ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮЛИ
Разсъждение
Нито една страст не се побеждава без усилена борба. Светите отци са нарекли блудната страст смърт. Когато блудникът се спаси от блудната страст, е все едно, че е възкръснал от мъртвите. При онези, които живеят в света, блудната страст се разпалва предимно от гледане, а при онези, които се подвизават в пустинята, тази страст се разпалва предимно от помислите и въображението. Великата подвижница – света Сара, 30 години в пустинята била мъчена от блудния бяс. Тя винаги го побеждавала с молитва и го прогонвала от себе си. Веднъж този смраден бяс на блуда ѝ се явил в телесен образ и казал: „Саро, ти ме победи!“. Сара смирено отговорила: „Не аз съм те победила, а Господ Христос“. Оттогава блудните помисли я оставили завинаги. Когато попитали св. Пимен как човек може да се бори против блудния бяс, той отговорил: „Ако човек озаптява своя стомах и език, ще може да владее и над себе си“. Св. Антоний казал, че в тялото има три вида движения: „Едното е от естеството, другото – от невъздържание от храната и третото е от демоните“. Други пък са казвали, че блудната похот се усилва от гнева и гордостта. Но всички са съгласни в това, че покрай трезвението и човешкия труд е необходима и Божията помощ, за да бъде тази отвратителна страст напълно изкоренена. А че човек може да се запази в чистота, между много други свидетелства и св. Мойсей Угрин, който преживял 50 години в света и 10 в манастир – общо 60 години, в абсолютна девствена чистота.
БЕСЕДА за бедствията на онези, които пристъпват към Христа, а после отстъпват
Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя, нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото (II Петр. 2: 20).
Светло е слънцето, братя, но още по-светли са апостолските слова. Слънцето осветява телата, братя, а душите не може да освети, докато апостолските слова просветяват душата. Всички възходи на душата и всички нейни дълбини апостолът ги вижда ясно и след това, от любов, ги осветява ясно, та да ни изведе на правия път на спасението. С няколко думи той ни дава две големи поучения. Първото поучение – безчестието на този свят не може по друг начин да се победи, освен чрез познаване на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Преди всичко, без познаване на Господа Иисуса, не може да се познае нечестието на този свят и заради това човек не може да се очисти от скверността на този свят. Второто поучение – когато човек познае Господ Иисус и избяга от скверността на този свят, ако пак се заплете в нея, то последното му състояние бива по-лошо от първото. Защото, като е познал светлината, той отново се е върнал в мрака, и мракът за него става още по тъмен; и като познал правдата, той отново потъва в неправдата и наказанието за него ще е още по-страшно; и като е познал светостта, той отново паднал в скотско състояние и скотството му ще бъде още по-жестоко. Апостолът не се притеснява да сравни това връщане назад с псе, което се връща на своята бълвотина, и на изкъпана свиня, която отново се валя в калта. Който е познал Господа Иисуса, той е научил всичко, което му е необходимо за спасението; получил е способност да вижда безчестието, лъжата и неправдата и е получил сила да избяга от този свят. Да не се връща, значи, та вечната смърт да не го погълне. Нека не изкушава безброй пъти Бога. Защото, ако Бог е побързал да го спаси първия път, не ще да е така бърз и втори път, и още по-малко трети път. О, колко светли са словата на апостола, братя мои!
О, Господи Иисусе, Спасителю всесилни и всеблаги, не отстъпвай от нас в часовете на слабост и ни избави, когато безчестието на този свят отново ни задърпа към себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ЮЛИ
Разсъждение
„Както девството е по-добро от брака, така и първият брак е по-добър от втория“. Това написал св. Иоан Златоуст на една млада вдовица, жена на починалия цариградски благородник Тарасий, съветвайки я да не встъпва във втори брак. Първия брак Църквата благославя с радост, а втория с тъга. Старата Евпраксия, майка на св. Евпраксия и роднина на цар Теодосий Велики, след смъртта на своя мъж Антигон, с когото преживяла в телесна връзка само две години и три месеца, и по взаимно съгласие още една година като брат със сестра, останала млада вдовица. Царят и царицата я съветвали да встъпи в брак с друг велможа. Но тя даже не искала и да слуша за това, взела дъщеря си Евпраксия и заминала за Египет. А какво да кажем за св. Олимпиада. И св. Евпраксия младша? Като св. Макрина тъй и те били само сгодени, но когато годениците им умрели, те погледнали на себе си като на вдовици, и даже в мислите си не желаели да допуснат встъпването във втори брак. Каква чистота на сърцата! Каква вярност към единствения годеник! Какъв страх от Бога! Каква ясна вяра в бъдещия живот, в който годеницата се надявала да се види със своя годеник!
БЕСЕДА за робите, които проповядват свобода
Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (II Петр. 2: 19).
Апостолът продължава да говори за нечестивите, безобразните и своеволните, като напомня на вярващите да се пазят от техните съблазнителни, горделиви и лъжливи думи. Първо казал за тях, че хулят славата Божия, второ – прелъстят в плътски похоти и разпътство, а сега пък казва, че обещават им свобода, нещо, което самите те нямат, защото, обладани от скверни страсти, те са роби на своите страсти, покорни роби на най-страшния тиранин на този свят. О, братя мои, колко съвременно звучат тези слова, писани преди деветнадесет столетия! Вижте как запенено навсякъде около нас прокламират за свобода онези, които нямат и малко свобода! Чуйте крясъците на отчаяните роби на страстите и порока, които, измамени, мамят, и ослепели, проповядват светлина! Страстите са мрежа, изплетена от дявола, за да се ловят в нея човеците. Попадналите в тези мрежа, за радост на дявола, който тихичко обира и влачи мрежата към своя бряг, наричат другите хора роби, а себе си – свободни. О, братя, пазете се от тези нещастници, които наричат себе си вестители на свободата, а денонощно служат на своя господар дявола. Своята нищета наричат богатство, а чуждото богатство наричат нищета, тъй както безумният нарича целия свят безумен, а себе си умен. Тъй и те, най-несвободните, наричат другите несвободни. Служението от любов към Бога и към ближните те наричат робуване, докато служението на дявола наричат свобода. Това са врагове на Бога и на хората, както и сам дяволът е враг на Бога и на хората. Когато чуете, че някой ви говори за свобода, проверете първо добре дали той не е роб на някоя страст и порок. По нечестивия живот, по безобразието и своеволието ще познаете всички лъжеучители на свободата.
О, Господи, единствен дарителю на истинската свобода, запази ни от мрежите на всички Твои и наши врагове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ДО ЮРИСТА ДЖОРДЖЕ М.: ЗА ВТОРАТА ЗАПОВЕД
Като човек, верен на православната си вяра, ти би искал да я защитиш от наемниците, които от юдини подбуди са се отчуждили от нея и от своя народ. Те казват, че иконите са идоли и че поклонението пред иконите противоречи на втората Божия заповед. Излиза, че християнството е чисто идолопоклонство. Това твърдят сектантите, които са се появили на света едва преди век!
Попитай ги: кой унищожи идолите на Балканите? Кой опразни Атина и Рим от множеството идолски статуи и храмове? Кой победи Юпитер и Диана Ефеска, вавилонската Астарта и египетската Изида? Кой свали Перун от киевския хълм и го хвърли в Днепър? Кой очисти от идолите Мала Азия, Северна Африка и цяла Европа? Дали тези нови сектанти или великата Христова Църква, която даде милиони жертви в лютата борба с идолопоклонството и изпълни своя календар с имена на мъченици за вярата в Единия Истински Бог? Тяхната секта няма нито един мъченик за Христовата вяра. Тя не е освободила света дори и от един идол. Те изобщо нямат християнски календар, а ако поискат да имат, ще трябва да го съставят не от свои светци, защото нямат такива, а от своите памфлетисти и автори на брошури.
Ако искат да се борят с идолопоклонството, какво търсят на Балканите, където езическите идоли са намерили убежище единствено в музеите? Ако сърцето им гори от ревност срещу идолите, защо не отидат в Азия, в Африка и между червенокожите индианци, където езичеството и днес е в разгара си, както преди хиляди години? Естествено, те не отиват на тези места, защото там животът на мисионера е в опасност. Сигурно си чел за Дон Кихот, който провъзгласил вятърните мелниците на мирните хора за укрепени вражески замъци и ги атакувал в пълно бойно снаряжение, за да ги превземе. Така и те са провъзгласили нашите свети икони за идоли и ги атакуват бясно, защото никак не им се ходи в азиатските и африканските джунгли.
А ти знай: както денят се различава от нощта, така и християнските икони се различават от езическите идоли. Идолите са статуи на измислени и въображаеми същества, а на иконите са изобразени светци, които наистина са живели на земята и са прославили Христос със своята вяра, а на небето са се удостоили с Царството Божие. Там имаме фантазии, тук-реалност. Там лъжи и илюзии, тук - истина и само истина. Идолите отклоняват човека от истинския Бог, а иконите го довеждат до Бога. С втората Своя заповед Творецът е искал да предпази човешкия род от онова, което отделя от Него, т.е. да го предпази от всички демонски лъжи, илюзии и фантазии.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ЮЛИ
Разсъждение
Христовата вяра най-много просвещава и осветява човешките души тогава, когато проповедниците на тази вяра светят със своя живот. Блаженият игумен Поликарп Печерски всецяло сияел с Христовата вяра и със словата си, и с делата си, и с цялата си личност. С това той оказвал влияние не само на простия народ, но и на князете и велможите. Като гледал и слушал този Божи човек, киевският княз Ростислав Мстиславович така се променил и облагородил, та станал пример за своите близки и за целия си народ. През Великия пост княз Ростислав се причастявал всяка неделя, навсякъде търсел бедните и болните и им помагал. Накрая решил да приеме монашество и казал на св. Поликарп: „Отче свети, управлението в този свят не може да е без грях и вече ме огорчава и тормози“. Поликарп му отговорил: „Ако желаеш това (монашеския чин), нека бъде волята Божия“. Но се случило в Смоленск князът да се разболее смъртно, та наредил бързо да го занесат в Киев, та преди смъртта да се замонаши. Но преди да се изпълни желанието му, починал.
БЕСЕДА за светото апостолско предупреждение
Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда (II Петр. 2: 18).
Светият апостол познава хората по-добре от най-учените книжници, защото той е светец и апостол. А светецът и апостолът гледат дълбоко в човешкото сърце. За кого говори светият апостол тук? За нечестивите, безобразните и самоволните, които по-рано нарекъл безводни облаци и мъгли. Нечестивите, безобразните и самоволните са многословни и високопарни. С горделиви и лъжовни слова те прикриват и разкриват своето сърце – прикриват го за неуките и неразумните, а го разкриват за утвърдените във вярата и осветените от благодатта. Когато нечестивият говори за своята чистота, с това разкрива безчестието си; когато безобразният се защитава, с това разкрива своето безобразие; когато самоволният тълкува волята Божия, с това изтъква своето самоволие. Който внимателно слуша неговите думи, може да усети смрадта на плътските похоти. Но невнимателните и неуките не могат да усетят тази смрад и като го слушат, му вярват. Онези, които отскоро са започнали да бягат от лъжливите учения[1], света и дявола, се заплитат в горделивите и лъжливи думи като риба в невидима мрежа. Рибата не разбира, че е в мрежата, докато мрежата не бъде извлечена на горещия пясък. Тогава разбира, но вече е късно. О, да не бъде късно за нито една човешка душа, която се е хванала в мрежата на горделивите и лъжовни думи! Знайте, братя, че е лъжеучител всеки, който със своето учение одобрява плътските похоти и завлича грешниците в плътски похоти.
Господи Иисусе, свети и пречисти, прати Твоите свети ангели да запазят от горделивите и лъжливи уста всички новоначални в Твоята вяра. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – лъжливата храна (бел. прев.).
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮЛИ
Разсъждениe
Великите учители на Църквата се стараели да научат хората на истината не само със слово, ами и с нагледни примери. Авва Иасия, за да покаже на своите монаси, че никой не ще получи награда от Бога, ако не се труди в този живот за Бога, ги завел на един харман, където селянин събирал овършаната пшеница. „Дай и на мене пшеница“ – казал Исаия на селянина. „А ти, отче, жънал ли си?“. „Не съм“ – отговорил старецът. „Па как искаш да получиш пшеница, като не си жънал?“. На това старецът казал: „Нима не получава пшеница оня, който не е жънал?“. „Не получава“ – отвърнал селянинът. Като получил такъв отговор, старецът, мълчейки се върнал назад. Когато учениците го замолили да им обясни постъпката си, старецът казал: „Сторих това с намерение да ви покажа, че не ще получи награда от Бога онзи, който не се подвизава.“
БЕСЕДА за безводните извори
Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки (II Петр. 2: 17).
Нечистите хора апостолът нарича безводни извори; а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта… А те, като безсловесни по природа животни…, хулейки това, що не разбират. О, безводни извори, които отвсякъде се украсявате, ала не давате вода – защо се наричате извори, щом от вас не извира нищо, освен жажда? О, облаци и мъгли, защо така се надувате, сякаш целия свят ще удавите с потоп, когато във вас няма и капка вода, и когато, в един страшен [за вас] миг, Дух Божий ще ви унищожи и развее в нищо? Не мислите за чистота, затова се валяте в плътска сквернота; нито пък ви е до ред, затова мразите наставленията; нито ви е до благоприличие, затова сте неблагоприлични; нито пък ви интересува волята Божия, затова сте своенравни; нито пък ви е до познание на истината, затова хулите онова, което не сте се потрудили да разберете. За вас е запазен мракът на тъмнината вовеки. Това не е по воля Божия, това е по вашата воля. Този път не ви е отреден от Бога, вие сте си го избрали сами.
Бог е праведен и не ще съгреши – ще въздаде всекиму според греха му и по неразкаяното му сърце. Какво са, братя, плътските желания, ако не безводни извори, сухи облаци, мъгли? Какъв плод ще порасте и узрее от тях, освен репеи и тръни, за които не е необходим дъжд? Хората с плътски пожелания са тъждествени на своите скверни пожелания, макар и невидими за тях, но ще бъдат съдени според тях.
О, Господи, Творецо на душите и телата ни, дарувай ни благодатта на Твоя Свят Дух, та и тялото, и душата да запазим в чистота и в съдния ден да ги предадем и двете чисти на Тебе, Боже Сътворителю. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски
Ако хората всеки ден си спомнят за Божията милост към тях, те ще бъдат милостиви и един към друг.
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЮЛИ
Разсъждение
Блажени плачещите – е казал Господ. Блазе на онези, които плачат и търсят Царството Божие. Блазе на онези, които плачат и страдат за Христовата вяра. Блазе на онези, които плачат и се каят за греховете си. Истинското покаяние не може да е без сълзи. С какво ще се измият греховете, ако не със сълзи или с кръв (кръв мъченическа)? Нитриските монаси пратили на Макарий Велики молба – той да отиде при тях, за да не трябва всички те да ходят при него. Макарий ги послушал и отишъл. Около него се събрали всички монаси и го помолили за поучително слово. Макарий заплакал и през сълзи казал: „Братя, нека очите ви да леят сълзи, преди да отидете там, дето нашите сълзи ще изгарят телата ни“. Тогава всички братя заплакали.
БЕСЕДА за неподкупната Божия правда
Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака… (II Петр. 2: 4)[1].
Как ще пощади грешния човек? И ако не пощади първия свят, но когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, как, значи, ще пощади тебе грешни човече? Нима ти си му по-мил и скъпоценен от милионите ангели и от толкова народи, потопени от потопа, и от многолюдните градове? А щом съгрешилите ангели… сгромоляса в ада, издави народите с потоп и изгори с огън градовете, на какво се надяваш ти, грешнико, непрестанно грешейки и не отстъпвайки от греха? Казваш – „На Божията милост“? Но нима Бог сега е по-милостив, отколкото е бил тогава? Не се надявай безкрайно, а според мярката на твоя труд за изправяне на живота да бъде и твоята надежда. Наистина, велика е Божията милост и дълготърпелива е безграничната Божия любов. Да, Бог те милва и обича повече, отколкото ти самият себе си. Той повече желае спасението ти, отколкото ти самият на себе си, но който докрай се подиграва с Божията милост, който докрай се надсмива над Божието търпение, и който докрай се противи на Божията любов, ще ли Бог насила да го въведе в Своето Царство и направи съгражданин на ангелите и светиите? О, колко страшни са адската тъмнина, дрънченето на оковите и скърцането на зъбите! Тука обитават онези, които са се подигравали на Божията милост и са се противили на Божията любов. Нима и ти това искаш, заблудена душо? Бог не иска ти да отидеш там; ангелите скърбят, задето си се упътила натам, светиите се молят да се върнеш, Църквата принася жертви за тебе, за да се вразумиш. А, ако презреш всичко това, о, нима ще презреш всичко! Каква милост тогава ще очакваш от Бога?
О, Господи праведни, помогни ни своевременно да оставим пътя на адската тъма и преди да пратиш ангела да вземе душите ни, вразуми ни и ни укрепи в доброто. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Тази част от стиха, поставен в оригинала незавършена може да не е съвсем ясна за някои читатели, затова поставям тук целия стих „Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд“.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ЮЛИ
Разсъждение
За полза на своите ближни св. Иоан оставил единствения си приятел на света и своята спокойна килия в пустинята и се престорил на иродиев. Разказва се за спартанския цар Ликург, който направил велика жертва за полза на своите съграждани. А именно – издал строги закони, установявайки нова система за възпитание на младежите и за реда в държавата. Като издал тези закони, казал на съгражданите си, че желае да отиде в Делфи, където било голямото светилище, но поискал всички да му се закълнат, че вярно ще спазват неговите закони до завръщането му. Когато всички граждани положили клетва, Ликург оставил своята земя и никога вече не се върнал. Велика жертва е да се остави своята родина и доброволно да се живее в чужбина заради ползата на своите ближни. Но колко по-велика жертва е доброволно да се откажеш от своя ум и постоянно да се преструваш пред хората на безумен! Не е ли това най-безумната чужбина, за която човекът знае? И да се живее в тази страшна чужбина година след година, и всичко това за ползата на своите ближни!
БЕСЕДА за лъжеучителите
И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел (II Петр. 2: 1).
В този свят човек е на война. Борбата е непрестанна и неприятелите са много. Към най-опасните неприятели спадат лъжеучителите. Само ако човешкият ум е отправен към, Бога може да бъде опазен от тези опасни неприятели. Лъжеучителите са или като слепци, или като разбойници; първите поради своята слепота водят и себе си, и другите в пропаст, вторите, поради ненавист или завист преднамерено водят другите по лош път, та и душата и тялото им да предадат на пъкления огън. Сам Господ е пророкувал: Много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина (Мaт. 34: 11). Апостолът само потвърждава словата на своя Господ. Лъжепророци и лъжеучители ще сеят семето на погибел между народа. Това са пагубните ереси, които ще отхвърлят Господ, Който със Своята пречиста Кръв е изкупил хората. Вече са се появили много лъжеучители и много пагубни ереси като плевели са посети из света. Ако знаете, братя, за онези ереси, които светите отци са осъдили на съборите, тогава ще съумеете да разпознавате главното семе на отровата, което дяволът чрез своите служители сее по нивите, по които Спасителят е посял чиста пшеница. Но и да знаете, и да не знаете, насочете своя ум към Господа, оградете се със знамението на Кръста, призовете на помощ светата Пречиста [Богородица], Божиите угодници, а особено своя ангел пазител, и не се страхувайте. Освен това, винаги питайте Църквата и Тя с огромния си опит и като победителка [в борбата и] против всички лъжи, ще ви каже каква е истината. Защото вие сте от вчера, а Църквата е от древността. Вашият ум е по-малък от ума на Църквата.
О, Господи Иисусе, Ти си единственият път, единствената истина, единственият живот. Не допускай, Господи, да се подведем от лъжеучителите и да отстъпим от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Ако душата се влюби в светското богатство и блясък, в разкоша и преходния живот, тя прелюбодейства спрямо своя безсмъртен Жених, Бога. Не кради, означава, не кради от душата заради тялото; не кради времето, нито грижите, нито труда, които трябва да посветиш на душата, и не ги давай на тялото. Външно богатия обикновено става вътрешен сиромах. И обикновено – но не винаги - цялото външно богатство на човека разкрива поквара във вътрешния човек…
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ЮЛИ
Разсъждение
Като пише за своята сестра св. Макрина, св. Григорий Ниски се въздържа да изброява нейните чудеса: „За да не съм – казва – виновен за греха неверие на немощните човеци“. Той нарича немощни онези, които не вярват. И наистина, няма нищо по-немощно от човек без вяра. Невярващият вярва в силата на мъртвите неща и мъртвите природни стихии, но не вярва в силата Божия и в силата на Божиите човеци. Това е духовна глупост, а тази глупост е равна на духовна смърт. И тъй, живата душа вярва, а мъртвата не вярва. Живите души вярват в големите чудеса на пророк Илия; тези чудеса ги радват и окуражават, защото знаят, че те са проява на Божията сила. Щом Бог проявява Своята мощ чрез мъртви предмети и стихии, защо да не я проявява и чрез живи и свети хора? Онова, което особено радва вярващите, е това, дето пророк Илия се е явил жив на планината Тавор, по време на Господнето Преображение. През земния си живот този пророк е посочвал доказателства за съществуването на единствения и жив Бог, а след взимането му на небето[1], и то след няколкостотин години, със своята поява на Тавор, дал на хората явно доказателство за живот след смъртта.
БЕСЕДА за личното свидетелство на апостола
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина (II Петр. 1: 17 – 18).
Да послушаме верния и истински свидетел, който бил разпнат на кръст заради своето свидетелство. Да послушаме апостол Петър, който онова, що не успял да докаже с думи, го доказал със своята кървава смърт на кръста, като бил разпнат с главата надолу от езичниците. Той свидетелства, че е бил на светата планина, т.е. на Таворската планина, тогава, когато Господ се преобразил, когато се явил Мойсей с Илия, и когато се чул глас от небето: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тук апостолът не казва какво той и неговите другари са видели на светата планина – то е казано в Евангелието, а само повтаря какво са чули. Това, което са чули, е също тъй важно, както и онова, което са видели. Нека, следователно, народите да чуят, че апостолите видели Господ Иисус преобразен, в чудна небесна светлина, и да знаят, че Той е Син Божи. Освен това, да чуят народите, че апостолите са видели живи Мойсей и Илия, че след смъртта има живот и Съд Божи. Нека чуят още, че Господ Иисус е наречен Син Божи не от хората, а от самия Бог Отец. Верни и истински свидетели са, които говорят на народа, и известяват онова, което видели техните очи, и чули техните уши. Който не вярва на апостолите, вярва на Иуда, на Каифа, Ирод и на Нерон – гонителите на апостолите и предателите на истината. Който не вярва на праведниците, не му остава друго, освен да повярва на грешниците. Който не вярва на чистите, ще трябва да повярва на нечистите. Който не вярва на страдалците за истината, ще трябва да повярва на мъчителите и развратниците. Веки ден разсъмва не за друго, а за да се определят хората за едното или другото.
О, Господи Спасителю и Просветителю, с Твоите свети слова просвети душите ни, за които Твоите апостоли пострадаха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В сръбския текст е написано „след смъртта“. Вероятно това е редакторска намеса, защото е немислимо богослов от класата на св. Николай да не знае, че св. Илия е взет жив на небето (бел. прев.).
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ЮЛИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Най-хубавото украшение за една жена е срамежливостта, а безсрамието на жената е най-неестественото и най-отвратителното нещо на света. Удивителен пример на женска срамежливост показала през своя живот св. Макрина. В младостта и на гърдите и се появила една люта рана. Макар, че майка и я съветвала да покаже раната на лекар и да потърси лек, Макрина никак не се съгласявала с това. Тя била напълно посветила себе си на Бога, и не можела да допусне мисълта, да покаже тялото си пред хората, та чак и пред своята майка. Една нощ Макрина с умиление се молила на Бога. От очите и се леели сълзи в прахът под нея. С непоколебимо упование на Бога, тя замесила прахът със сълзите и с това намазала раната си. Сутринта осъмнала здрава. А когато майка и, с голяма тъга отишла да види своята дъщеря, която не искала да каже, че Господ я е изцерил ( от смирение криела чудото, което самата тя, с молитва извършила ), а помолила майка си, като и казала: „ Майко моя, ще се излекувам, ако ти поставиш ръката си върху гърдите ми и направиш кръстно знамение над болното място“. Протегнала своята ръка майката, прекръстила онова място, и повече не напипала раната, а само белег от зарасналата рана. Така св. Макрина, от срамежливост криела тялото си, и своето чудотворство - от смирение.
БЕСЕДА за апостолската любов и прозорливост
Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това ( 2 Петр. 1: 15 )
Нека се отвори сърцето ви, братя, та да приемете и разберете тази велика тайна. Най-напред апостолът казва, че не ще се лени да напомня на вярващите за спасителната истинска вяра, за Божествената сила, която чрез Христос Господ се дава на хората, и за подготовка на човеците да приемат тази Божествена сила, като отбягват световното разтление от похоти. А сега отива още по-далеч и обещава, че ще напомня това и след раздялата, т.е . след изхода ( тази дума е употребена в гръцкия текст ) от този живот, когато тялото бъде оставено.
О, Божествена вяра, о, утеха, о сладост! Апостолът обещава и от онзи свят да се грижи за Божията Църква на земята, да продължи започнатото дело да напомня на вярващите, да запази своята любов към вярващите на земята в Христа. О, апостолска любов, тъй близка до Христовата любов! О, апостолска прозорливост, която Духът Божи не лишава от любов, дори когато човек още е покрит с мрачната завеса на плътта!
Това обещание апостол Петър е дал на вярващите преди почти 2000 години. Ама изпълнил ли го е? Изпълнил го е дословно, и не само, както някои желаят да го изтълкуват, чрез своите написани послания, и чрез своите приемници - епископите, а преди всичко с непрестанното си въздействие на Църквата от другия свят. Много пъти, както и останалите апостоли, апостол Петър, по Божи промисъл, когато е било необходимо се е явявал и напомнял на пастирите на Църквата и на вярващите, как трябва да се отстоява истината, и по какъв начин да поправят живота си. Но и когато не се е явявал на сън или на яве, той, по тайнствен начин, известен на небето, е действал и винаги действа за нашето спасение.
Живота след смъртта за апостолите е бил толкова видим, както е видимо слънцето, за онези, които имат очи. По техните молитви, нека Господ да отвори и нашите духовни очи, за да разбираме къде отиваме, и какво ни чака след смъртта.
О, Господи Иисусе, многомилостиви, по Твоята милост, и по молитвите на Твоите свети апостоли ни изведи от тъмнината на светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ДО ЕДИН СТОПАНИН, КОЙТО СЕ ОПЛАКВА ОТ „ГЛАДЕН ХЛЯБ"
Спадаш към най-добрите стопани в селото. Всяка година събираш толкова много жито, че с него твоят съсед би могъл да изхрани двойно по-голяма челяд. Той не събира и по два товара на човек, а ти събираш по пет и по шест. Но на него му стига и остава, а ти със срам всяка година купуваш допълнително. Пишеш, че твоите домашни ядат много и никога не са сити. „Сякаш някаква хала е зинала в тях - ядат, ядат и винаги са гладни. Сякаш е някаква проклетия!"
Не знам дали е проклетия, но че не е благословия - това е сигурно. Не знаех какво да отговоря на първото ти писмо, докато във второто ти не ми описа живота в дома на твоя съсед. Сега работата ми е ясна. Съседът ти е вярващ човек и когато се готви за сеитба, първо носи семето в храма, за да го благослови свещеник. Когато овършее първия сноп, отново носи житото в храма за благословение. Ти никога не правиш така. Това - първо. Второ, ти сам признаваш, че твоят баща е присвоил като лихва цялото имущество на един свой длъжник, който вече бил заплатил трикратно главницата на взетия дълг. Бедният, наложило му се да напусне своето огнище и да се пресели в града, където едва припечелвал за хляб на децата си. С течение на времето единият му син отворил бакалница и се замогнал. Сега лишеният от дом длъжник на твоя баща е по-богат от сина на твоя баща. Изпълнила се е Божията правда.
Ще ти припомня две известни народни поговорки; първата: „неблагословено - гладно" и втората: „отнето - проклето". Те обясняват случващото се в твоя дом. Обясняват това, което ти сполучливо си нарекъл „гладен хляб". Господ е казал чрез един пророк на някога избрания народ: “Ако пък не слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и не залягаш да изпълняваш всички Негови заповеди и наредби, много семе ще хвърлиш в нивата, а малко ще събереш” (Втор. 28:15, 38). И още, чрез друг: „Вие сеете много, а събирате малко; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, а не се стопляте; оня, който изработва заплата, изработва за пробита кесия” (Аг. 1:6).
Не е ли това достатъчно за мъдрия? Когато Бог благослови, тогава не е трудно и с пет хляба да се нахранят пет хиляди. А когато не благослови, тогава става това, което е сега в твоя дом. Както Бог пълни класа със зърна, така Той пълни и хляба със ситост. И както оставя класа без зърна, така Той, Всемогъщият, отнема и ситостта от неблагословения хляб. Ако искаш, вземи си поука и съкрушено потърси от своя Бог онова, което цял свят не може да ти даде.
Мир на теб и милост от Бога!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
