Един брат, който живееше в чужбина, казва на стареца:

-                      Искам да се върна вкъщи.

-                      Знай само едно нещо, брате - му отговори старецът - когато идваше от родината си насам, Господ беше с теб и те водеше. А ако се върнеш, Той вече няма да бъде с теб.

2.                  Един брат бързаше да тръгне за града и поиска молитва от стареца. Старецът му рече:

-                      Не бързай за града, а бързай от града - и ще се спасиш.

3.                  Един много благочестив брат имаше бедна май­ка. Настана голям глад и той взе хляб и тръгна да го занесе на майка си. Тогава чу глас:

-                      Ти сам ли ще се погрижиш за майка си, или Аз да се погрижа за нея?

Братът разбра Чий е този глас, падна ничком на земята и почна да проси:

-                      Ти Сам, Господи, се погрижи за нас.

След това стана и се върна в килията си. След три дни майка му дойде при него и казва:

-                      Еди-кой си монах ми даде малко брашно. Взе­ми го и направи малко хляб, за да има какво да ядем.

Щом чу това, братът прослави Бога. А като ук­репна в надеждата, започна чрез Божията благодат още повече да се подвизава във всяка добродетел.

4.                  Един монах, който живееше в скита, имаше син в селото. Веднъж юношата беше задържан под стра­жа по някакво обвинение. Майката на юношата съ­общи това на монаха, за да напише на архонта да пусне сина и.

-                      Ако той бъде пуснат - попита монахът прате­ния, - няма ли да задържат друг вместо него?

-                      Ще задържат - отвърна онзи.

-                      Тогава каква ми е ползата от това, че ще го ос­вободя и ще дам радост на сърцето на майка му, щом ще оставя нейната скръб за сърцето на друга жена?

5.                  Същият старец се занимаваше много с ръкоде­лие, като при това оставяше за нуждите си каквото беше необходимо, а останалото раздаваше на сиро­маси. Когато настъпи глад, майката прати сина му при него с молба да им даде малко хляб. В отговор старецът казва на сина си:

-                      Има ли там още някой, който да се нуждае като

вас?

-                      Има - отвърна той - и то мнозина.

Тогава старецът затвори вратата пред него.

-                      Върви си, детето ми - рече той, като заплака. -

Този, Който се грижи за тях, ще се погрижи и за вас.

По това време един брат беше там и видя какво направи старецът. Попита го:

-                      Нима не те измъчва мисълта, че отпрати род­ния си син с празни ръце?

-                      Ако не се самопринуждава във всяко дело - отговори старецът, - човек няма да получи награда.

6.                    Един монах имаше в света беден брат и мона­хът, ако припечелваше нещо, му го даваше. Но кол­кото и да му даваше, онзи още повече обедняваше. Монахът отиде при един старец и му разказа това. Старецът му отговори:

-                      Ако искаш да ме послушаш, повече не му да­вай нищо. И му кажи: „Братко, когато имах нещо, ти давах. Така че и ти, щом припечелиш нещо е труда си, ми носи“. Ако ти донесе нещо, вземи го. И ако видиш странник или беден старец, дай му го и го по­моли да се помоли за брат ти.

Братът отиде и така и направи. Когато брат му дойде, той му каза, както старецът го беше научил. Като чу това, онзи си тръгна обиден. Но на следва­щия ден спечели е труда си малко зеленчуци и ги за­несе на монаха. Той ги взе, раздаде ги на старците и ги помоли да се молят за брат му. А мирянинът, като получи благословение, се върна вкъщи.

Скоро пак дойде при монаха и донесе зеленчуци и три хляба. Монахът ги взе и постъпи както предния път. И мирянинът си тръгна, получил благословение от старците. След това дойде трети път и донесе мно­го храна, вино и риба. Монахът видя това и се удиви.

Покани сиромаси и им направи трапеза. А след това казва на мирянина:

-                      Може би се нуждаеш от малко хляб?

-                      Не, господарю мой - отвърна онзи. - Колко­то пъти вземах нещо от теб, сякаш огън влизаше в дома ми и изпепеляваше дори малкото, което имах. А откакто не вземам нищо от теб, Бог ме благославя.

Братът отиде при стареца и му разказа всичко, което се беше случило.

-                      Виждаш ли - казва му старецът, - трудът на монаха е като огън -изгаря всичко, върху което по­падне. А брат ти има повече полза от друго - нека дава милостиня от трудовете си и да получава в замя­на молитвите на светиите - и ще бъде благословен.

7.                    Веднъж майката на авва Марко, ученик на авва Силуан, дойде да види сина си. А пристигна с голям блясък и разкош. Авва Силуан излезе при нея и тя му казва:

-                      Авва, кажи на сина ми да излезе да го видя.

Старецът влезе вътре и казва:

-                      Излез, нека майка ти да те види.

А той беше по престилка и целият черен от саж­ди. Заради послушанието той излезе със затворени очи и рече:

-                      Спасявайте се.

При това той не я видя, а майка му не го позна. Тогава пак казва да предадат на стареца:

-                      Авва, прати при мен сина ми да го видя.

Аввата го повика и му казва:

-                      Нали ти казах да излезеш да те види майка ти?

-                      Авва - отговори той - излязох, както ти наре­ди, и я поздравих. Но, моля те, не ми казвай да изли­зам още веднъж, за да не ми се наложи да проявя не- послушание към теб.

Тогава старецът сам излезе и и рече:

-                      Той беше онзи, който излезе при вас и ви каза: „Спасявайте се“.

И като я утеши, се сбогува с нея.

8.                    Веднъж при авва Пимен се събраха много стар­ци. Дойде и един роднина на авва Пимен и доведе със себе си дете. Лицето на момчето по действие на дяво­ла беше обърнато назад. Той седна заедно с детето от­вън, край манастира, и заплака. Случи се така, че един старец мина оттам. Видя го, че плаче, и му казва:

-                      Защо плачеш, човече?

-                      Роднина съм на авва Пимен - отговори той, - а ето какво изкушение се случи с детето ми. Исках да го занеса при стареца, но се уплаших, понеже той не иска да ни види. Дори сега, ако разбере, че съм тук, ще прати някого да ме изпъди. Осмелих се да дойда единствено понеже ви виждам тук. Ако можеш, авва, смили се над мен. Вземи детето в обителта и се помолете там за него.

Старецът взе момчето и влезе вътре. Но постъпи мъдро - не го занесе направо при авва Пимен, а за­почна с най-младите братя, като казваше: „Прекръсте­те детето“. И след като направи така, че всички по­ред прекръстиха детето, накрая го поднесе на авва Пимен. Той не искаше дори да го докосне. Но всички

започнаха да го умоляват:

-                      Както направиха всички, така направи и ти, отче.

Тогава той въздъхна, стана и започна да се моли:

-                      Господи, изцели творението Си, за да не го вла­дее врагът.

След това го прекръсти и тозчас го изцели. И де­тето беше върнато здраво на баща му

 Има един начин за победа над злото, който и Вие сте изпитали с успех. Със своя почтен труд Вие, клетата вдовица, издържате себе си и чети­рите си деца. Но се случило така, че не сте успели да платите наема и хазяинът дошъл, за да опише вещите ви. Вие сте стояли разтреперана, децата плачели. Когато хазяинът видял, че всички описани вещи няма да покрият дължимото, започнал ядосано да крещи. Тогава Вие сте свалили от шията си огърлицата, венчален спомен от Вашия съпруг, извадили сте и часовника, който той, уми­райки, завещал на най-големия син със заръка да му го дадете, когато завърши училище. „Вземете и това!" - казали сте на хазяина. Вашата постъпка трогнала сърцето му - нали и той е човек - и той си отишъл, мърморейки: „Хайде, оста­нете, пък когато платите - платите". Вие сте постъпили по Христовите думи: „Не се противете на злота".

Нещо подобно се случило в село Сибница по време на австрийската окупация. Поради някакви подозрения окупаторите изпратили наказате­лен отряд, за да изгори селото. А в него живеел един Божи човек, чичо Тоджа. Стигнали и до неговата къща. Преди да я запалят, те му наредили да изнесе каквото пожелае. Чичо Тоджа не влязъл вътре, а отишъл при дръвни­ка и донесъл наръч дърва. Питали го защо прави това, той кротко отвърнал: „Ами за да ви помогна да запалите къщата!" Постъпката му трогнала сър­цата на войниците - нали и те са хора, - обърнали се и си отишли. Къщата на чичо Тоджа останала невредима.

Божието благословение да бъде върху Вас и Вашите деца!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЯ

Великите учители на Църквата се стараели да научат хората на истината, не само със слово, ами и с нагледни примери. Авва Иасиа, за да покаже на своите монаси, че никой не ще получи награда от Бога ако се не труди в този живот за Бога, ги завел на един харман, където селянин събирал овършаната пшеница. „Дай и на мене пшеница“ -  казал Исаиа на селянина. „А ти, отче жънал ли си?“. „Не съм“- отговорил старецът. „Па как искаш да получиш пшеница, като не си жънал?“. На това старецът казал: „Нима не получава пшеница оня, който не е жънал?“. „Не получава“, отвърнал селянинът. Като получил такъв отговор, старецът мълчейки се върнал назад. Когато учениците го замолили да им обясни постъпката си, старецът казал: „ Сторих това, с намерение да ви покажа, че не ще получи награда от Бога, онзи, който не се подвизава.

БЕСЕДА за безводните извори

Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки ( 2 Петр. 2, 17 )

Нечистите хора, апостолът нарича безводни извори; а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта…А те, като безсловесни по природа животни… хулейки това, що не разбират. О, безводни извори, които отвсякъде се украсявате, ала не давате вода - защо се наричате извори, щом от вас не извира нищо, освен жажда? О, облаци и мъгли, защо така се надувате, сякаш целия свят, ще удавите с потоп, когато във вас няма и капка вода, и когато в един страшен [ за вас] миг, Дух Божий ще ви унищожи и развее в нищо? Не мислите за чистота, затова се валяте в плътска сквернота; нито пък ви е до ред, затова мразите наставленията; нито ви е до благоприличие, затова сте неблагоприлични; нито пък ви интересува волята Божия, затова сте своенравни; нито пък ви е до познание на истината, затова хулите онова, което не сте се потрудили да разберете. За вас е запазен мракът на тъмнината вовеки. Това не е по воля Божия, това е по вашата воля. Този път не ви е отреден от Бога, вие сте си го избрали сами.                                                                                                                         

Бог е праведен, и не ще съгреши, - ще въздаде всекиму според греха му и по неразкаяното му сърце. Какво са, братя, плътските желания, ако не безводни извори, сухи облаци, мъгли? Какъв плод ще порасте и узрее от тях, освен репеи и тръни, за които не е необходим дъжд? Хората с плътски пожелания са тъждествени на своите скверни пожелания, макар и невидими за тях, но ще бъдат съдени според тях.

О, Господи, Творецо на душите и телата ни, дарувай ни благодатта на Твоя Свят Дух, та и тялото и душата  да запазим в чистота, и в съдния ден да ги предадем и двете чисти на Тебе, Боже Сътворителю. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски