http://blagovestnik.bg/29-04-2021/
Как да избегнем горчивата участ на Иуда
На днешния ден имаме между другото следния горчив спомен: иудейските старейшини се събрали в дома на Каяфа и разсъждавали как да хванат с хитрост Господ Иисус и да Го осъдят на смърт. В това време, нетърсен от никого, идва при тях един от дванадесетте - Иуда Искариотски, и казал: “Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?” Те му дали тридесет сребърника. Когато четях това място от свещеното Писание, душата ми се изпълни с негодувание и срещу старейшините, и срещу Иуда. Къде са гледали тези старейшини, та навлякоха и върху себе си, и върху народа вината и наказанието за богоубийство? И как е могъл да се реши на такава постъпка Иуда, който винаги е бил близо до Господа и така ясно е видял отпечатаната върху Него пълнота на божествеността? После мисълта ми премина към характера на предателството и когато мислех за тези събития, в моята съвест започнаха да изникват едно след друго моите собствени дела, много прилични на делото на Иуда. Колкото повече размишлявах, толкова повече съвестта ме изобличаваше. Тогава вместо негодувание срещу Иуда, започна да се поражда страх за самия мене и вътрешен глас ми каза: “Ти остави Иуда, погледни по-скоро себе си и се погрижи да избегнеш неговата горчива участ”.
Ето, братя, с това излизам и пред вас. Аз възнамерявах да изразя пред вас чернотата на Иудиното предателство. А сега казвам да оставим Иуда. По-добре нека разгледаме нашите собствени дела, за да изчистим от нашия живот всичко, което носи някаква черта от характера на Иуда, и така да избегнем постигналото го небесно наказание.
Това, което е особено поразително при Иуда, е фактът, че по време на своето пребиваване с Господа, той по живот е бил съвсем същият, както и другите апостоли. С тях той ял, пил, пътувал, нощувал, с тях слушал поученията и видял чудесата на Господа, с тях търпял всички нужди, проповядвал; а може би и чудеса е вършил в името на Господа. Нито апостолите, нито някой друг бе забелязал някаква особеност в него. А накрая виждате какво излезе? Откъде е този плод? Разбира се, отвътре, от душата. И ето, виждате, вътре в душата е зреело онова, за което през всичкото време не е имало никакви външни признаци. Знаел ли е сам Иуда, че носи в сърцето си такава змия, която накрая ще го погуби? Според обичая на нашия враг - сатаната, - да крие веригите, с които свързва грешника, той с различни странични благовидности винаги закрива главната страст от съзнанието, и даже от съвестта, и само когато разчита на окончателното погубване на човека, я пуска - да го нападне с всичката неудържима ярост. Съдейки по това, може да се мисли, че Иуда не е видял всичкото безобразие на своята страст и е считал себе си за не по-лош от другите апостоли. И паднал като че ли, без да предвижда това.
Това като помним, братя, нека се обърнем към себе си и да направим строго изследване на най-съкровените движения на нашето сърце, без да гледаме нашата безупречна външност. Вижте, според външността ни, какво лошо има в нас? А в същото време кой знае, може би около нашето сърце се увива такава змия, която е готова да ни погуби - и ще ни погуби, щом се яви случай. Ще ви припомня една мисъл на свети Макарий Египетски, който казва: „Не се хвали с никакви дела и никакви подвизи. Но ако си проникнал в самата дълбина на твоето сърце и си убил загнездилата се там змия, която трови всички прояви на твоя живот, тогава благодари на Господа“. Свети Макарий е подразбирал или греха, който живее у нас, или главната страст на всеки, в която този грях се преобразява. И ето на какво трябва да обърнем особено внимание при предстоящото самоизпитание и изповед. Нека търсим нашата главна страст. Нея да изобличим и да я изхвърлим навън. Друг свети отец казва: „Господ не иска от теб пост, когато страдаш от егоизъм. Дай Му простотата на милосърдната щедрост. Господ не иска от тебе големи и славни дела, щом ти си заразен от пустословие. Дай Му смирение и самоунижение“. Така и във всичко друго. Господ иска да изобличим и да обещаем да победим у себе си особено оная страст, която най-вече ни овладява, и да се отличим особено в оная добродетел, която е противоположна на нашата страст. Когато извършим това, тогава и всички други добродетели ще дойдат в строй и в сила, а страстите ще отслабнат, защото те обикновено зависят от нашата главна страст.
Но да се върнем пак при Иуда. Така той е носил тръна в своето сърце. Представил се е случай и страстта е закипяла. Сатаната го хванал, бедния, за тая страст, затъмнил неговия ум и съвест и го повел като слепец, или като вързан пленник, отначало към злодеянието, а после и към гибелта на отчаянието. Така ще бъде и с нас, ако не открием пред духовния отец нашата страст. Сега тя притихва, но после, при пръв сгоден случай, веднага идва падението. Ако се изповядаме откровено, ако се съкрушим, ако вземем решение да не се поддаваме и замолим Господа за помощ, тогава непременно ще устоим, защото Тоя, Който е у нас , е по-голям от оногова, който е в света (1 Иоан. 4:4). В часа на разрешението Господ със Своята благодат ще убие страстта и ще посее семето на противоположната ѝ добродетел. Тогава трябва да вложим само неголям труд и с Божията помощ няма повече да се валяме в страстите на нечестието и с открито лице ще гледаме към Бога, към светиите и към всички християни.
Още малко време и Господ ще дойде при нас и ще Си устрои у нас вечеря. Нека се готвим! Да изхвърлим из сърцата си всичко, което е противно на Господа, да изчистим всяка прашинка със сърдечни въздишки, да измием всяко петно със сълзите на съкрушението, та като влезе Господ у нас, да намери жилището на нашето сърце разтребено, изчистено, постлано. Да няма между нас никой, който да прилича на Иуда. И Иуда, както и другите апостоли, също е слушал: След два дни ще бъде Пасха. Но апостолите пристъпили към Господа и казали: Де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? (Мат. 26:17) А Иуда какво направил? Отишъл та продал Господа. А на вечерята все пак дошъл с другите апостоли. Нима и между нас утре ще има такива? О, не бива! Има още време. Нека опитаме и всеки според силите си да прояви усърдие за достойно приемане на Господа Иисуса в Неговите свети Тайни. Да съзнаем нашата виновност, да се разкаем и да кажем: Господи, няма повече да грешим! Помогни ни да устоим занапред! Това е главното, което Господ иска. Между нас не бива да има безгрижни. Не бива да има и такива, които пристъпват към светите Тайни както дойде, без съзнание и чувство и без всяка грижа за подготовка. Особено не бива да има такива, които, без да скъсат със своята страст, не само нямат намерение да се въздържат от нейните дела, но и тук не са чужди на съуслаждането от тях и склонността към тях. Такъв е съвсем точно като Иуда: телом е на вечерята, а сърцето му е пълно с предателски мисли. Когато след причастяването с Христовите Тайни такъв целуне светата Чаша, Господ не ще ли му каже чрез неговата съвест: С целуване ли предаваш Сина Човечески? (Лук. 22:48).
Нашият Господ и Спасител, Пречистата Божия Майка и всички светии да ни помогнат да се причастим за очистване на греховете и за вечен живот. Амин.
31 март 1865 година
Св. Теофан Затворник
ВЕЛИКА СРЯДА
В светата Велика сряда божествените Отци са заповядали да се прави спомен за жената грешница, която помаза с миро Господа. Това е станало малко преди спасителните Му страдания.
Когато веднъж Иисус бил във Витания, в дома на Симон, пристъпила към Христа една жена и изляла върху гла¬вата Му скъпоценно миро. Възпоминанието за тая жена е устано¬вено съгласно с думата на Спасителя — да се разказва по цял свят за онова, което тя извърши, подбудена от най-топла обич към Него— Спасителя и Господа Иисуса Христа.*
Кое подбуди жената-грешница към това дело? — Любовта и разкаянието. Тя навярно ще да е била видяла преди това как Хри¬стос състрадателно се отнася към всички грешници и особено пък сега — как Той влязъл в дома на един прокажен, който съгласно закона трябвало да бъде считан за нечист и лишен от общение с човеците. Навярно тя ще да е помислила, че щом Христос е могъл да излекува един прокажен, ще може да излекува и нейния ду¬шевен недъг. И така, когато Господ Иисус бил на вечеря, тя из¬ляла върху главата Му миро, което струвало 300 динаря, равня¬ващи се на 30 сребърника.
Учениците на Христос и особено Иуда изразили недоволство от това прахосване на драгоценната течност, която можела да бъде продадена и получените пари да бъдат раздадени на бедните. Но Христос се застъпил за нея да не пречат на доброто и намерение. Защото, изливайки върху главата Му миро, тя Го приготвила за предстоящето Му близко погребение. Затова именно, което тя извърши, ще се разказва по цял свят.
Някои смятат, че тая жена е една и съща с жената, за която се споменава у всички евангелисти във връзка с изли¬ване миро върху Господ Иисус. Св. Иоан Златоуст обаче смята, че жената, за която говори св. евангелист Иоан при подобен случай е друга — сестрата на Лазаря, жена честна и почтена. Очевидно светите евангелисти повествуват за няколко сходни, но все пак различни случаи. Събитието, за което днес споменаваме, е това, за което повествува св. евангелист Матей, станало два дни преди Пасха във Витания, в дома на Симон Прокажен.
Христе Боже, Който бе помазан с драгоценно миро, избави ни от страданията, които ни сполетяват, и ни помилвай, защото си благ и человеколюбец! А м и н!
* За тая жена-блудница известната църковна поетеса Касиана съчиняла прекрасна песен („Слава"), която се пее тоя ден.
