ДО ЕДНА ЖЕНА: ЗА ЛУДИТЕ

Пишеш колко много мъки си претърпяла от своя мъж. Ругал те е, гонил те е от дома, дори те е бил. Но с молитва и с надежда на Всевиждащия ти си намерила в себе си сили да понесеш всичко, без да се оплакваш на никого и без да изнасяш от къщи какво става във вашия дом. Страданието е смекчило душата ти, изкоренило е всяка гордост и е породило у теб още по-силна привързаност към живия Бог. По едно време си мислела, че ще полудееш. Но не си полудяла ти, а той - твоят мъж. Сега си загрижена за неговата душа и питаш: има ли спасение за лудите?

Щом вярваш в Бога и в Божия промисъл, вярвай напълно и докрай. Ако, по думите на Христос, нито едно врабче не може да падне на земята без волята на нашия Отец, то как човек би могъл да падне в страдания и болест без Неговата воля? А основната Божия воля за хората е: „Да се спасят всички човеци”. Значи и лудостта е допусната за твоя мъж - мъчител заради неговото спасение. Ако милостивият Творец не желаеше да го спаси, Той не би го поразил с тази страшна болест, а би му изпратил смърт в греховете му. С всяка болест и страдание небесният Лекар лекува човешките души. Зато­ва трябва да изпитваме жал не толкова към онези, които боледуват тежко и умират, колкото към здравите телесно, които смъртта грабва в греховете им. Казано е: В каквото те заваря, в това и ще те съдя; ако бъдем заварени в грях - тогава осъждане, ако ли в покаяние - тогава опрощение и награда.

Ти обаче можеш да кажеш: но той сега не може нито да се кае, нито да се моли Богу. Затова тъкмо ти ще се молиш за него и ще принасяш жертви. А той, в сегашното си състояние, може само да страда - на себе си за спасе­ние, а на другите - за страх. Всяка болница сочи с пръст Бога, но нито една така, както психиатричната.

Възложи надеждата си на Господа и бъди спокойна!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Не са редки случаите, особено в наше време, родителите да станат виновници за духовната смърт на своите деца. Ако детето се стреми към духовен живот, подвизи и монашество, а родителите му потискат този му стремеж, вместо да го насърчават, такива родители стават убийци на своето чедо. И такива деца – за наказание на родителите – често потеглят на обратната страна и стават развратени. Едно момче Лука, племеник на св. Иоан Рилски, чуло за своя чичо, и теглено от желанието за духовен живот, отишлo при чичо си в планината. Иоан го приел с любов и започнал да го поучава и подкрепя в подвизите. Но бащата на Лука един ден се появил пред Иоановата пещера и яростно почнал да упреква светеца, задето държи сина му в тази пустиня. Тук Иоановите думи и съвети не помогнали с нищо. Бащата насила повел сина си към къщи. Но по пътя змия ухапала детето и Лука умрял. Свирепият баща видял в това Божие наказание, разкаял се, но вече било късно. Плачейки и обвинявайки себе си, той се върнал при Иоан. Но светецът му казал да погребе детето и да се върне, откъдето е дошъл.

БЕСЕДА за мира между вълка и агнето

Тогава вълк ще живее заедно с агне и леопард ще лежи заедно с козле (Исаия. 11: 6).

Тъй истинският пророк пророкувал истината. Добавил още и: „Малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка... и лъвът ще яде слама като вола,… и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо, и змията няма да го ухапе“. Кога ще стане това чудо, братя? То вече е станало тогава, когато се явил на земята Чудотворецът Христос. Това е райската реалност, която се е обновила между хората със Спасителевото идване на земята. Загадъчно, но все пак разбираемо говори пророкът, защото не говори за зверовете, а за хората; ясно, защото това пророчество се е изпълнило в Христоватa Църква. Човеци, които по нрав са били като вълци и леопарди, като лъвове и мечки, като волове, агнета, ярета и като змии – всички застанали пред Витлеемския Младенец, обединени от вярата, укротени от благостта, осияни от надеждата, облагородени от любовта. Пророкът предсказва още и защо това ще се сбъдне. Защото земята ще бъде пълна с познаване [на] Господа, както водите пълнят морето. Разглеждан плътски, всеки човек е пръст. Онзи човек, който повярва в Христа, и истински последва Христа, ще се изпълни с познаване [на]  Господа, както водите пълнят морето. Такива били много отделни човеци. Такива са били цели общества на подвижници в Египет, на Св. гора, в Кипър, в Русия, в Армения и в други страни. Но това не е всичко. Познанието за Господ днес се е разпространило по цялата земя. Свещеното писание е преведено на всички езици[1]. Малко са местата на земята, където не се чете Христовото Евангелие, където се не знае Божието име, и където не се принася безкръвна жертва Господня. Едни отхвърлят Христа, други го приемат; едни отстъпват от истинската вяра, други приемат истинската вяра. Така, по целия широк свят се води борба под знака на Господ Иисус. Препълнената вода прелива в празните долини; празните долини се напълват и се изравняват с високите води. Не всичко в света е тъй прекрасно, както ние християните желаем, но пророчеството на пророк Исаия прекрасно се е изпълнило и сбъднало напълно. О, колко чудно е видението на истинския пророк – Исаия, син Амосов.

О, Господи Чудотворецо, укроти зверския нрав на онези хора и народи, които още не са се укротили от силата на Твоята любов. Та всички чрез Твоето благородство да станем благородни. Чрез Твоята слава всички да се прославим. Да сме живи Господи, живи, чрез Твоя живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – е разпространено между всички народи (бел. прев.).