http://blagovestnik.bg/%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%bb%d1%83%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d0%b8%d0%bd-%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%bb%d1%83/
В тоя ден спомняме евангелската притча* за Блудния син. Светите божествени Отци са наредили да се спомня днес за Блудния син и за неговото спасително завръщане в бащиния дом по следната причина:
Понеже има хора, които дълбоко падат в бездната на греховете и било поради гордост, било поради нерадение все повече затъват в грехове и идват до отчаяние, което пък ги довежда до окончателна гибел, то, за да бъдат предпазени от подобна гибел и насочени по пътя на спасението, св. Църква като чадолюбива майка иде да им се притече на помощ; преди да е започнал Великият пост — време за покаяние — тя ни предлага за покаяние тази спасителна притча.
В притчата за Блудния син образно се разкрива, от една страна, крайният предел на човешкото морално падение и трагедията на отдалечилия се от Бога човек, а от Друга — силата на покаянието и безкрайната Божия любов към каещия се грешник. Тази притча е истински бисер сред останалите евангелски притчи. Наречена е „Евангелие в Евангелието". Нека сега да изясним смисъла на самата притча:
Бащата в притчата е Бог — небесният наш Отец — благ в Своята милост и богат в Своята щедрост. По-старият син означава ония хора, които изпълняват закона Господен и не се отдалечават от Бога. В исторически смисъл това е еврейският народ, който приел Моисеевия закон. В лицето на по-младия син пък са представени ония, които тръгват по пътя на греха, отдават се на плътски удоволствия и изразходват в разпътство своите телесни и духовни сили, но които после се осъзнават, идват на себе си и чрез искрено и дълбоко покаяние започват нов живот, съгласен с Божиите нравствени повели. В исторически смисъл това са езическите народи, които рано са се отдалечили от Бога, предали са се на идолослужение и разпътство, но впоследствие са се разкаяли и, бидейки просветени от светлината на Евангелието, са влезли в Христовата Църква.
Преблагият Бог в лицето на бащата от притчата приел с отворени отечески обятия своя блуден, но разкаял се син. Той заповядал на слугите си да изнесат най-хубавата дреха, т. е. светото Кръщение, и да облекат с нея сина му; да дадат пръстен на ръката му— възвръщане на предишното му достойнство като законен син и наследник: да обуят обуща на нозете му - за да ходи по пътя Божи и да побеждава демоничните тъмни сили, И в израз на най-голяма радост любвеобилният Бог поръча да заколят угоеното теле - св. Евхаристия - защото тоя Негов син мъртъв бил и оживял, изгубен бил и се намерил.
Притчата за Блудния син съдържа голяма нравствена поука. Тя подбужда към покаяние, прогонва отчаянието и влива сили на упование в Божието безкрайно милосърдие. Тя е упражнявала и продължава да упражнява голямо нравствено въздействие върху грешниците, у които не е напълно угаснала искрата на доброто. Тя е едно уверение в това, че наистина няма грях, който да надминава Божието човеколюбив. Колко велики грешници чрез покаянието са станали велики праведници! Да си спомним например преподобна майка Мария Египетска, която от голяма грешница станала ангел в плът. Или св. Мойсей Мурин, който от жесток убиец и разбойник станал кротък като агне праведник.
Всички ние - кой по-малко, кой повече - грешим. Няма човек, който дори и един ден да е живял на земята и да не е съгрешил. И ние като Блудния син напускаме бащиния дом и забягваме в далечната страна на греха, където безразсъдно пропиляваме, бащиното наследство. На нас обаче е дадена възможност да получим прощение на греховете чрез покаянието. В лицето на Блудния син имаме превъзходен пример за подражание. Трябва и ние като него да дойдем на себе си, да осъзнаем своето греховно състояние и чрез покаянието да се изправим и да се завърнем в бащиния дом с надеждата, че всемилостивият Бог и нас ще приеме в Своите отечески обятия и ще ни спаси. Нека чуем две покайни църковни песни от днешното богослужение, в които и ние, заедно с Блудния син, се молим за прощение на греховете и за спасение:
„Разпръснал богатството на бащиния дар, аз — окаяният пасох заедно с безсловесните скотове и, желаейки да имам тяхната храна, чезнех от глад, без да мога да се наситя. Но сега, като се връщам към добросърдечния Баща, викам със сълзи: „Отче, приеми ме като наемник мене, който падам пред Твоето човеколюбив, и ме спаси” .
„Спасителю, побързай да ми отвориш отеческите си обятия! Блудно прекарах моя живот, но сега, когато гледам неизтощимото богатство на Твоите щедрости, не презирай моето обедняло сърне. Защото към Тебе, Господи, с умиление викам: съгреших на небето и пред Тебе
Господи, Ти Който си богат в милостта и щедростите, приеми и нас грешните, помилуй ни и ни спаси! Амин!
- Притчите са къси,мъдри и поучителни изречения или иносказателни разкази, в които се разкрива някоя религиозна истина или идея. За да направи по-достъпни за разбиране някои възвишени религиозни истини, Господ Иисус ги изказвал чрез притчи. Повечето от Христовите притчи имат за предмет Царството Божие.
