Разказваш за смъртта на твоя баща. Като уважаван и заможен човек той имал много приятели - влиятелни и богати. Но преди смъртта си не искал да види нито един от тях. Често заръчвал да извикат при него единствено Кръсте обущаря. А този Кръсте нямал нищо друго освен вяра и доброта. И когато Кръсте идвал, умиращият не му казвал нищо - взи­мал ръката му, държал я така и мълчал. А когато идвал някой от неговите богати приятели и съдружници, той само махвал с ръка - да си върви. Питаш: какво означава това?

Това означава, чедо мое, че пред лицето на смъртта човек е искрен. Не желае лицемерие да се докосва до него. При раздялата с този свят ду­шата търси само най-доброто в него - вярата и добротата. „Защото Твоята доброта е по-добра от живота” - казва Пророкът (Пс. 62:4).  Всъщност той се обръща към Бога. Но Божията доброта струи чрез добрия човек. На­веди се над постелята на умиращия и му припомни имената на великите земни царе, завоеватели, властници, богаташи, учени, художници. Никак­ва полза! Тези имена не му говорят нищо. Всичко това е далеч от душата му като отдавна забравен сън. Когато говорели на един умиращ владетел за велики хора, подобни нему, той с въздишка казал: „Не ми говорете за онези, които оставям, а за онези, при които отивам". А един руски княз, когото ласкателите продължавали да ласкаят и в смъртния му час, сърдито викнал: „Мина времето за това! Говорете ми сега за по-добрите от мене!"

И тъй, умиращият е искрен и търси над всичко пламъка на добротата -да го стопли, да го обгърне със светлината си и да го окуражи.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски