Разсъждение
Ако мислено изпълним закона Божий, то лесно ще го изпълним и чувствено. Т.е. ако не грешим в мислите си, още по-лесно няма да грешим с делата си. И още; ако нашето сърце е с Бога, то езикът и ръцете, и нозете, и цялото тяло не може да бъдат против Бога. Сърцето, сърцето, сърцето приготви за Бога, посвети го на Него и го подари на Бога, в него изпълни Божия закон, в него разпали любовта към Бога, него съедини с Бога – всичко останало ще последва сърцето и ще се управлява от него. Не върти колелото онзи, който го държи за спиците, а онзи, който го държи за оста. Сърцето е оста на нашето битие. Говорейки за Божиите заповеди, преподобни Исахий казва: „Ако принуждаваш себе си да ги изпълняваш мислено, рядко ще ти се налага да се мъчиш да ги изпълниш чувствено“. Т.е. ако със сърцето си, като ос, се приближиш към Бога, колелото лесно и правилно ще се върти около оста – съответно целият човек ще върви след сърцето. Твоят закон е в сърцето Ми (Пслт. 39: 9), казва премъдрият Давид.
БЕСЕДА за охулването Христово като богатство
С вяра Мойсей… охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата (Евр. 11: 24; 11, 26).
Мойсей не поискал да остане в двореца на фараона, нито да се нарече фараонов син. Повече предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада. Но колко различни били от Мойсей неговите потомци, които по „фараонови“ причини осъдили на смърт Царя на славата! Всички те желаели да поживеят една година в тленния фараонов дворец, отколкото да пътуват 40 години с Бога из пустинята. А Мойсей зарязал всички почести, всякакво богатство, всякакви ласкателства, което само богатият Египет и още повече царският дворец можели да му дадат, а прегръщайки Божията заповед, тръгнал през гладната и жадна пустиня с вяра, че зад нея е обетованата земя. Това означава охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища. Охулването Христово е онова, от което светските хора със силна привързаност[1] към земята, се срамуват от Христа. А това са Христовата сиромашия на земята, Неговият пост, бдение, молитва, бродене без покрив, осъждането, унижението и позорната смърт. Апостолите, а след тях и всички многобройни светии са ценили като по-голямо богатство от всички вавилонски блага Христовото охулване, защото Господ след това охулване възкръснал, отворил небесните двери и показал обещаната райска земя, към която Той, по пътя на Своето охулване или по пустинята на Своите страдания, повел човечеството.
О, Господи, прославен и възкръснал, помогни ни всяка капка от Твоята пот и от Твоята кръв без съмнение да ценим повече от цялото световно богатство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – със силен дъх на земя (бел. прев.).
КРЪСТОПОКЛОННА
Стих: На Кръста нека да се поклони цялата земя, защото чрез него тя се научи да се покланя на Тебе, Слове.
В този ден, в третата Неделя на Великия пост, празнуваме поклонението на Честния и Животворящ Кръст поради следната причина. Тъй като по време на 40-дневния пост и ние по някакъв начин се разпъваме, умъртвявайки страстите, и чувстваме мъка, унивайки и изнемогвайки, то затова и се полага пред нас Честния и Животворящ Кръст, който ни носи прохлада и ни укрепва, като ни напомня за страданията на нашия Господ Иисус Христос и така ни утешава: защото, ако нашият Бог се разпна заради нас, то колко повече на нас подобава да полагаме усилия заради Него - Кръстът облекчава нашите трудове със спомена за скърбите на Господа. Защото както нашият Спасител, възкачвайки Се на Кръста, Се прослави чрез унижението и огорчението, така и на нас подобава да правим, че да се прославим с Него, ако някога претърпим нещо печално и скръбно. Иначе казано, както изминалите дълъг и труден път уморени пътници, намирайки някъде сенчесто дърво, си отдъхват, присядайки под него, и със свежи сили продължават напред, така и сега, във времето на поста, по пътя на скърбите и подвига, по средата му, светите отци са поставили източващото живот дърво на Кръста, което ни дава облекчение и прохлада, и нас - уморените прави силни и способни за по-нататъшен труд. Или както при приближаването на царя, отначало носят неговите знамена и скиптри, а после и самият той пристига, радвайки се на победата, и поданиците се веселят заедно с него, така и Господ наш Иисус Христос, желаейки да яви окончателната победа над смъртта и със слава да дойде в деня на Възкресението, първо ни изпраща Своя скиптър, царското знаме - Животворящия Кръст, който ни изпълва с много радост и утешение и ни приготвя подобаващо да приемем и колкото можем да вместим Самия Цар и радостно да Го възхвалим като Победител.
Установено е това в средната седмица, по средата на Светата Четиридесетница - защото тя е подобна на горчив извор заради нашето съкрушение и настоящата мъка и печал, които ни носи поста. Затова както в средата на този извор божественият Мойсей хвърли дървото и го направи сладък — така и Бог, превел ни през духовното Червено море и избавил ни от духовния фараон, чрез Животворящото Дърво на Честния и Животворящ Кръст услажда горчивината на 40-дневния пост и ни утешава, както пребиваващите в пустинята, докато не ни възведе чрез Своето Възкресение към горния Йерусалим. Или доколкото Кръстът се нарича и е Дърво на живота, а това дърво е посадено посред рая - Едем, съобразно с това и божествените отци посадиха Кръстното Дърво посред Светата Четиридесетница, едновременно напомняйки с това Адамовото сластолюбие, и заедно с това полученото чрез Дървото избавление, защото вкусвайки от него, ние повече не умираме, но напротив, оживяваме.
С неговата Сила, Христе Боже, опази ни от изкушенията на лукавия, сподоби ни радостно да преминем 40-дневния път на поста, да се поклоним на божествените Ти страдания и на живоносното Ти Възкресение и помилуй ни, защото само Ти си благ и Човеколюбец. Амин.
Разсъждение
Любовта към някого или към нещо, та чак и към самия себе си, може с времето да охладнее в човека, или съвсем да изчезне, па и в омраза да се превърне. Но любовта на човека към Бога, веднъж придобита и утвърдена, трудно изстива, освен ако някой вече не е обезумял. В онзи, първия случай, човек умалява или загърбва своята любов заради промяна в себе си, или в промяна на любимите обекти. В този, втория случай, човек може да умали своята любов към Бога, само и единствено заради промяна в себе си, а никога заради промяна в Бога. Всичко това добре и ясно е изразил св. Исак Сирин, говорейки: „Има любов, подобна на поток от дъжд, който бързо пресъхва след спирането на дъжда. Ала има и любов, подобна на извор, който бликва от земята, и който никога не пресъхва. Първата любов е човешка, а втората – божествена“. А св. Симеон Нови Богослов говори за тази божествена любов: „О, света любов! Ти си краят на закона. Ти ме обгръщаш, ти ме стопляш, ти разпалваш моето сърце към безкраен стремеж към Бога и моите братя… От любов Бог е станал човек. От любов Той е претърпял всички животворни страдания, за да избави човека от адските окови и да го възнесе на небето. От любов апостолите извървели своя труден път. От любов мъчениците пролели кръвта си само за да не изгубят Христа.
БЕСЕДА за пророчеството за опустяване на дома
Ето, оставя се вам домът ви пуст (Мат. 23: 38).
Защо Господ мълчал на съда пред евреите и пред Пилат? Защото преди това е казал всичко, което е трябвало да каже. Той е казал и предсказал как еврейските първенци ще Го предат на езичниците и как ще Го убият. Много пъти предсказал какво ще се случи лично с Него. И Неговите апостоли чули това и добре го запомнили. Но Той предсказал и страшното наказание, което евреите навличат над себе си със своите злодеяния над Божия Син. И евреите са чули това – и го забравили. Ето, оставя се вам домът ви пуст. Но мнозина, по-късно, си спомнили тези пророчески слова – мнозина и от онези, които са участвали в най-голямото злодеяние – когато римляните разорили Иерусалим, ограбили го, подпалили го и неговите жители разгонили и разпръснали по целия свят, а и много посекли, удушили и уморили от глад, или разпънали на кръст. Евреите със заплашване и с настойчивост накарали Пилат Римлянина да вдигне своята ръка върху Господ Иисус. След това Римското царство се вдигнало върху евреите. В онзи ден, когато Господнето пророчество трябвало да се изпълни, Римското царство, което някога в Иерусалим е олицетворявано от Пилат, вдигнало ръка с остър меч над Иерусалим и неговите деца. Когато цар Адриан обновил Иерусалим, го нарекъл с друго име (Елиа Капитолина и със смъртна заплаха забранил на евреите да се заселват в Иерусалим). Ето, оставя се вам домът ви пуст! И наистина, Иерусалим оттогава, та до днес е останал пуст от евреите като народ. Децата на злобните предци, които убили Христа, досега са били навсякъде, но не и в своя дом.
Всесилни Господи, прости ни нашите грехове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Разсъждение
Трудно може да се намери по-добро поучение, че не трябва да се леним и да отлагаме молитвата и делата за утрешния ден, от това, което ни дава св. Ефрем Сирин с този пример: „На един брат му била внушена (от врага) мисълта „Днес си дай почивка, а утре стани за бдение!“. Но той отговорил на помисъла: „Кой знае, утре може и да не стана, затова трябва да стана днес“. Така и за работата му се внушавала мисълта: „Дай си почивка днес, а утре поработи!“. Той отново отговорил: „Не, ще се потрудя днес, а за утрешния ден Господ ще се погрижи“. А пък свети Антоний учи: „При разсъмването на всеки ден подреждай живота си така, като че ли този ден ти е последен на земята, и ще се опазиш от грях“.
БЕСЕДА за Христовото пророчество за Своята слава
Отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци (Мат. 26: 64).
Който не иска да види на земята Бога като милостив Самарянин, ще Го види на небето като Страшен Съдия. Еврейските първенци дотолкова били заслепени, че не могли да видят в Христа Господа не само Бог, нито Месия, нито пророк, но и обикновен добър човек. Те го поставяли по-ниско и от обикновените хора. Но не само това – те го поставяли по-ниско и от разбойника. Те освободили Варава, а осъдили Христа! Те му се присмивали и си правели с Него маскарад като с някакъв евтин и непотребен предмет. Но точно в часа, когато евреите злобно си играели с Христа като с някакаква евтина и непотребена вещ, мълчалият [дотогава] Господ изведнъж отворил уста и проговорил: Отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци! Каква разлика между това което е Христос всъщност, и онова, за което го мислили! Син човечески, Който седи от дясната страна на Силата, както скоро след това Го е видял св. архидякон Стефан и много, и много други, е Синът Божий, Господ наш Иисус Христос. Син човечески, Който иде на облаци с ангелите и безбройните сили и небесни войнства, е пак същият Син Божий, Господ наш Иисус Христос, както го е видял и описал в своето Откровение св. евангелист Иоан Богослов. О, братя мои, не се съблазнявайте от измамните басни на онези хора, които казват: „Като видим Христос на небето като Бог, тогава ще Му повярваме!“. Тази вяра ще е закъсняла и виждането – безполезно. Ние трябва с нашата вяра да видим Христа като Бог в Неговото унижение, оплюване, в бичувания и окървавен и осмян Човек, в двора на Каифа, в онзи мълчалив Осъден, когото евреите считали за евтина и непотребна вещ, с която си правили маскарад. Тази е вярата, която се цени на небесата. Тази е вярата, която и досега подхранва и присажда на небето цяла армия от най-светли лица, най-силни характери, най-издържливи юнаци и най-светли умове.
Господи унижени, възвиси ни до тази вяра. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Никлай, еп. Жички и Охридски
Разсъждение
Велики са онези християни, които имат голяма любов към Христа. О, колко велики са били богоносните отци и мъчениците! В наше време за мнозина е невъзможно да си представят това. Ето какво един от тях, св. Симеон Нови Богослов, изповядал в своя манастир пред всички монаси. Говорейки от своя опит как над него се изпълнили Господните думи: Игото Ми е благо и бремето Ми леко, той казал: „Вярвайте ми, откакто прибягнах към Бога, моя Спасител, не съм срещал нищо скръбно, тежко и непоносимо… Голяма и непоносима скръб съм имал тогава, когато не съм успявал да намеря достатъчен повод да умра заради любовта към Христа“. Не са ли душите ни като пламък, затворен в глинени съдове? Пламък, изправен и устремен към небето! Само да се махне капакът, пламъкът ще излезе навън.
БЕСЕДА за помиряването на злите заради злото
И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други (Лк. 23: 12).
Дори в безчестието и унижението Си Праведникът прави добро на своите неприятели. Той ги помирява. Наистина, в този случай тяхното помирение не е било в името на някое добро дело, а за съвместно преследване на Праведника. Но поне пламъкът на омразата между тях се уталожил и угаснал. Това е наградата за Праведника. Пилат и Ирод били врагове. Но в онзи ден, когато Спасителят бил изведен на съд, и при единия, и при другия, те се помирили. Князът на мира въдворил мир между скараните, мир, който помогнал да се издяла кръст за Него. Но Той дошъл, за да бъде доброволна жертва за греховете на мнозина. И днес враждуващите противници, когато трябва да нападнат и осъдят Господа, се помиряват. Пълно е с такива, които се колят помежду си, докато не се спомене Господнето име. А като чуят това име, постепенно, заради нападението върху това свето име, се помиряват помежду си. По-леко е за грешник[1] да понесе грешник, отколкото праведника. По-лесно е грешник да се разбере с грешника и да се помири, отколкото с праведника. Даже и партиите в някои държави, противоречащи помежду си, се помиряват, когато трябва да решат какво място трябва да се отреди На Господ Иисус Христос в държавата, дали първо (каквото прилича Нему) или последно. По този въпрос кръвните врагове се помиряват помежду си само и само, за да отделят за Господа последното място. Също така, навремето враждуващите партии на фарисеите и садукеите се помирили и съюзили против Христа. А защо Най-Чистият и Най-Необходимият да бъде на последното място? Защото – според тяхното мислене – първото място да остане за тях. Същата подбуда е помирила фарисеите и садукеите, [дотогава] кръвни врагове, когато трябвало да поискат Христос да бъде убит. Същата тази подбуда е предизвикала помирението между Пилат и Ирод, когато трябвало да отсъдят Христос да бъде убит.
О, братя мои, да, въобще да не търсим мир с неправдата против правдата. Нека винаги да търсим мир с Бога и със съвестта.
Боже, помогни ни винаги да имаме такъв мир. На Тебе слава и хвала. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – неправедник (бел. прев.).
