, прегърнал обидения брат и се помирил с него.

 

 

БЕСЕДА  за безсилието на грешника

 

 

Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него (Исаия. 3: 12).

 

 

Прекрасно и премъдро е всичко, което е от Бога. Всяка твар Божия послушно върви по онзи път, който Бог ѝ е определил. И звездите се движат, и животните живеят, и въздушните течения се ориентират – всичко по реда, установен от Бога. Само човекът, най-разумното същество, често изпада в безумие и оставя Божия път, измисля нови пътища според своите помисли. От това може да се случи така, че вместо старци, деца да станат старейшини, и вместо мъжете, жените да почнат да властват. Но когато децата управляват, обикновено владее насилие, и когато жените разпореждат, обикновено царува безредието. Когато това се допусне от Бога, е заради народните грехове, и не е без Божие допущение – тогава народът се намира под наказание за своите грехове, също като когато има война и врагът покори земята, защото всяко насилие е война и всяко безредие е наказание за греха. Но както насилието и безредието могат да властват между един народ, тъй могат да завладеят и душата на отделния човек. Вятърничавите и неблагочестиви помисли представляват деца, а плътското чувствено мъдруване представлява жени. Когато надделеят вятърничавите и неблагочестиви помисли , тогава те вършат насилие над човека и го въвличат от лошо в по-лошо, като кога деца отсъждат; и когато плътското мъдруване надделее над духовната мъжка мъдрост, която е от Бога, тогава тя започва да властва над човека като зла жена. Под жени пророка разбира не само жените, но и мъжете с женски немощи. За да не бъде човекът завладян от детинско безумие и женска чувственост, трябва строго да се спазва Божият закон, написан от Бога за хората, както всички сътворени твари спазват написания от Бога закон, написан за тях.

О, Господи, творецо и Законодателю наш, просвети ни и ни укрепи. Просвети ни с благодатта на Духа, та винаги да помним Твоя закон, и ни укрепи със силата на Духа, та винаги да изпълняваме Твоя закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 286 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ЧОВЕКАКОЙТО НЕ ВИЖДА СЕБЕ СИ:   ЗА СТРАСТИТЕ

 

Някакви хора са ти посочили една твоя лоша страст, но ти не си им по­вярвал. Защо не си повярвал? Нима не знаеш, че другите винаги забе­лязват обезобразеността на нашето лице преди нас? Окото вижда всичко освен себе си. Околните виждат лицето ни и без огледало, а ние - само в огледалото. Огледало за нашата душа е Христос. Погледни Христос, вгле­дай се в Него като в огледало и помисли - дали Той би правил това, което ти правиш. Не, разбира се. Следователно огледалото би дало отрицателен отговор, т.е. би показало духовната ти обезобразеност.

Пияният, дори когато е най-пиян, уверява целия свят, че е трезвен и знае какво говори. Самохвалкото не съзнава, че се хвали, и се обижда, когато някой му каже: не се хвали! Имало един такъв самохвалко, когото всички из­бягвали, защото няма по-тягостно нещо от това да разговаряш с такъв човек. За да го вразуми, но все пак и да не го обиди, един наш поет (Люба Ненадович) му казал: „Ако аз говорех тези неща, които говориш ти, хората с право щяха да ме нарекат лъжец". Не случайно е казано, че страстите са слепи. Те наистина са слепи сили, които теглят човека към пропаст.

Вижте и признайте своята страст, казват моралистите. Но дали това е достатъчно? Ако човек не се изплаши и не се погнуси от своите страсти, както се плаши и гнуси от някои телесни болести, той няма да може да се излекува. Нека всеки си представи своите страсти като телесни болести. Това има решаващо значение. Нека например всеки си представи славолюбието  като белодробно възпаление; блудната страст като рак; скъперничеството  като туберкулоза; завистта като холера; пиянството като тиф; лакомията  като едра шарка; суетността като ишиас; гордостта като парализа вследствие на тетанус. Тогава човек може да възкликне, както някога пророк Исаия: „От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синиш, гнойни рани, неочистени, непревързани, несмекчени с елей” (Ис. 1:6). Или като апостола: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт” (Рим. 7:24)?

Ще ни избави, изцери и помилва само Онзи, единствено Онзи, „Който взе върху Си нашите немощи и понесе болестите ни” (Мат. 8:17).

Виж се и ти в Него като в огледало, за да съзреш своите рани; допри се до Него като до животворен магнит, за да се изцериш; поклони Му се като на Бог, за да ти открие вечните тайни.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756205
Постинги: 3812
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Август, 2018  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031