ГЕРГЬОВСКО АГНЕ

"Горко вам ..., които казвате: ... ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в да­ра, който е върху него, задължава се. "Безумни и слепи, кое наистина стои по-горе: дарът ли или жерт- веникът, който освещава дара?"

(Мат. 23:16, 18-1

У нас, в България, има обичай на Гергьов­ден да се коли и пече агне, което съставлява главното блюдо на празничната трапеза. Преди това свещеникът чете над жертвата специална молитва. Този обичай е хубав и не­говият истински смисъл е да се възблагодари на Бога и Неговия угодник св. Георги за по­мощта, която те оказват на българския зе­меделец и скотовъдец в благородния им труд.

За съжаление мнозина наши сънародници едва ли не отъждествяват целия празник единствено с неговата трапеза. Те не оти­ват на църква, нито се молят на този ден, а от ранна утрин са загрижени само за едно: да заколят, изпекат и изядат избраното жи­вотно. Други се задоволяват само с това да извикат свещеника, който да прочете съот­ветната молитва. Ако Гергьовден се падне в постен ден, те не се съобразяват с това, но блажат и оскверняват хубавия празник.

            Това е битово, обредно християнство, което няма нищо общо със служенето на Бога с дух и истина (Йоан 4:24). Напротив, едно такова празнуване на Гергьовден е езическо суеверие, с което си навличаме Божия гняв, а не Неговото благословение. По-добре трапеза

без агнешко месо, но отрупана с плодовете на благодарността и духовното веселие, откол- кото покрита с ястия и пития маса, от кои­то Господ се гнуси, защото се употребяват в угода на чревоугодния и блуден бяс. Мерзост на запустението е, когато Гергьовден се пад­не през Великия пост, не рядко през Страст­ната седмица, а мнозинството от народа ни яде агнешко месо и се поругава с Кръстните страдания на нашия Господ. Така нареченият нов календарен стил, който ни беше натра­пен от римокатолиците през 1968 г. измест­ва празника с 13 дни назад - на 23 април, и по този начин почти всяка година влиза в рам­ките на Великия пост. Това обстоятелство Засилва още повече възможността от оскверняване на празника и новостилците изпадат в комичното положение да празнуват Гер­гьовден по стария стил, т. е. на 6 май, а всич­ки останали неподвижни празници - по-новия. Измяната на светите канони влече след себе си серия от отстъпления, а такива изкустве­ни кръпки на календара само идват да дока­жат верността на апостолските думи: "Чо­век двоедушен във всичките си пътища е неу­реден" (Иак. 1:8).

"Нека празнуваме прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с без­квасни хлябове от чистота и истина" (1Кор.5:8).

Разсъждение

При едни размирици в Цариград, по времето на цар Константин, някакви озлобени хора изкъртили носа и ушите на царската статуя в града. Ласкатели пък бързо отишли при царя и като че ли с голямо отвращение, разказали на царя, че бунтовниците откъртили носа и ушите на неговата статуя, и поискали от царя да накаже престъпниците с най-голямото наказание. А този велик цар опипал с ръка носа и ушите си и казал на доносниците[1]: „Чувствам, че и носът, и ушите ми са си наред и неповредени!“. Доносчиците се засрамили и се оттеглили. С такова царско великодушие трябва и ние да приемаме обидите от другите. И още – с голяма предпазливост да слушаме клеветите за другите хора, които нашите ласкатели ни казват. И винаги трябва да признаваме пред Бога и пред самите себе си, че със своите грехове заслужаваме много повече обиди от тези, които са ни нанесени.

БЕСЕДА за пробуждане на чистия разум

Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум (II Петр. 3: 1).

Виждате ли, братя, с каква цел апостол Петър пише своите послания? Да пробуди в хората техния чист разум! Това апостолът смята за важно. И наистина то е важно. Защото, ако се пробуди във всички хора заспалият чист разум, на земята не би останала нито една човешка душа, която да не повярва в Христа Господа, която не би Го изповядала като разпнат и възкръснал Спасител, и която съкрушено да не прибегне към покаяние за сторените по гласа на нечистия разум грехове. Нищо така не отдалечава от Евангелието, както нечистият разум. Какво прави човешкия разум нечист? Грехът. Както, като се сипе отрова в млякото, всичкото става отровно, тъй и човешкият разум, когато в него влезе нечист грях, целият става нечист. Всеки грях е нечистота; всеки грях прави разума на човека нечист, мътен, отровен. Цялото знание, което има нечистият разум, е нечисто. Както неясни и мръсни образи на предмети в мътно и замърсено огледало. За чисти всичко е чисто, е казал един друг върховен апостол. Докато Адам имал чист разум в рая, цялото негово знание за Твореца и творенията било ясно и истинско. Но грехът е помрачил неговия разум и разума на неговите потомци. Но онзи райски, чист разум на безгрешния човек не е мъртъв, а само е заспал в човеците [затрупан] от греха. Трябва само да се пробуди и той безпогрешно ще заведе човека при Христос. Затова и апостолът взима върху себе си задължението да пробуди в хората този първосъздаден, чист, ясен, прозорлив, създаден от Бога, разум. О, братя мои, да помогнем на светия апостол в пробуждането на хората, който заради своята проповед се разпна на кръст надолу с главата, да му помогнем поне колкото това се отнася за нас, и всеки да пробуди своя чист разум. И когато всеки от нас стори това, ще видим, че имаме един разум. Защото чистият разум е един, докато нечистият – легион!

О, възкръснал Господи, Ти, по молитвите на Твоя свети апостол Петър, пробуди в нас чистия разум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – ухажори (бел. прев.).