Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 961980 Постинги: 2562 Коментари: 0
Постинги в блога от 18.05.2018 г.


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 МАЙ

 

Разсъждение

 

Не помагат думите на молитвата, ако сърцето не участвa в молитвата. Бог чува само усърдните молитви. Авва Сисой Тивейски, връщайки се веднъж от Синайската планина, срещнал един монах, който се оплакал, че в манастира много теглят от сушата. Сисой му казал: „Защо не се молите и не просите от Бога?“. Монахът отговорил: „Молим се и просим, но дъжд няма“.  На това Сисой казал: „Очевидно е, че вие не се молите усърдно. Искаш ли да се увериш, че това е така?“. Като казал това, старецът издигнал ръце към небето и се помолил. Върху земята се излял обилен дъжд. Като видял това, учуденият монах паднал на земята пред стареца и му се поклонил, но старецът, боейки се от човешката слава, бързо побягнал от него. Искайте, и ще ви се даде, е казал сам Господ. Но напразно устата е пълна с молитви, ако сърцето е празно; Бог не гледа и не слуша устата, а сърцето. Нека сърцето да се изпълни с молитва, па макар устата и да мълчи. Бог ще чуе молитвата и ще я приеме.

 

БЕСЕДА за божествения брак на човешката душа

 

Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас (Иерем. 3: 14)[1].

 

Човешката душа е невестата, а живият и всесилен Господ е Женихът на човешката душа. Своята невеста – душата, Господ облича в блясък и я храни със Своята благодат. А жената от Жениха Бог ражда добри деца, и то много деца, във вид на много и прекрасни добродетели. Душата от себе си не може да роди нито една добродетел. Само оплодената душа ражда добродетели. Оплодената от света душа остава безплодна или ражда грях и порок. Затова Господ казва на хората: Аз се съчетах с вас. За да знае човешката душа за Кого е сгодена и за Кого е венчана, за да не се лута и с прелюбодейство да умъртви себе си и да се превърне в пепел. Бог е верен Жених на човешката душа. Той никога не изневерява на невестата душа. Неговата любов към душата никога не изстива, ако душата не се отрече от Бога и не падне в прелюбодейство. Но и тогава Бог не изоставя душата веднага, а върви след нея и я връща от пътя на погибелта. Обърнете се, казва Господ на човешките души. Покайте се и ще ви простя. Обърнете се и ще ви приема. Покаялите се биха могли да кажат колко велика е Божията милост. Те биха могли да потвърдят колко търпелива е Божията милост към грешниците до последния им час. Бог е верен в Своята любов и не е бърз на отмъщение към душите прелюбодейки. Той се старае непрестанно да върне на прелюбодейната душа изгубения срам. А срамът ражда покаяние, а покаянието води към обновяване, а обновяването води към първоначалната любов и вярност.

О, всесилни Господи, помогни ни, та от твоята вечна любов нашата душа да роди добър и изобилен плод. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски




[1] Има различие между сръбския оригинал и българския превод. Но смисълът е същият (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 0
18.05.2018 13:46 - !!!
 

     Когато разпнем нашия ум и го погребем в обновено сърце, като в нов гроб, тогава ума ни ще оживее и ще възкреси целия вътрешен наш човек.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
Категория: Други
Прочетен: 155 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДКИ ПРОЛОГ“ – 4 МАЙ

 

Расъждение

 

Младият и неопитен в духовната борба човек превръща всяко добро дело в самохвалство. Но опитният в схватките със страстите и демоните войник омаловажава всяко свое добро дело и усилва молитвата си за Божията помощ. Авва Матей е казал: „Колкото повече човек се приближава до Бога, толкова повече вижда себе си по-грешен“. И освен това казал: „Когато бях млад, мислех, че мога да извърша нещо добро; а сега, като остарях, виждам, че нямам нито едно добро дело“. Не е ли сам Господ казал: Никой не е благ, освен един Бог. Щом, значи, единствено Бог е добър и извор на всяко добро, как тогава може да се извърши някое добро дело, което да не е от Бога? И как някой, като извърши добро дело, може да го приписва на себе си, а не на Бога? А щом е тъй, с какво тогава може да се похвали смъртният човек? С нищо, освен с Бога и с Божията благост.

 

БЕСЕДА за идолопоклонството като прелюбодейство

 

Иуда и Израил оскверниха земята, защото прелюбодействаха с камъните и дървета (Иерем. 3: 9)[1].

 

Какво е това прелюбодеяние, което са сторили Израил и Иуда (т.е. израилският и иудейският народ) с камъните и дърветата? Това е поклонение на идолите от камък и дърво. Но преди този грях те извършили един друг – отклонили се от поклонението на истинския Бог, на живия и единствен Бог. Защо тяхното идолопоклонничество се нарича прелюбодеяние? Защото първоначално те са били обвързани с любовта към истинския Бог, към живия и единствен Бог, а след това изневерили на тази любов и предали сърцата си на чужди идоли от камък и дърво.  Затуй Господ нарича тяхното идолопоклонничество прелюбодеяние. Дали този Божи укор е бил заслужен само за онова древно време, а не и за нашето, и само за Израил и за Иуда ли е, или е и за християните? За съжаление, този Божи укор е напълно заслужен и за мнозина от християните. В когото е изстинала любовта към истинския Бог, към живия и единствен Бог, и се е разпалила низка любов към творенията от камък и дърво, към тленните неща и смъртните творения, той прелюбодейства и навлича върху себе си Божия укор. Та този Божи укор и днес е уместен, както и някога, защото тогава хората грешели, не познавайки Христа, а днес грешат, познавайки Христа. О, братя, докога това мрачно идолопоклонничество ще се влачи по земята? Докога земята ще смърди от прелюбодеянията на хората с идолите от камък и дърво, от сребро и злато, от плът и кръв? Нима Христос не е разбил всички идоли на прах и пепел? Защо сега някои се превиват и от тази пепел отново си правят богове? Поради дяволска измама и своето собствено самозалъгване.

О, възнесъл се на небесата, защити ни от дяволските измами и нашето собствено самозаблуждение. С Твоя честен Кръст ни запази  от срамното прелюбодеяние със строшените идоли. Помогни ни, Господи,  непрестанно да се покланяме само на Тебе, истинския Бог, живия и единствен Бог. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Между българския и сръбския библейски текст има разлика. Тук, в интерес на следващите редове се придържам към сръбския (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 961980
Постинги: 2562
Коментари: 0
Гласове: 786
Календар
«  Май, 2018  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031