Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 961969 Постинги: 2562 Коментари: 0
Постинги в блога от Юни, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>






 http://misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B4 

Категория: Други
Прочетен: 210 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 17.06.2017 20:16
17.06.2017 06:36 - 1. Из патерика

 1.     Из патерика



        Старецът рече: „Не се удивлявай, ако след като си станал човек, успееш да станеш ангел. Защото награ­дата тук е слава, равна на тази на ангелите, и именно

нея обещава съдията на участващите в състезанието“.

2.  Авва Иперехий каза: „Мисли винаги за Небесно­то Царство и скоро ще го придобиеш“.

3.  Братята помолиха един старец да си почине от големите си подвизи, но той им отвърна:

- Казвам ви, чеда, че даже Авраам, като е видял още по-големи награди, навярно е съжалил, че не се е подвизавал повече.

 

Категория: Други
Прочетен: 177 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ГЛАВА 6


За това, че приготвената за светиите небесна радост и слава е неизказана. Затова и трябва да се стремим към нея с цялото си същество, понеже нищо от съществуващото или създаденото от нас не струва колкото нея

1.    Из житието на света Синклитикия

Блажената Синклитикия каза следното:

„На земята сме сякаш за втори път в майчина утро­ба. В лоното на майка си не разполагахме нито с живо­та, нито с твърдата храна, на която се наслаждаваме сега, и не можехме да действаме, както тук. Дори бях­ме отделени от слънчевата светлина и от всяка друга светлина и нямахме достъп до много други тукашни радости. Така и в тоя свят сме лишени от великите и удивителни неща, които ще бъдат в Царството Небесно.

В достатъчна степен опитахме това, което е тук - нека пожелаем онова, което е там! Вкусихме от земната храна - нека зажадуваме за небесната!

Наслаждавахме се на земната светлина - нека се уст­ремим към Слънцето на Правдата, да се устремим, за да видим горния Йерусалим, нашето отечество и нашата майка! Нека изживеем останалата част от живота си в очакване на небесното, та да вкусим и вечните блага!

Защото, както младенците в утробата, като жи­веят и се хранят са в несъвършенство, придобиват фор­ма и с това преминават към пълноценен живот, така и праведниците, като израснат за времето на преби­ваване в този свят, преминават в горния живот, въз­хождайки, според написаното, от сила в сила. А греш­ниците, подобно на зародиши, умрели още в утроба­та, биват предавани от тъмнина в тъмнина. Защото и на земята, в гонитба на земното, те прекарват живо­та си в тъмнина, и след смъртта биват хвърлени в най-мрачни и страшни места.

Така че през живота се раждаме три пъти. Пър­вия път излизаме от майчината утроба и от земя в земя. А другите два пъти ни пренасят от земята на небето: първо - чрез благодатта, при божественото кръщение (справедливо го наричаме „ново раждане“), а след това - чрез нашето покаяние и добри трудове, с което и сме се захванали“.

 

Категория: Други
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове: 1
16.06.2017 05:56 - 3. Из патерика
 
3.       Из патерика


               Авва Евагрий каза: „Винаги помни вечния съд и не забравяй за часа на смъртта си - и душата ти няма да се заблуди“.

1.       Старецът каза: „Като седиш в килията, съсре­доточи ума си и като си спомниш за деня на смъртта си, погледни умирането на тялото, помисли за скръб­та от разлъката с душата, отхвърли суетата на тоя свят, спомни си за адските мъчения, помисли, какво им е сега там на душите, в какво страшно мълчание или с какви ужасни стенания, с какъв страх и трепет вечно очакват непрестанните терзания, непоносими­те мъки, които са им приготвени.

Представи си и деня, в който ще възкръснеш и ще застанеш пред Христовия олтар, и най-вече - страшното и скръбно съдилище, където грешниците ще бъдат обзети от вечен срам пред Бога, представи си Неговите ангели и всички човеци, живели от нача­лото до свършека на вековете. След срама за тях ще последват тежки и непрестанни мъчения: неугасим огън на геената, неутолим червей, скърцане със зъби, външна тъмнина, тартар и други безкрайни мъки, които са им отредени.

А праведните ще блеснат по-ярко от сиянието на слънцето и ще царуват вечно с Христа, и ще се из­пълват е неизказаната Му слава, като пеят заедно е небесните чинове победна песен. И във вечното наслаждаване на блажения живот и на небесните бла­га те никога няма да усетят недостиг или лишение. Защото оттам, както е казано, ще се отдалечат вся­ка скръб и въздишка (Ис. 35:10 - според превода на седемдесетте). И ще пребъдват във вечна радост и в непрестанно ликуване, притежавайки без страх не­постижими и вечни блага.

Постоянно мисли и за едното, и за другото - през цялото време го дръж в ума си. И се старай, доколко­то е възможно, да избягваш едното - злото, предназ­начено за грешниците, и да търсиш другото - благо­то, приготвено за праведните. Така ще избегнеш и лукавите помисли, ако занимават ума ти“.

2.       Авва Илия каза: „За мен винаги са страшни три неща: часът, в който душата ми ще се раздели с тяло­то; часът, в който ще се явя пред Бога; и часът, в кой­то ще бъде произнесена присъдата ми“.

3. Старецът рече: „Ако би било възможно души­те на хората и след възкресението при второто Христо­во пришествие отново да излязат от телата, всички хора биха умрели от страх, скръб и изумление. А и възмож­но ли е да понесеш това да видиш как небесата се раз­тварят и Бог се явява в негодуванието и гнева Си, и с Него се спускат безчислени войнства небесни сили, а цялото човечество се събира на едно място? Нека да живеем, като винаги имаме това в мислите си. Защо­то именно пред този Съдия и ще застанем и ще дадем отговор за това, как сме живели“.

3.       Един ревностен брат дойде отдалеч на Синайската планина и остана да живее там в малка ки­лия. И първия ден след пристигането си намери мал­ка дъсчица, на която беше написано от брат, живял някога там: „Аз съм Мойсей, живея при Теодор и пре­минавам времето на изпитание“. И ето, той я прибра и всеки ден, като я поставяше пред очите си, питаше написалия я, сякаш той беше до него:

- В кой свят или място си? И къде е ръката, на­писала това?

Като правеше така всеки ден и си спомняше за смъртта, той пребиваваше в плач. А ръкоделието му беше да преписва книги. И макар да беше получил от братята хартия и поръчки за преписи, така и умря, без да препише нищо за никого. А на хартията на все­ки от тях беше написал само: „Простете ми, господа­ри и братя мои! Но бях малко зает с един човек и поради това не успях да напиша нищо за вас“.

4.       Един старец се отби при един от отците, които живееха в Раита, и му казва:

-     Авва, когато пращам на послушание брата, който е при мен, се вълнувам, особено ако се мръква.

-     А пък аз - отвърна той, - когато пращам пос­лушника си за нещо нужно, сядам пред вратата и гле­дам. И когато помисълът ми каже: „Кога ще се вър­не братът?“, отговарям на помисъла: „Ами ако ня­кой брат, тоест ангел, го изпревари и дойде и ме от­веде при Господа, какво ще стане?“ И така всеки ден седя пред вратата, мисля за греховете си и плача, като си казвам: „Кой ли брат ще дойде пръв - този, който е долу, или онзи, който е горе?“.

И старецът се съкруши, тръгна си и след това постъпваше по примера на отеца.

5.       Един старец живееше в Раита и ето какво му беше заниманието. Постоянно живееше в килията си, навел глава в размисъл, а от време на време покла­щаше глава и въздишайки, казваше:

-     Какво ще стане?

След това млъкваше за кратко и пак повтаряше по същия начин същите думи. Заедно с това плетеше въжета и така прекара всичките си дни, като скърбе­ше за смъртта си.

 

Категория: Други
Прочетен: 204 Коментари: 0 Гласове: 0
Категория: Други
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове: 0
 
3.     От авва Исаия


  Има три неща, които човек е трудно да придобие, но те пазят всички останали добродетели: скръб, плач за собствените си грехове и постоянно да имаш пред очите си собствената си смърт. Който всеки ден раз­мишлява и си казва: „Днес трябва да се разделя с тоя свят“, никога няма да съгреши пред Бога. А който мисли, че ще живее дълго, ще потъне в множество грехове. Който се готви да даде отговор за всичките си дела пред Бога, Бог се грижи за него, за да очисти це­лия му път от грях. А който нехае и казва: „Все по някакъв начин ще се добера дотам!“, се преселва с лу­кавите (ср. Пс.5:5 - според превода на седемдесетте).

Всеки ден, преди да извършиш каквото и да било, си спомни къде си и къде трябва да отидеш, когато напуснеш тялото, и дори и за ден не проявявай неб­режност към душата си. Гледай винаги да помниш и да държиш пред очите си смъртта, вечните мъчения и онези, които скърбят и страдат в тях. И считай себе си по-скоро за един от тях, отколкото за един от живите.

Горко ни! Готвим се да напуснем земята, на коя­то пребиваваме временно, и се грижим за земни и тленни неща за много години напред. Но в неизбеж­ния час на заминаването оттук нищо няма да бъде в наша власт...

Горко ни! Ще трябва да дадем отговор на страш­ния Съдия за всичко извършено през земния ни жи­вот - за всяка празна дума, за лукавите и нечисти помисли на душата, но - сякаш неподвластни на ни­кого, - в продължение на целия си живот нехаем за душата си. За това там ни чакат неугасимият огън на геената, и външната тъмнина, и незаспиващият чер­вей, и плачът, и скърцането със зъби, и вечният срам пред цялото небесно и земно творение. Горко ни! Не можем да изтърпим ужилванията и ухапванията от бълхи, дървеници, въшки, комари, мишки и пчели, а не си спомняме за мислената змия, която постоянно ни хапе, смуче от нас кръв, жили ни с отровните жила на смъртта, и даже не мислим да бягаме от нея! А как ще можем да понесем страшните и безкрайни мъчения?

 

Категория: Други
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове: 0
 

3.     От свети Ефрем


Брате, винаги очаквай смъртта си. Готви се за този път, понеже страшната заповед ще дойде в час, в кой­то не очакваш, и горко на онзи, който бъде заварен неготов. Ако си млад, врагът често ще ти внушава:

-      Още си млад, опитай достъпните за теб удо­волствия, а на старини ще се покаеш. Нали виждаш колко много хора вкусват от земните наслади, а после се покайват и се добират и до небесните блага! И защо в толкова млада възраст да изтощаваш тялото си? За да се разболееш от някоя болест ли?

Но ти отблъсквай врага със следните думи:

- О, гонителю и ненавистнико на човеците! Не смей да ме съветваш подобни неща! Ако смъртта ме застигне на младини, как ще се оправдая пред Христо­вия олтар? Та нали виждам колко много младежи умират, а старци достигат до дълголетие, понеже на човеците не им е дадено да знаят кога ще умрат.

И ако ме вземат преждевременно, нима ще мога да кажа на Съдията: „Още съм млад. Пусни ме да се покая“? А освен това, виждам как Господ прославя тези, които са Му служили от младини до старини. Защото Той каза на пророк Иеремия: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, кога­то ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя (Иер. 2:2). А как един друг пророк, бидейки и сам млад, изобличи едного, който от младини до старини беше вървял подир измамни помисли? Остарелий в зли дни! сега се показаха тво­ите грехове, които си правил по-преди (Дан. 13:52). Затова и Светият Дух посещава тези, които от мла­дини са поели игото върху си. Тъй че ме остави, из­вършителю на беззаконие и съветнико на коварство. Господ Бог със силата и благодатта Си да осуети козните ти и да ме избави от нападенията ти.

Затова, възлюбени, винаги дръж в мислите си твоя ден. Когато - о горко! - ще лежиш на рогозката си при последния си дъх, какъв страх и трепет ще обземат душата, особено ако съвестта я изобличава за нещо! И ако през живота си е вършила нещо добро - претърпя­ла е скръб или хула за Господа и е вършила угодното в очите Му, тя се възнася с голяма радост на небесата и свети ангели я водят. Защото както работникът, умо­рил се да работи цял ден, чака дванадесетия час, та след тежкия труд да получи заплата и да отдъхне, така и ду­шите на праведниците очакват този ден.

А душите на грешниците в оня час биват обзема­ни от страх и трепет. Осъденият на смърт, когото стра­жата е хванала и го води към съда, се бори и се мъчи да се изскубне - и постоянно си представя мъчения­та, на които ще го подложат. Така в оня час и душите на неправедните виждат пред себе си в дълбок тре­пет безконечните мъки на вечния огън и другите на­казания, които нямат нито край, нито предел. И дори грешникът да каже на онези, които го карат да върви по-бързо: „Позволете ми малко да се покая“, никой няма да го чуе или по-скоро ще кажат:

- Когато имаше време, не се каеше, а сега ли обещаваш да принесеш покаяние? Когато арената беше отворена за всички, ти не тичаше, а сега, когато всички врати са затворени и времето за състезания приключи, искаш да тичаш? Нима не си чувал слова­та на Господа: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа (Мат. 25:13)?

Тъй че, любезни брате, като знаеш това и всичко останало, подвизавай се, докато имаш време. И пази светилника на душата си горящ във вършенето на добродетели, та когато дойде Младоженецът, да те завари готов, и да влезеш след Него в небесния бра­чен чертог заедно  другите девствени души - на тези, които са изживели живота си достойно за Него.

 

Категория: Други
Прочетен: 197 Коментари: 0 Гласове: 1
14.06.2017 05:45 - 3. Из патерика


3.    
Из патерика

Авва Агатон каза: „Монахът трябва всеки час да вижда пред себе си Божието съдилище“.

1. В околностите на Йордан имаше един пустин­ник, който се подвизаваше дълги години. Бог го зак­риляше; не му се налагаше да изпитва изкушения от врага и почти нямаше бран. Затова пред всички, кои­то се обръщаха към него за помощ, се отнасяше с пренебрежение към сатаната и го унижаваше, като казваше, че сам по себе си сатаната е нищо и че е безсилен срещу тези, които се подвизават, освен ако не намери подобни на себе си негодници, вечно робу­ващи на греха, на които да досажда. Говореше така, понеже не усещаше небесната благодат, която не поз­воляваше на сатаната да го изкушава.

И когато, по Божия воля, кончината му наближи, дяволът му се яви очи в очи и му казва:

-      С какво съм се провинил пред теб, авва? Има ли случай поне веднъж да съм те безпокоил?

А пустинникът, като го заплю, му отговори със същите думи, с които винаги му отговаряше:

-      Махни се от мене, сатана! (Лук. 4:8). Нямаш сила срещу Христовите раби.

-      Разбира се, разбира се - каза онзи. - Само че имаш да живееш още четирийсет години. Мислиш ли, че за толкова години няма да успея да те препъна поне веднъж?

И с тези думи изчезна.

А монаха в същия час започнаха да го нападат помисли. И си казва:

-      Толкова много години се измъчвам тук, в пусти­нята, а на Бог Му е угодно да живея още четирийсет години! Я по-добре да ида в света и да видя онези, които не са като мен. Ще поживея с тях някоя и друга година, а после пак ще се върна към подвига си.

Както му се стори разумно, така и постъпи - из­лезе от килията си и тръгна по пътя. Но не беше ус­пял да стигне далече, когато човеколюбивият Бог се смили над него. И понеже не желаеше трудът му да отиде напразно, му изпрати ангел на помощ. Анге­лът го пресрещна и му рече:

-      Къде отиваш, авва?

-      В града - отговори той.

Тогава ангелът му казва:

-      Върни се в килията си и занапред нямай рабо­та със сатаната. Но помни, че той се подигра с теб.

И подвижникът се върна в килията си. А след три дни почина.

2.  Старецът рече: „По време на работа всеки път, когато изпускам вретеното, преди да го вдигна, си представям смъртта пред очите си“. Пак той рече: „Човек, който всеки час има пред себе си смъртта, побеждава унинието“.

3.  Старецът каза следното:

„При всяко дело, с което се каниш да се заемеш, винаги казвай:

-      Ако сега Бог ме посети, какво ще стане?

И виж какво ще ти отговори помисълът. Ако те осъжда, незабавно прекрати, даже се откажи от де­лото, с което си зает, и се захвани с друго, ако не се боиш да бъдеш застигнат в него. Защото подвизаващият се трябва да бъде готов по всяко време да тръг­не на път. И седиш ли над ръкоделие, вървиш ли по пътя или ядеш, винаги си казвай:

-      Ако сега Бог ни призове при Себе Си, какво ще стане?

И слушай какво ще отговори съвестта ти, и по­бързай да направиш каквото ти казва.

И ако искаш да узнаеш има ли милост към теб, попитай съвестта си и непрестанно прави така, дока­то сърцето ти не се увери в това и съвестта не ти каже: „Вярваме в Божиите щедрости и Той непремен­но ще ни помилва“. Но обърни внимание, дали сър­цето ти не казва това с известно колебание. И ако то усеща и най-малка неувереност, значи си далече от милостта“.

5. Преди смъртта на авва Арсений, когато дойде времето на кончината му, братята видяха, че той пла­че, и му казват:

-      Отче, и ти ли се боиш?

А той отговори:

-      Наистина, откакто станах монах, този страх никога не ме е напускал.

И с тези думи почина.

 

Категория: Други
Прочетен: 191 Коментари: 0 Гласове: 0


2. Из житието на свети Йоан Милостиви

А какво стори великият Йоан, патриарх на Алек­сандрийската Църква, за да запечата спомена за смъртта по-дълбоко в ума си и винаги, каквото и да прави, да мисли за смъртта и да я има пред очите си? Заповяда да му изкопаят гроб, но да не го довършват. И след това тези, на които беше възложено това дело, когато имаше някакъв тържествен празник, застава­ха пред всички и с висок глас казваха: „Владико, гро­бът ти още не е довършен. Нареди да го довършат. Защото е неизвестен часът, в който смъртта ще дой­де внезапно като крадец“.

 

Категория: Други
Прочетен: 245 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.06.2017 20:34
 

2.     От авва Исаак

Който отстъпва пред греха с надеждата после да се покае, ходи пред Бога в лукавство. Смъртта вне­запно ще порази такъв човек и той няма да дочака деня, на който се е надявал.

Категория: Други
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове: 0
 

2.     От свети Ефрем



        Братя мои, времето, с което разполагаме, за да се покаем, е земният ни живот. Затова щастие и успех е постигнал този, който никога не е попадал в мрежи­те на врага. Но дори някой да е бил уловен в мрежите на врага, ако е успял да скъса примката му и да избя­га от страшното робство на дявола, то и такъв човек, както ми се струва, е достоен за завист. Защото ма­кар да е живял по плът, все пак е избягнал борбата с врага на душата ни, както риба избягва от мрежата на рибар. Защото знаем, че рибата, докато е във во­дата, дори да бъде уловена, но успее да прокъса мре­жата и да отиде в дълбоки води, остава невредима. Но ако рибарят я извади заедно е мрежата на сушата, тогава вече нищо не може да и помогне.

Същото става и с нас. А именно, докато живеем в тукашния живот, Бог ни е дал власт и сили сами да разкъсваме пътищата на лукавите замисли на врага и като се освободим в покаяние от бремето на грехо­вете си, да намерим сигурно спасение и да наследим


Царството Небесно. Но ако неумолимата ръка на смъртта ни застигне преди това и душата ни излезе от тялото, а тялото бъде хвърлено в гроба, тогава вече нищо не може да ни помогне - рибата, която риба­рят е уловил, извадил е от водата и надеждно е поста­вил в торба, вече по никакъв начин не може да се спаси.

2. Брате мой, не си казвай: „Днес ще извърша грях, а утре ще се покая“. Защото не можеш да бъдеш уве­рен за утрешния ден. Грижата за утрешния ден е дял единствено на Бога.

 

Категория: Други
Прочетен: 257 Коментари: 0 Гласове: -1
09.06.2017 15:58 - Из патерика
 

ГЛАВА 2


За това, че трябва да правим добро сега, а не да отлагаме за в бъдеще, както и за това, че след смъртта няма поправяне

Из патерика

Един брат попита авва Пимен:

-     Авва, имаше двама души - единият беше мо­нах, а другият - мирянин. Една вечер монахът мисле­ше да изостави на сутринта монашеството, а миряни­нът - да стане монах. Но през същата нощ и двамата умряха и не успяха да осъществят замисленото. За какви да ги считаме?

Старецът отговори:

-     Монахът е умрял като монах, а мирянинът е умрял като мирянин. Защото в каквото ги е заварила смъртта, в това и са починали.

2.  Един старец каза, че до последния си дъх човек чува глас: „Обърни се днес“.

3.  Един старец каза: „Тоя род търси не днешния

ден, а утрешния“.

4.  Казваха за един старец, че всеки път, когато помислите му казвали: „Защо днес, ще се покаеш утре“, той им отговарял:

- Не, ще се покая днес, а утре нека бъде Божията воля.

5.  Един старец каза: „Неизвършеното зло не е зло; но и неизвършеното добро не е добро“.

 

Категория: Други
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 961969
Постинги: 2562
Коментари: 0
Гласове: 786
Календар
«  Юни, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930