Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 928543 Постинги: 2514 Коментари: 0
Постинги в блога от 27.02.2021 г.



 http://blagovestnik.bg/%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%bb%d1%83%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d0%b8%d0%bd-%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%bb%d1%83/
Категория: Други
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове: 1
 НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН

 

 

В тоя ден спомняме евангелската притча* за Блудния син. Светите божествени Отци са наредили да се спомня днес за Блудния син и за неговото спасително завръщане в бащиния дом по следната причина:

Понеже има хора, които дълбоко падат в бездната на греховете и било поради гордост, било поради нерадение все повече затъват в грехове и идват до отчаяние, което пък ги довежда до окончателна гибел, то, за да бъдат предпазени от подобна гибел и насочени по пътя на спасението, св. Църква като чадолюбива майка иде да им се притече на помощ; преди да е започнал Великият пост — време за покаяние — тя ни предлага за покаяние тази спасителна притча.

В притчата за Блудния син образно се разкрива, от една страна, крайният предел на човешкото морално падение и трагедията на отдалечилия се от Бога човек, а от Друга — силата на покаянието и безкрайната Божия любов към каещия се грешник. Тази притча е истински бисер сред останалите евангелски притчи. Наречена е „Евангелие в Евангелието". Нека сега да изясним смисъ­ла на самата притча:

Бащата в притчата е Бог — небесният наш Отец — благ в Своя­та милост и богат в Своята щедрост. По-старият син означава ония хора, които изпълняват закона Господен и не се отдалечават от Бога. В исторически смисъл това е еврейският народ, който приел Моисеевия закон. В лицето на по-младия син пък са представени ония, които тръгват по пътя на греха, отдават се на плътски удовол­ствия и изразходват в разпътство своите телесни и духовни сили, но които после се осъзнават, идват на себе си и чрез искрено и дъл­боко покаяние започват нов живот, съгласен с Божиите нравствени повели. В исторически смисъл това са езическите народи, които рано са се отдалечили от Бога, предали са се на идолослужение и разпътство, но впоследствие са се разкаяли и, бидейки просветени от светлината на Евангелието, са влезли в Христовата Църква.

Преблагият Бог в лицето на бащата от притчата приел с отво­рени отечески обятия своя блуден, но разкаял се син. Той заповя­дал на слугите си да изнесат най-хубавата дреха, т. е. светото Кръ­щение, и да облекат с нея сина му; да дадат пръстен на ръката му— възвръщане на предишното му достойнство като законен син и на­следник:  да  обуят обуща на нозете му - за да ходи по пътя Божи и да побеждава демоничните тъмни сили, И в израз на най-голяма радост любвеобилният Бог поръча да заколят угоеното теле - св. Евхаристия - защото тоя Негов син мъртъв бил и оживял, из­губен бил и се намерил.

Притчата за Блудния син съдържа голяма нравствена поука. Тя подбужда към покаяние, прогонва отчаянието и влива сили на упование в Божието безкрайно милосърдие. Тя е упражнявала и продължава да упражнява голямо нравствено въздействие върху грешниците, у които не е напълно угаснала искрата на доброто. Тя е едно уверение в това, че наистина няма грях, който да надми­нава Божието човеколюбив. Колко велики грешници чрез покая­нието са станали велики праведници! Да си спомним например пре­подобна майка Мария Египетска, която от голяма грешница ста­нала ангел в плът. Или св. Мойсей Мурин, който от жесток убиец и разбойник станал кротък като агне праведник.

Всички ние - кой по-малко, кой повече - грешим. Няма чо­век, който дори и един ден да е живял на земята и да не е съгре­шил. И ние като Блудния син напускаме бащиния дом и забягваме в далечната страна на греха, където безразсъдно пропиляваме, ба­щиното наследство. На нас обаче е дадена възможност да получим прощение на греховете чрез покаянието. В лицето на Блудния син имаме превъзходен пример за подражание. Трябва и ние като него да дойдем на себе си, да осъзнаем своето греховно състояние и чрез покаянието да се изправим и да се завърнем в бащиния дом с на­деждата, че всемилостивият Бог и нас ще приеме в Своите отечески обятия и ще ни спаси. Нека чуем две покайни църковни песни от днешното богослужение, в които и ние, заедно с Блудния син, се молим за прощение на греховете и за спасение:

„Разпръснал богатството на бащиния дар, аз — окаяният па­сох заедно с безсловесните скотове и, желаейки да имам тяхната храна, чезнех от глад, без да мога да се наситя. Но сега, като се връщам към добросърдечния Баща, викам със сълзи: „Отче, приеми ме като наемник мене, който падам пред Твоето човеколюбив, и ме спаси” .

„Спасителю, побързай да ми отвориш отеческите си обятия! Блудно прекарах моя живот, но сега, когато гледам неизтощимото богатство на Твоите щедрости, не презирай моето обедняло сърне. Защото към Тебе, Господи, с умиление викам: съгреших на небето и пред Тебе

Господи, Ти Който си богат в милостта и щедростите, приеми и нас грешните, помилуй ни и ни спаси!   Амин!

 

 

 

  • Притчите са къси,мъдри и поучителни изречения или иносказателни раз­кази, в които се разкрива някоя религиозна истина или идея. За да направи по-достъпни за разбиране някои възвишени религиозни истини, Господ Иисус ги изказвал чрез притчи. Повечето от Христовите притчи имат за предмет Царството  Божие.

 

Категория: Други
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 928543
Постинги: 2514
Коментари: 0
Гласове: 779
Календар
«  Февруари, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728