Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 962388 Постинги: 2564 Коментари: 0
Постинги в блога от 03.06.2017 г.
 

ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА



Kнигата е качена от Грета Бабулкова ето тук:

http://ebooks.ucoz.com/svetci_serbia/W.pdf

За което мога да и благодаря, и да не правя папагалски усилия да повтарям нещо, което вече е направено. Ще започна да качвам други неща.

Категория: Други
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове: 0
  





                             ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                            Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                              

                                                  продължение /       

 

 

                                                             XVI

                              
                      МОДЕРНИТЕ ВОЙНИ В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                Да се опитаме сега, генерале, да разгледаме в светлината на Библията няколко модерни войни. На Вас, като на военен, тези войни са Ви добре познати от външна, техническа страна. Да вземем първо Франция.

                Последните френски крале вършеха каквото беше неугодно пред очите Господни. И макар да се наричаха християнски крале и да държаха на християнските обичаи, сърцето им стоеше далеко от Господа и делата им не бяха според Божия закон. Поради това Бог допусна да ги сполетят беди. Бог не можеше повече да слуша студените молитви на френските крале и да гледа тяхната самонадеяност, породена от сила и богатство. Така избухна революция против последния силен крал Людвиг, и от нея загинаха кралят и кралицата. После революционерите започнаха да въвеждат нов ред във френската държава, но те забравиха Господа, своя Бог, и не само не Го призоваха и не Го споменаваха в работата си, а и се ругаеха с Неговото име и Го отрекоха, сякаш Го няма. Вместо Бога, Единия и Живия, направиха идол във вид на разсъблечена жена, нарекоха този идол „бог на разума", носеха го из града и играеха и пееха около него. Тъй постъпваха хора, кръстени във Христовата вяра! И Господ се разгневи срещу техните дела и им взе ума, та революционерите се смутиха и почнаха да се борят за власт и да се убиват заради това помежду си. Човешка кръв заля цялата френска земя. Години наред палачите не преставаха да убиват. Всички дела на революционерите се ръководеха от злоба и мъст, тоест от безумие. След много години на такова безумие, френският народ извика в своята неволя към Господа. Господ чу и от един остров в голямото море призова човек от незнатен род и име, Бонапарт, и той спря революцията, умири земята и се възцари на престола на старите френски крале.

                Останалите европейски владетели и дворове в онова време също вършеха каквото беше неугодно пред очите Господни. Бог призова император Наполеон Бонапарт да накаже владетелите по цяла Европа, също както някога езическият цар Навуходоносор бе повикан да накаже богоотстъпния Израил. Император Наполеон потегли с войска против европейските владетели и воюва много с тях. Той ги победи навсякъде, където се би с тях. Бог поиска да накаже европейските владетели и техните дворове и първенци заради многото им беззакония. Само спрямо черногорците войската на тоя силен император се оказа немощна. Всички атаки на Наполеоновата войска да покори Черна Гора и да проникне после на Балканите, а и още по-нататък до великия Изток, останаха безуспешни, защото Бог пазеше Черна Гора. Черногорският владетел Петър I, един праведник Божий, вършеше каквото е угодно пред очите на Господа.

                Император Наполеон се възгордя безмерно в своята слава и започна да смята себе си за земен Бог, а всички хора да гледа с презрение, като оръдие в своите ръце, и да ги употребява за своите користни цели. В своята самонадеяност император Наполеон нападна Русия с огромна войска, каквато Европа не беше виждала от древни времена. В онова време в Русия владееше император Александър, който в главното вършеше каквото е угодно пред очите Господни, макар че сърцето му не беше изцяло насочено към Господа. Между велможите му пък имаше много грехове, които проникваха и в народа. На Наполеон се отдаде да влезе в руската земя и да я покори дори до Москва поради руските грехове, а не поради своята военна сила. Този успех още повече повиши самонадеяността на Наполеон, така че той напълно забрави своя дълг към Господа на войнствата. В своето нещастие и притесненост руският народ се покая за всичките си грехове и заедно със своя цар и с велможите си викна към Господа за помощ и спасение. Тогава вожд на руската войска стана Кутузов, човек смирен, тих и богобоязлив. Той не се надяваше нито на броя, нито на оръжието, а на Бога, Единия и Живия. И докато невежи наричаха него невежа, Кутузов мълчеше и се молеше на Бога. В това време Москва неочаквано се запали и неописуем страх обзе френската войска. Уплашеният френски император побягна само със своя кочияш. Войската му беше смазана, а руската земя напълно освободена и очистена от нападатели.

                Тъй като гордият император Наполеон не разбра откъде и от кого дойде това поражение, нито се смири пред Бога, нито пречупи гордостта си, Божият гняв спрямо него не се успокои, а продължаваше да го преследва и занапред. Император Наполеон бе сразен в последната си битка, пленен и пратен на един остров на отчаянието във великото море. Наполеон прекара там седем години като несретник, докато постепенно не се смири гордостта му и не омекна сърцето му. В своето смирение Наполеон започна с удивление да говори за Христа Господа. Не му се случи никакво друго зло до смъртта, защото Господ го пощади от други злини, понеже беше изпълнил Неговото наказание над Европа и беше изгонил самонадеяността от сърцето си. Наполеон почина в мир.

                Петдесет години след смъртта на великия Наполеон Германия обяви война на Франция. По това време във Франция господстваше император Наполеон III, който в много неща вършеше каквото е неугодно в очите Господни, защото се беше твърде възгордял и в гордостта си презираше останалите владетели в света. Той искаше навсякъде и на всеки да наложи своята воля, макар да не беше спечелил нито една победа, както неговият велик прадядо и съименник. Когато той замисляше да обяви война на своите съседи, срещу него се изправи германският император Вил-хелм I. Император Вилхелм не беше горд и в главното не вършеше онова, което е неугодно в очите на Господа. Ето защо германският император нападна и победи Франция. Френската войска беше разгромена. Вилхелм I влезе в Париж със своята войска, получи откуп, колкото поиска, и сключи мир, какъвто бе изгоден за него. Гордият император Наполеон III бе свален от престола и завърши живота си в бедност, посрамен и унизен.

                През 1885 г. на Балканите избухна война между сърби и българи. Войната бе започната от сръбския крал Милан, който в това време беше отпаднал от вярата в Бога. Кралят живееше живот, който в много неща бе за съблазън на народа си и заради който в по-късни години той сам се каеше. Освен всичко това той много съгреши към Православната църква, като въведе симонични такси в църквата и свали законната църковна иерархия. Сръбският крал бе поласкан от австрийския император, който нямаше интерес сръбският и българският народ, единни по раса, вяра и език, да живеят в любов. От тази лицемерна ласка и възгордян от своите успехи в по-ранните войни срещу турците, а и от получената си кралска титла, сръбският крал се надигна и обяви война на българите, един почтен и християнски народ, който току-що бе започнал да гради своя дом в свобода. Войната беше кратка, но кървава. И макар че сръбският крал имаше войска, по-силна и по-подготвена от българската, той бе победен.

                Английският крал Едуард VII, близък приятел на крал Милан, приятел едва ли не във всичко и водач на световното масонство, не беше много по-щастлив във войната срещу бурите в Африка. В действителност в тази война целият свят симпатизираше на бурите. Това особено важеше за сърбите, които във въстанието на бурите виждаха отражението на своята борба за освобождение по времето на Карагеорги и Милош. Сръбският печат пишеше в полза на бурските селяни. Няколко кафенета и работилници в Белград бяха наречени „Крюгер" или „Трансваал". Войната на Едуард против бурите продължи толкова години, колкото месеци продължи войната на Милан срещу българите. Българите пречупиха гордостта на сръбския крал, а бурите на английския.

                Руско-японската война. Руският император Николай II наистина вършеше каквото е угодно пред очите Господни, обаче като самодържец не се пребори ревностно с неверието и покварата на своите велможи. Заради греха на руските велможи и на така наречената „интелигенция" Бог допусна японците да обявят война на Русия и да я победят. Това стана възможно, защото японците не водеха разпуснат живот, а всички, във всички класи, водеха строго патриархален живот и имаха дисциплина на духа. Образованите руснаци, от друга страна, бяха почнали да общуват със западните народи и бяха усвоили от тях всички техни грехове, както интелектуални (богоотричането), тъй и морални (себелюбието, разврата). Затова Бог допусна руската войска да бъде победена и по суша, и по море. Западните народи тогава симпатизираха на неприятелите на руския народ. Руското поражение в тази война беше последвано от онова, което най-често е злото на войната - революцията. Нито изгубената война, нито революцията въздействаха много на руските велможи и руската интелигенция, за да се покаят и да се върнат към Христа Бога и Неговия закон.

                През есента на 1912 г. пламна Балканската война. От едната страна бяха три християнски държави, а от другата Турция. Както по брой на жителите, така и по площ Турската империя беше по-голяма от трите християнски държави взети заедно. Освен това младотурците бяха положили огромен труд в течение на няколко години да реорганизират и въоръжат турската войска. Те обаче вършеха каквото е неугодно пред очите Господни, като всичката си надежда възлагаха само на себе си, а на Бога - нищо. Те твърде надценяваха себе си и твърде подценяваха Божия промисъл за живота на народите. Мнозина от тях бяха атеисти, а мнозина индеферентни към вярата в Бога. Каква разлика между фанатично набожните султани, които превзеха Балканите, и тия техни безверни епигони, които загубиха Балканите! Младотурците претърпяха поражение след поражение. Техните противници бяха трима християнски крале -крал Петър, крал Георги и цар Фердинанд. Най-вярващ беше крал Петър. Той току-що беше дошъл на сръбския престол и започна да гради църквата „Свети Георги" в Топола. Той беше човек без поза и нямаше гордост в сърцето му. Равнодушен към приятелски похвали и търпелив към неприятелски нападки, той се боеше от Бога и вършеше, що е угодно пред очите Господни, затова Бог му дари много бляскави победи в битките против турците през 1912 г. В много неща подобен на крал Петър беше гръцкият крал Георги. Фердинанд пък беше и лукав, и самонадеян. Той гледаше с презрение сръбския и елинския крал. Храбрият и почтен български народ би удържал в тая война още повече победи, ако Фердинанд със своя характер не му пречеше пред Бога. През 1913 г. възгорделият се цар Фердинанд мълком нападна сръбската войска при Брегалница по време на примирието с Турция. Цяла Европа мислеше, че българският цар ще разбие и ще унищожи сръбската войска. Но Господ на войнствата, който вижда в сърцата на хората, реши тая нова и неочаквана война в полза на вярващия

и скромен крал Петър и в ущърб на Фердинанд. И така от балканските войни излязоха като победени младотурците и Фердинанд, а като победители - сръбският и гръцкият крал. Това стана по Божия праведен съд, напук на всички разсъждения и очаквания на синовете човешки и на техните князе в страните на слънчевия залез.

                От всичко това е ясна следната поука:

                1. че както в древни времена, така и в ново време Господ на войнствата - като Трети и невидим Войн - решава всяка война;

                2. че и в модерните войни, както и в древните, греховността на народа или на вождовете народни спрямо Божия закон неминуемо носи поражение;

                3. че и в модерните войни, както и в древните, праведността на народа или на вождовете народни води до победа;

                4. че модерните войни, както и древните, могат да бъдат разбрани и обяснени само в светлината на Библията.

 

 

/ СЛЕДВА /

 

Категория: Други
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 962388
Постинги: 2564
Коментари: 0
Гласове: 786
Календар
«  Юни, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930