РАЗСЪЖДЕНИЕ

Че Божиите ангели са в непрестанно общение с този свят ясно и неопровержимо свидетелствува Свещеното Писание. Частично от Свещеното Писание, частично от Свещеното Предание, православната Църква е узнала имената на седемте предводители на ангелските сили, и те са : Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Иегудиил, Варахиил ( освен това, някои споменават и осми- Иермиил). Михаил на еврейски език означава „кой е като Бог“ или „кой е равен на Бога?“. Св. Михаил, още от първите християнски времена се изобразява като вожд, който в дясната си ръка държи копие, с копието пробожда Луцифер, сатаната, а в лявата зелено палмово клонче. На върха на копието има платнена панделка с червен кръст. Архангел Михаил е особено почитан като пазител на православната вяра и борец против верските ереси. Св. Гавриил значи „мъж Божий“, или „крепост Божия“. Той е благовестник на Божите тайни, особено на тайната на Боговъплощението, и на всички останали тайни свързани с нея. Изобразява се така – в дясната ръка държи фенер, със запалени вътре свещ, а в лявата огледало от [направено от] зеленения камък яспис. Огледалото символизира[1]. Божията премъдрост като съкровена тайна. Св. Рафаил значи „Божие изцеление“, или „Бог Изцелител“ (Тов. 3, 17; 12, 15). Изобразява се тъй – води в дясната си ръка Товия, който носи риба уловена в Тигър, а в лявата държи алабастрен лекарски съд. Св. Уриил – „огън“, или „Божия светлина“ ( 3 Ездра 3,1 : 5, 20). Изобразява се така – в дясната ръка държи меч [насочен] против персите, а в лявата огнен пламък. Св. Салатиил значи „Божий молитвеник“ ( 3 Ездра 5, 16). Изобразява се с наведено лице и очи, а ръцете си е сложил на гърдите си, като на молитва. Св. Иегудиил -  „прославител Божий“. Изобразява се държейки в дясната си ръка златен венец, а в лявата – тройносплетен бич. Св. Варахиил – „благослов Божий“. Изобразява се с бели рози върху гърдите. Иеремиил – „възвишение Божие“ ( 3 Ездра 4,36). Почита се като вдъхновител и подбудител на възвишените помисли, които човек въздига към Бога.

БЕСЕДА за това, как Христос оживотворява хората  умъртвени от греха

Макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа  (Еф. 2, 5)

Бог първо оживотворил Христос, първо Него като човек вдигнал от гроба. А Христос е нашият Глава. За да възкръснели всички верни, трябвало първо да възкръсне Главата. Когато възкръснала Главата, тогава е подготвено и възкресението на цялото тяло, с всички негови части. Затова апостол Павел говори за нашето възкресение като за свършен факт. Бог и нас и тях  възкреси … и постави на небесата в Христа Иисуса. Заедно с Христос като човек, Бог  възкреси и нас, които преди бяхме мъртви  от греховете и умъртвени от греховете. Не само ни удостои с възкресение, заедно с Христа Господа но и нещо повече; Той ни  постави на небесата в Христа Иисуса, над целият свят на безплътните духове. Бог, братя, не се е явил на земята за някакво обикновено и дребно дело, а за едно съвсем необикновено и велико и превелико дело. Когато някой земен цар посети дадено място в своята държава, благодеянията от неговото посещение се усещат дълго на това място. Царят Господ посети земята и хората на земята. И благодатта от това посещение ще се усеща до края на времената. Това посещение за нас значи живот вместо смърт, слава вместо срам, приближаване към Бога, вместо отдалечаване, благословия вместо проклятие. С една дума; възкресение от мъртвите и вечно царуване на небесата с Христос.

О, Господи, благодарим Ти, о, Господи прославяме те. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор -Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. - означава

РАЗСЪЖДЕНИЕ

В живота има решаващи моменти от които зависи вечния живот или вената смърт. Ние не знаем кога за нас ще настъпи този решаващ момент – може да настъпи и днес – заради, което трябва непрестанно да бъдем на стража. Със св. Иерон бил заловен и един негов сродник – Виктор. В навечерието на мъчението Виктор се уплашил от предстоящите мъки, отишъл при надзирателя на затвора и го помолил да изтрие неговото име от списъка на обвиняемите и да го освободи, обещавайки за това да му даде своята земя. Надзирателят изтрил [името му] и го освободил. Но като се връщал у дома си, Виктор внезапно умрял – умрял от естествена смърт, в същото време, когато и св. Иерон, заедно с другарите си [загинал], мъчен за Христа. Тъй Виктор  напразно пропуснал решаващия миг, изгубил своята земя, изгубил своите приятели, изгубил и двата живота, земния и небесния. А Иерон в този решаващ момент спечелил всичко. За тялото на Виктор никой се не погрижил, докато тялото на Иерон мнозина се стараели да вземат. Когато християните поискали от княза Иероновата глава, князът поискал за нея толкова злато, колкото тежала тя. Хрисант - богат и благочестив християнин заплатил с толкова злато [ колкото било поискано] за честната глава на мъченика. Антоний и Матрониан, тайно от княза, взели отсечената ръка на Иерон и я занесли на Иероновата сляпа майка – Стратоника. Майката взела ръката на своя син и горчиво заридала: „О, любезни мой сине, родих те цял, а сега имам само една част от тебе!“.

БЕСЕДА за тъмните пътища на човечеството преди и против Христа

  В които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието (Еф. 2, 2)

Това е един и същи път – път към бездната. Според живота на тоя свят, значи според греховните стремежи; съгласно с княза на въздушната власт, значи, според волята на началника на онези демони, които обитават въздушното пространство; според духа, който сега действува в синовете на неверието, значи така, както сега живеят богопротивниците и богоборците, живеели всички хора преди Христовото пришествие, па и онези на които апостолът написал посланието. Каква, братя, е тази въздушната власт? Това е чинът на злите духове, които се намират  и се движат постоянно във въздуха. Те правят въздуха тлетворен, и те възпират душите на умрелите, които възлизат към небето. Те съблазняват човешкия дух за всяко зло; те го подтикват за всеки грях; не го принуждават, защото за това нямат сила – само го съблазняват и подтикват. Върху езичниците, те нападали по-силно отколкото на израилския народ. Върху езичниците налитали като рояк мухи върху мърша, а върху Израил отдалеч нападали съблазнявайки и подтиквайки го [към грехове]. Стояли далеч от Израиля, заради Божието име, което се пазило и произнасяло там. Христос Господ ги победил и отскубнал отровното им жило, така, че те станали като безсилни плашила, като жалки непостоянни сенки, които изчезват на часа при споменаването на Христовото име, или при изобразяването на Кръста Христов.

О, Господи Иисусе, Войводо наш, и Освободителю наш, помогни ни да живеем в Твоята свобода, На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски