ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 АВГУСТ
Разсъждение
Светите души с голямо прилежание са четели Свещеното Писание, вниквали във всяка дума и заставали пред огледалото на Словото Божие като пред Страшния Съд. Тъй старателни били в това, че някои подвижници предприемали далечни пътувания, за да отидат при някой духовен мъдрец, който би им изтълкувал една дума или едно изречение от Св. Писание. Там, където било възможно, това ставало с помощта на писма. Поради това се е запазила цялата кореспонденция на св. Василий, Григорий, Златоуст, Исидор Пелсуетски, Нил Синайски и мн. др. Св. Козма един ден се замислил над думите на Господ Иисус, когато Той, в Гетсимания, попитал учениците си дали имат нож. И когато учениците му казали: Тук има два ножа, Той им отвърнал: Достатъчни са (Лк. 22: 38). И като не могъл да си обясни тези думи, Козма решил през пустинята да иде в отдалечена лавра, наречена Пирга, при знаменития авва Теофил, за да го попита. С голям труд стигнал до мястото. И Теофил му обяснил: „Двата ножа означават двустранния начин на богоугодния живот: труд и съзерцание, т.е. работа и вглъбяване на ума в богомислие и молитва. Който има тези две, е съвършен“.
БЕСЕДА за човешката неблагодарност, невиждана и между животните
Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава. Моят народ не разбира (Исая. 1: 3).
Благодарността на животните най-страшно от всичко изобличава неблагодарността на хората. Как безсловесният вол познава стопанина си, и как магарето – чии са яслите, от които се храни, а как човекът не познава Бога, своя Творец и Хранител? Израил значи боговидец. И всеки разумен човек трябва по разум да бъде боговидец, да познава Бога, да чувства неговото присъствие и да служи на Бога, както някога кроткия и дивен Иаков. Но когато разумният човек, на когото всичкото му достойнство е в познание на Бога, не познава Бога, т.е. като боговидец стане сляп за Бога, тогава и волът, и магарето превъзхождат по достойнство такъв човек. Защото волът, без изключение, познава стопанина си, и оселът, без изключение, знае кой го храни, докато при хората изключения не липсват, т.е. има хора, и то често водачи на хората, които не познават своя Господ и своя Хранител. В цялата сътворена вселена безбожието е болест единствено на хората. Защото благочестието е условие за нормален [живот] и здраве само за човека, но не и за животните. От това следва, че безбожието не е болест на животните, а само на хората, уви, само на хората, само на онези, които са избрани да бъдат боговидци, и които, като изгубят благочестието, стават по-бедни и от вола, и от магарето! Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий.
О, Боже на кроткия Иаков, Израиля, просветения боговидец, помогни ни да запазим своето човешко достойнство, достойнството на боговидци, та всекидневно и ежечасно, с благодарност да познаваме и признаваме Тебе за наш Господ и наш Хранител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 АВГУСТ
Разсъждение
Ние трябва да бъдем търпеливи и милостиви към грешника, ако искаме дълготърпеливият Бог да бъде милостив към нас. Великото милосърдие на Антиохийския патриарх – блажени Александър, станало пословично. Един негов писар му откраднал няколко жълтици и избягал в Тиваида. Но в пустинята го заловили разбойници и го отвели със себе си. Като разбрал за това, Александър изпратил на разбойниците 85 жълтици за откуп. Затова се говорело: „Александровата милост не може да бъде победена от никакви грехове“. А св. Иоан Милостиви пише: „Божието дълготърпение е неизменимо и Неговата милост е незлобна… колко злодеи, които са тръгнали да убиват и крадат, Той прикрива, за да не бъдат хванати и предадени на мъки. Пиратите плуват по морето и Той не заповядва на морето да ги потопи. Колко са онези, които лъжливо се кълнат в Светото Причастие, и Той търпи, и не въздава за злото. Разбойниците грабят по пътищата и той не ги предава за разкъсване на зверовете… Блудниците ходят при блудници, а Той търпи. Защо? Защото очаква покаяние и обръщане. Наистина, Бог не желае смъртта на грешника… Затуй, братя, да се засрамим пред благия Господ Бог.
БЕСЕДА за скръбта Божия, за неверния народ
Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене (Исаия. 1: 2).
Гняв, гняв Божий! В гнева Си Бог се отвръща от избрания народ и се жалва пред останалите Свои творения, жалва се пред небесата и земята. Чуйте Мои свети и разумни ангели, чуйте и вие, всички безсловесни земни твари! Исках да направя този народ свят и разумен, а с той, с нечистотата и неблагодарността си, се унизи по-низко от безсловесните твари. Нарекох ги Свои синове и ги въздигнах, а те Ми обърнаха гръб и се повлякоха след скверните идоли! Гняв, гняв Божий, гняв на Любовта, Която хиляди пъти е правила добрини на прокажения, но Която и хиляди пъти е оплювана от прокажения. Ако проговорят всички мъртви стихии, заедно с всички живи твари ще свидетелстват за превеликите чудеса, които единственият жив Бог извърши в Египет и в пустинята за Израилския народ, само и само този народ да се отвърне от идолопоклонничеството и да повярва в Единствения жив и всесилен Бог. За това могат да свидетелстват водата и кръвта, камъкът и дървото, тъмата и огънят, жабите и мухите, птиците и змиите, болестите и смъртта, облаците и димът, вятърът и маната, медта и желязото, заедно с фараона и многото народи, победени чудно от Божията десница и премахнати от пътя на Израилския народ. И въпреки всичко това, този народ се отказа от Бога и се повлече след идолите!
Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий. О, братя мои, помислете, какво ли видение би имал Исаия за нас, ако днес се появи между нашия народ!
О, Господи, Единствен живи и Единствен всесилни, прикови нашия ум и сърце към Тебе, Истинския Бог. И ни запази, запази ни от предателство към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 АВГУСТ
Разсъждение
Слабият обикновено се защита с лицемерие, а силният – с насилие. Но че човек не може да защити своя живот пред Бога нито с лицемерие, нито с насилие, ясно ни показва примерът със светия старец Елиазар и цар Антиох. Когато царят насилник извел Елиазар на съд и го принуждавал, ако желае да запази живота си, да яде свинско месо, Елиазар категорично отказал. Тогава някои Елиазарови приятели подменили с друго свинското месо и го молели да яде пред царя и народа, та тъй да опази живота и съвестта си. Старецът отказал на това предложение и казал на приятелите си: „Не прилича на мене – стареца, да лицемернича за съблазън на много млади“. Старецът загинал телесно, но запазил душата си. Насилника цар Антиох пък го настигнало Божието наказание още през този живот. Налегнала го някаква страшна вътрешна болест и неговото тяло завряло от червеи, и от него надалеко се разнасяла смрад. В своето отчаяние той си спомнил за невинно пролятата кръв на хиляди и хиляди човешки същества, които по негова заповед били избити безпощадно, уплашил се от Бога и започнал да изповядва единствения Бог, Когото преди гонел, като преследвал вярващите в Него. Но небесната милост не се проявила върху него.
БЕСЕДА за пророческите видения
Видение на Исаия, син Амосов (Исаия. 1: 1)
Който има разум, може да познае единствения истински Бог. Който е неразумен, нека да слуша разумния и ще се спасят и единият, и другият. Бог се познава ясно чрез естествените творения, още по-ясно чрез вдъхновените Божии човеци, а най-ясно чрез Господ Христос. Вдъхновените Божи човеци, преди Христа, са пророците. Между първите е бил Исаия, син Амосов. Духът Божи е отворил очите му и той е видял нещо, което другите хора не са видели. Затова своето пророчество към народа той нарича видение (или привидение, призрак). Как пророците са виждали небесните тайни и тайните на бъдещи случки – това не може да се опише; то само се преживява само от онзи, комуто Бог дарува. Виденията на светите пророци са истински, защото словата за небесните явления в тези видения по-късно напълно се потвърдили. Истински са и затова, че те послужили за доброто на хората и ги връщали от пътя на злото към доброто. Истински са и затова, че пророците безстрашно ги съобщавали, без оглед на страданията, които понасяли от това, та даже и без оглед на лютата смърт, която много от тях претърпели. Какво спечели Исаия от земята и от хората за своето видение? Богатство, чест или високо звание? Евреите го прерязали с трион! Това е богатството, това е честта, това е славата на пророка – да пострада за Божията истина. Да се вслушаме, значи, в Божиите пророци, защото те са пътят, който води в града на Великия Цар, те са лъчите на великото Слънце на Правдата – Христос, Което по цялата земя[1] осветява хората с небесна светлина и им показва Слънцето.
О, Господи Христе, Който чрез пророците си показал Себе си, и си подготвил път за дохождането Си в нашата долина, помогни ни. Помогни ни да познаем чрез Твоите свети пророци Твоята светлина и Твоя промисъл. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – голям кръг (бел. прев.).
http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B8
ДО ПРОФЕСОР ЙОВАН П.: МОЛИТВА ЗА УМНОЖАВАНЕ НА ЛЮБОВТА И ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ОМРАЗАТА
Вие бихте искали Църквата да състави молитва, подходяща за нашето съвремие и за нуждите на съвременните хора. Това Ваше желание е похвално. Но нима има нещо по-нужно за хората на нашето време от чиста и свята любов? А ако е така, тогава знайте, че Църквата вече има написана една чудесна молитва за умножаване на любовта и изкореняване на омразата. Ще Ви цитирам част от нея в превод от църковнославянски.
„Господи, Боже наш, като благ милостиво погледни на изсъхналата без
любов земя на нашето сърце, вледенена от омраза, самолюбие и неизброими беззакония. Пролей капка от благодатта на Пресветия Твой Дух и обилно я ороси, за да стане плодоносна и от горещата любов към Теб да израсне
коренът на всички добродетели - Твоят страх и неленостната грижа за спасението на ближния, както и изкореняването на всички страсти, на многоразличните злини и на лицемерието, усърдно Те молим, като Благодетел на
всички хора: скоро ни чуй и човеколюбиво ни помилвай!
Обнови, Господи, новата заповед, която си дал на Твоите ученици - да се обичат един друг; обнови я истински в нашите души и сърца чрез благодатта на Светия Твой Дух, та да вършим онова, което е угодно на Теб и полезно и спасително за нашите ближни. Молим Ти се, Благодетелю, чуй ни и ни помилвай!
Дай ни, Владико, със силата на Твоя Свят Дух, да бъдем съвършени в Твоята любов към ближния си, защото който мисли, че има любов към Теб, а ненавижда брата си, е лъжец и ходи в тъмнина. Затова, Боже, разпали душите и сърцата ни с любов към Теб и към нашия брат - молим ти се: като милостив скоро ни чуй и като щедър ни помилвай!"
Бог да ни помага!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ЮЛИ
Разсъждение
Отшелниците в пустинята се трудят да отсекат своята воля и да живеят по волята Божия. Някои неправилно мислят, че отшелниците живеят съвсем усамотено. Но никой отшелник не мисли така. Той живее в общение с Бога, Божиите ангели и починалите светии. Където е човешкият ум, там е и неговият живот. А умът на отшелника е в най-висшето, най-чистото и най-многобройно общество, в каквото един човек може да бъде. Веднъж авва Марко попитал св. Арсений Отшелник: „По каква причина ти отбягваш нашето общество и разговорите с нас?“. Арсений отговорил: „Бог вижда, че ви обичам, но не мога да бъда заедно и с Бога, и с хората. На небето хиляди и хиляда хиляди имат една воля, а при хората волите са много и различни. Затуй не мога да оставя Бога и да бъда с хората“.
БЕСЕДА за последното очакване
Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни (II Петр. 3: 14).
Кое е нашето последно очакване, братя? През нощта очакваме деня, през деня очакваме нощта и отново ден, и отново нощ. Но тези очаквания не са нашето последно очакване. Кое е нашето последно очакване, братя? В радостта се тревожим, очаквайки скръб, в скръбта с надежда очакваме радост и отново скръб, и отново радост. Но тези очаквания не са нашето последно очакване. Нашето последно очакване, братя, е очакването на Божия Съд. Когато дойде Съдът Божий, Страшният ден, който е пламтящ като пещ, тогава ще се дочака заслуженото – денят за едни няма да се смени от нощ и нощта за други няма да се смени от ден; за едни радост, несменяща се със скръб, скръб за други, несменяща се с радост. Това, братя, е последното очакване на човешкия род, независимо дали го знае или не, дали е мислил за него или не. А вие, вярващите, трябва да го знаете и трябва да мислите за това. Това знание да бъде върхът на всички ваши знания, тази мисъл да управлява всички други ваши мисли. Към това знание и размишление добавете още и онова, което е най-важното – добавете вашето старание да бъдете чисти и прави (или, казано по-точно – в мир, неосквернени и непорочни). Старайте се да бъдете чисти по ум и сърце, с чиста съвест и в мир с Бога. Само така последното очакване не ще ви завари ненадейно, нито ще ви хвърли в нощ без ден, и в скръб без радост. Както всичко в живота на Господ Иисус е неочаквано за хората, така ще бъде неочаквано и Неговото второ пришествие – в сила и слава Неочаквано било Неговото Рождество от Пречистата Дева, неочаквана е и Неговата бедност, неочаквано е и Неговото чудотворство, и всяко дело, и всяко слово, и унижението, и доброволната смърт, и Възкресението, и Възнесението, и Църквата, и разпространението на Неговата вяра. Неочаквано ще бъде и Неговото второ пришествие, най-страшното от всички неочаквани неща.
О, Господи, Съдия праведен, как ще Те посрещнем ние – необлечени в чистота, непорочност и мир? Помогни ни, помогни ни, да се подготвим що-годе за страшната среща с Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ЮЛИ
Разсъждение
Трябва да се различава грешникът от каещия се. Ако си взел върху себе си грижата[1] да изобличиш грешника, пази се добре да не изобличиш и каещия се. От притчата за блудния син си спомни колко е мил каещият се на Бога. Нека, значи, и за тебе да е мил онзи, който е станал мил и на Бога. Случило се в старо време един монах да падне в грях, заради което бил изгонен от манастира. Този монах отишъл при св. Антоний, изповядал греха, покаял се и останал за някое време при св. Антоний. След това Антоний го пратил обратно в манастира, ала там не го приели и отново го изгонили. Каещият се отново се върнал при Антоний. Антоний пак го пратил в манастира с такова наставление към отците на манастира: „Една ладия претърпяла крушение и изгубила своя товар; с голяма мъка се добрала до пристанището, а вие искате да потопите и това, което се е спасило от потъване!“. Като чули това, отците с радост приели разкаялия се брат в манастира.
БЕСЕДА за страшното пришествие Господне
И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят (II Петр. 3: 10).
Страшен е Денят Господен, о, колко е страшен! Страшен е заради неотменната си правда и заради ненадейността си. Сам Господ е заповядал: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа (Мaт. 25: 13), а апостолът, който със своите уши е чул тези слова, само ги повтаря. Онзи, който се бои от крадец, всяка нощ пази, за да не го изненада крадецът. Онзи, който се бои от Денят Господен, бодърства всекидневно и ежечасно, та този ден и час ненадейно да го не завари в грях. Така сме привикнали с правилното въртене на колелото на времето и точното изнизване на денонощията, та затова даже не дочуваме грохота на онзи Ден, който ще засенчи всички дни, ще спре колелото на времето и ще строши неговите спици. Все едно, слънцето да покаже своето огнено лице над милиони вощеници, да затъмни тяхната светлина и да разтопи техния восък. Страшен, страшен, страшен е Денят Господен! Когато този Ден покаже огненото си лице над свещиците на сегашните дни, те ще изгаснат и ще потъмнеят, небесата с шум ще преминат, [тези небеса], чрез които се изчисляват сегашните обикновени дни, а, стихиите ще пламнат и ще се разрушат; ще се разрушат материалните стихии – земя, вода, въздух и огън. И няма да ги има. Всичко ще бъде ново. И земната ни обител, и всички неща на нея ще изгорят. И няма да ги има. Всичко ще бъде ново. И нашите дела ще изгорят; щом Бог не жали Своите дела, нима ще пожали нашите? Не делата ще потърси Бог, а извършителите. Всички извършители ще застанат пред Него на Съд, а делата им ще изгорят. И всичко ще бъде ново. Който бъде осъден, ще е осъден; който бъде награден, ще е награден – за цялата вечност. Страшен е, братя, наистина е страшен Денят Господен! Страшен е заради неотменната Божия правда.
О, Господи праведни, направи ни трезви и будни! Нареди на Твоите ангели да ни запазват трезви, та грехът да не ни опие и приспи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – ролята (бел. прев.).
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ЮЛИ
Разсъждение
С истинско покаяние, сълзи, молитва и добри дела и най-омърсената душа може напълно да се очисти и промени. Затова бъди внимателен и не си спомняй злорадо за греха на покаялия се грешник, но благодари на Бога и се удивлявай как тъмнината е станала светлина и от тинята – бистра вода. Египетският цар Амасис бил от незнатен род и като станал цар, хората, като знаели неговия произход, не го почитали. За да надхитри човеците и да получи тяхната почит, той взел един меден леген, в който, според обичая, посетителите на двореца измивали краката си, дал го да го претопят и от него да направят образа на някакъв идол. След това царят поставил идола на улицата. Хората, като видели идола, почнали да му се кланят и да му отдават божествена почит. Царят разкрил от какво е направен този идол. Хората разбрали какво искал царят да покаже с това – че те не трябвало да мислят какъв е бил той преди това, а какъв е сега. Хората започнали да отдават на царя царски почести.
БЕСЕДА за забавянето на Страшния Ден по милост Божия
Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние (II Петр. 3: 9).
Божията милост, братя, отлага онзи ден, който е пламтящ като пещ (Мал. 4: 1). Нека, следователно, подигравачите, които казват: Де е обещанието за Неговото пришествие? – да се засрамят. Не Бог е забравил Своето обещание, а грешниците са забравили самите себе си. А Бог по Своята неизмерима милост чака грешниците да дойдат на себе си, да се покаят и да се подготвят за онзи ден, който е неповторим. Вижте, онзи ден не е като другите дни, дадени на хората за покаяние и подготовка за среща с Бога. Онзи ден ще е единствен и ще се различава от всички останали дни, защото той не ще дойде за покаяние, а за съд. Както Страшният Съд ще е единствен и неповторим, тъй и онзи ден ще е единствен и неповторим. Бог не иска, който и да е от човеците да загине. Той е сътворил хората не за погибел, а за спасение. Има ли градинар, който сее зеленчуци, да иска зеленчуците му да изсъхнат и загинат? А Бог е по-мъдър от всички хора. Бог има едно желание, а именно – всички човеци да се покаят и да се отвърнат от злото. Както лозарят се радва, когато повяхналото лозе се съвземе, отново позеленее и принесе плод! Каква ли е радостта на Бога и на Божиите ангели, когато човешките души, повяхнали от греха, се обърнат и се подмладят от сълзи на покаяние, и принесат плод на покаяние.
О, Господи, милосърдни и човеколюбиви, помогни на грешниците да почувстват Твоята милост и Твоето съжаление към тях, да почувстват и да се покаят, да се покаят и да се отклонят от своите лоши пътища. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ЮЛИ
Разсъждение
За незлобието св. Нил Синайски пише: „Потруди се, сине, винаги да бъдеш прост и незлобен. Недей да имаш едно на сърцето, а друго на езика, защото това е лукавство и лъжа. Бъди правдив, а не лъжлив, защото лъжата е от лукавия. Не отвръщай зло за зло; но ако някой ти стори зло – прости му, та и на тебе да прости Бог. Ако те терзае злопаметност, помоли се на Бога с цялата си душа за онзи брат (злосторника), и злопаметността ще побегне от тебе“. Разказва се за един юноша, решил се да служи на един твърде своенравен старец само и само Бог да опрости греховете му. Прекарал 12 години в най-тежка служба и се представил пред Бога. Един велик духовник видял душата на юношата в рая, където се молела за онзи лош старец: „Господи, както Си се смилил над мене заради него, по великата Твоя доброта смили се и над него заради мене, Твоя слуга!“. След 40 дена онзи своенравен старец издъхнал и отново този велик духовник видял душата на стареца упокоена в небесното Царство. Какво прекрасно и чудно било незлобието на този търпелив юноша – наистина чудно!
БЕСЕДА за неразумните въпроси на неразумните
Де е обещанието за Неговото пришествие? (II Петр. 3: 4).
Така питат подигравачите на Божията светиня. Онези, които се подиграват на словата и делата Божии, се подиграват и присмиват и на Божиите обещания. Ние, вярващите, казваме: „Господ ще дойде“, а те се подиграват и казват: „Кога ще дойде, щом още не е дошъл?“ Ние казваме: „Господ е обещал, че ще дойде“, а те се подиграват и казват: Де е обещанието за Неговото пришествие? Бащите ни починаха – говорят те, – очаквайки Неговото пришествие, а Той не дойде. Нима още – казват – да Го чакаме?“. Да, братя, ние го чакаме и ще го чакаме. Той е обещал да дойде и ще дойде. И светият апостол потвърждава Господнето обещание; вижте, той го е чул от устата на самия Господ, от устата, от които излиза само истина. За Господа един ден е като хиляда години. С тези думи апостолът затваря устата на подигравачите, а нас учи на търпение. Скоро ще станат две хиляди години, откакто синът Божий е обещал, че отново ще дойде в сила и слава, за да спаси верните и да накаже неверните. „Но Той още не е дошъл“ – казват подигравачите. О, неразумни подигравачи, нима две хиляди години за Бога са също така дълги, както и за вас? Нима не разбирате, че за Него две хиляди години са като два дена? Трябва ли Той да изпълни всички Свои обещания за тези два дена? Безсмъртният не бърза, както бързате вие, смъртните. Вие бързате, защото скоро ще умрете, а Той е безсмъртен и не се плаши от смъртта. Ще ви намери Той и във вашите гробове, като дойде. Ще ви събуди ангелска тръба и вие ще възкръснете, колкото да видите, че Той е верен, па тогава ще бъдете низвергнати в мрачното царство на клеветниците, защото сте клеветели Господа на правдата и сте го обвинили в лъжа. Господ не желае ние да бъдем любопитни относно деня и часа на Неговото пришествие. Той желае ние само да вярваме, че Той ще дойде. Дали ще бъдем живи или мъртви, когато Той дойде, ние ще видим Неговото пришествие. Това не е ли достатъчно?
О, Господи Боже, Спасителю наш, научи ни на търпение и утвърди вярата ни. Ние знаем – ти ще дойдеш. На Тебе слава и хвала вовеки. Ами.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЮЛИ
Разсъждение
Ако дадеш милостиня на сиромах, знай, че каквото добро правиш на ближния си, такова правиш и на себе си, даже още повече на себе си. Св. Антоний казва: „От ближния ни идват и животът, и смъртта“. А св. Петър Дамаскин пише: „Както бедният трябва да благодари на Бога и да обича богатия, който му прави добро, така, и дори много повече, и богатият (трябва да благодари на Бога и да обичa бедния), защото те се спасяват по Божия Промисъл и в този, и в бъдещия век чрез милостинята. Защото без бедните те не само няма да получат спасение, но не ще избегнат и изкушенията от богатството“. Милостиня, която се дава от суета, или с презрение, с нищо не е полезна. В древни времена богатите носели злато на отшелниците и ги молели да го приемат. Рядко се случвало отшелниците да приемат с радост милостинята и когато я приемали, са я приемали от милосърдие към богатите. Най-бедните човеци приемали милостиня от милосърдие!
БЕСЕДА за пророкуваното относно подиграващите се със светинята
Най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти (II Петр. 3: 3).
Променя ли се и виновно ли е огледалото, когато застане пред него подигравач, присмивайки се и подигравайки се на огледалото? Не, огледалото не се променя и не е виновно, а си остава, каквото си е било. И Бог, братя, не се променя и не е виновен, когато подигравачите се присмиват и се подиграват. Непроменливият и пречист Бог вижда, че подигравачът се подиграва сам на себе си. Със своите подигравки над Божията светиня подигравачът сам себе си прави виновен и достоен за наказание. А Божията светиня си остава непокътната. О, колко много в наше време, в наши дни, са се появили подигравачи! Много и премного, но тяхното множество е безсилно пред Един-Единствения. Какво е многото прах пред един силен вятър? Трябва само да изчакате, въоръжени с търпение, изчакайте, докато не задуха силен вятър. Появили са се много, премного подигравачи, които се подиграват на Божието слово. Те предлагат своите думи пред Божиите, негодни – вместо святи, гнойни – вместо здрави, смъртоносни – вместо животворни. Но словото Божие е като силен вятър, а техните думи са като прах. Появили са се подигравачи, много, премного, които се подиграват на Божиите дела, а ще се появят и още повече. Те хвалят и поставят своите дела над Божиите дела и казват, че делата на техните ръце са по-добри и разумни от делата Божии. Техните дела са скоропреходни, защото всичко добро, което са направили, са го направили от Божия материал и според вида на Божия градеж; а всичкото зло, което са направили, са го направили от дяволския материал и по дяволски градеж. С какво, значи, се хвали прахът? С какво ще се похвалят подигравачите, когато утре и вдруги ден дивите магарета ще тъпчат с копитата си по техните гробове?
Пречисти Господи, Святи са Твоите слова и могъщи като силен вятър, святи са и Твоите дела и нямат нито брой, нито мярка. Господи пречисти, опази езика ни от подигравки и спаси живота ни от подигравачите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮЛИ
Разсъждение
Нито една страст не се побеждава без усилена борба. Светите отци са нарекли блудната страст смърт. Когато блудникът се спаси от блудната страст, е все едно, че е възкръснал от мъртвите. При онези, които живеят в света, блудната страст се разпалва предимно от гледане, а при онези, които се подвизават в пустинята, тази страст се разпалва предимно от помислите и въображението. Великата подвижница – света Сара, 30 години в пустинята била мъчена от блудния бяс. Тя винаги го побеждавала с молитва и го прогонвала от себе си. Веднъж този смраден бяс на блуда ѝ се явил в телесен образ и казал: „Саро, ти ме победи!“. Сара смирено отговорила: „Не аз съм те победила, а Господ Христос“. Оттогава блудните помисли я оставили завинаги. Когато попитали св. Пимен как човек може да се бори против блудния бяс, той отговорил: „Ако човек озаптява своя стомах и език, ще може да владее и над себе си“. Св. Антоний казал, че в тялото има три вида движения: „Едното е от естеството, другото – от невъздържание от храната и третото е от демоните“. Други пък са казвали, че блудната похот се усилва от гнева и гордостта. Но всички са съгласни в това, че покрай трезвението и човешкия труд е необходима и Божията помощ, за да бъде тази отвратителна страст напълно изкоренена. А че човек може да се запази в чистота, между много други свидетелства и св. Мойсей Угрин, който преживял 50 години в света и 10 в манастир – общо 60 години, в абсолютна девствена чистота.
БЕСЕДА за бедствията на онези, които пристъпват към Христа, а после отстъпват
Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя, нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото (II Петр. 2: 20).
Светло е слънцето, братя, но още по-светли са апостолските слова. Слънцето осветява телата, братя, а душите не може да освети, докато апостолските слова просветяват душата. Всички възходи на душата и всички нейни дълбини апостолът ги вижда ясно и след това, от любов, ги осветява ясно, та да ни изведе на правия път на спасението. С няколко думи той ни дава две големи поучения. Първото поучение – безчестието на този свят не може по друг начин да се победи, освен чрез познаване на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Преди всичко, без познаване на Господа Иисуса, не може да се познае нечестието на този свят и заради това човек не може да се очисти от скверността на този свят. Второто поучение – когато човек познае Господ Иисус и избяга от скверността на този свят, ако пак се заплете в нея, то последното му състояние бива по-лошо от първото. Защото, като е познал светлината, той отново се е върнал в мрака, и мракът за него става още по тъмен; и като познал правдата, той отново потъва в неправдата и наказанието за него ще е още по-страшно; и като е познал светостта, той отново паднал в скотско състояние и скотството му ще бъде още по-жестоко. Апостолът не се притеснява да сравни това връщане назад с псе, което се връща на своята бълвотина, и на изкъпана свиня, която отново се валя в калта. Който е познал Господа Иисуса, той е научил всичко, което му е необходимо за спасението; получил е способност да вижда безчестието, лъжата и неправдата и е получил сила да избяга от този свят. Да не се връща, значи, та вечната смърт да не го погълне. Нека не изкушава безброй пъти Бога. Защото, ако Бог е побързал да го спаси първия път, не ще да е така бърз и втори път, и още по-малко трети път. О, колко светли са словата на апостола, братя мои!
О, Господи Иисусе, Спасителю всесилни и всеблаги, не отстъпвай от нас в часовете на слабост и ни избави, когато безчестието на този свят отново ни задърпа към себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
