http://misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B4
1. Из патерика
Старецът рече: „Не се удивлявай, ако след като си станал човек, успееш да станеш ангел. Защото наградата тук е слава, равна на тази на ангелите, и именно
нея обещава съдията на участващите в състезанието“.
2. Авва Иперехий каза: „Мисли винаги за Небесното Царство и скоро ще го придобиеш“.
3. Братята помолиха един старец да си почине от големите си подвизи, но той им отвърна:
- Казвам ви, чеда, че даже Авраам, като е видял още по-големи награди, навярно е съжалил, че не се е подвизавал повече.
ГЛАВА 6
За това, че приготвената за светиите небесна радост и слава е неизказана. Затова и трябва да се стремим към нея с цялото си същество, понеже нищо от съществуващото или създаденото от нас не струва колкото нея
1. Из житието на света Синклитикия
Блажената Синклитикия каза следното:
„На земята сме сякаш за втори път в майчина утроба. В лоното на майка си не разполагахме нито с живота, нито с твърдата храна, на която се наслаждаваме сега, и не можехме да действаме, както тук. Дори бяхме отделени от слънчевата светлина и от всяка друга светлина и нямахме достъп до много други тукашни радости. Така и в тоя свят сме лишени от великите и удивителни неща, които ще бъдат в Царството Небесно.
В достатъчна степен опитахме това, което е тук - нека пожелаем онова, което е там! Вкусихме от земната храна - нека зажадуваме за небесната!
Наслаждавахме се на земната светлина - нека се устремим към Слънцето на Правдата, да се устремим, за да видим горния Йерусалим, нашето отечество и нашата майка! Нека изживеем останалата част от живота си в очакване на небесното, та да вкусим и вечните блага!
Защото, както младенците в утробата, като живеят и се хранят са в несъвършенство, придобиват форма и с това преминават към пълноценен живот, така и праведниците, като израснат за времето на пребиваване в този свят, преминават в горния живот, възхождайки, според написаното, от сила в сила. А грешниците, подобно на зародиши, умрели още в утробата, биват предавани от тъмнина в тъмнина. Защото и на земята, в гонитба на земното, те прекарват живота си в тъмнина, и след смъртта биват хвърлени в най-мрачни и страшни места.
Така че през живота се раждаме три пъти. Първия път излизаме от майчината утроба и от земя в земя. А другите два пъти ни пренасят от земята на небето: първо - чрез благодатта, при божественото кръщение (справедливо го наричаме „ново раждане“), а след това - чрез нашето покаяние и добри трудове, с което и сме се захванали“.
3. Из патерика
Авва Евагрий каза: „Винаги помни вечния съд и не забравяй за часа на смъртта си - и душата ти няма да се заблуди“.
1. Старецът каза: „Като седиш в килията, съсредоточи ума си и като си спомниш за деня на смъртта си, погледни умирането на тялото, помисли за скръбта от разлъката с душата, отхвърли суетата на тоя свят, спомни си за адските мъчения, помисли, какво им е сега там на душите, в какво страшно мълчание или с какви ужасни стенания, с какъв страх и трепет вечно очакват непрестанните терзания, непоносимите мъки, които са им приготвени.
Представи си и деня, в който ще възкръснеш и ще застанеш пред Христовия олтар, и най-вече - страшното и скръбно съдилище, където грешниците ще бъдат обзети от вечен срам пред Бога, представи си Неговите ангели и всички човеци, живели от началото до свършека на вековете. След срама за тях ще последват тежки и непрестанни мъчения: неугасим огън на геената, неутолим червей, скърцане със зъби, външна тъмнина, тартар и други безкрайни мъки, които са им отредени.
А праведните ще блеснат по-ярко от сиянието на слънцето и ще царуват вечно с Христа, и ще се изпълват е неизказаната Му слава, като пеят заедно е небесните чинове победна песен. И във вечното наслаждаване на блажения живот и на небесните блага те никога няма да усетят недостиг или лишение. Защото оттам, както е казано, ще се отдалечат всяка скръб и въздишка (Ис. 35:10 - според превода на седемдесетте). И ще пребъдват във вечна радост и в непрестанно ликуване, притежавайки без страх непостижими и вечни блага.
Постоянно мисли и за едното, и за другото - през цялото време го дръж в ума си. И се старай, доколкото е възможно, да избягваш едното - злото, предназначено за грешниците, и да търсиш другото - благото, приготвено за праведните. Така ще избегнеш и лукавите помисли, ако занимават ума ти“.
2. Авва Илия каза: „За мен винаги са страшни три неща: часът, в който душата ми ще се раздели с тялото; часът, в който ще се явя пред Бога; и часът, в който ще бъде произнесена присъдата ми“.
3. Старецът рече: „Ако би било възможно душите на хората и след възкресението при второто Христово пришествие отново да излязат от телата, всички хора биха умрели от страх, скръб и изумление. А и възможно ли е да понесеш това да видиш как небесата се разтварят и Бог се явява в негодуванието и гнева Си, и с Него се спускат безчислени войнства небесни сили, а цялото човечество се събира на едно място? Нека да живеем, като винаги имаме това в мислите си. Защото именно пред този Съдия и ще застанем и ще дадем отговор за това, как сме живели“.
3. Един ревностен брат дойде отдалеч на Синайската планина и остана да живее там в малка килия. И първия ден след пристигането си намери малка дъсчица, на която беше написано от брат, живял някога там: „Аз съм Мойсей, живея при Теодор и преминавам времето на изпитание“. И ето, той я прибра и всеки ден, като я поставяше пред очите си, питаше написалия я, сякаш той беше до него:
- В кой свят или място си? И къде е ръката, написала това?
Като правеше така всеки ден и си спомняше за смъртта, той пребиваваше в плач. А ръкоделието му беше да преписва книги. И макар да беше получил от братята хартия и поръчки за преписи, така и умря, без да препише нищо за никого. А на хартията на всеки от тях беше написал само: „Простете ми, господари и братя мои! Но бях малко зает с един човек и поради това не успях да напиша нищо за вас“.
4. Един старец се отби при един от отците, които живееха в Раита, и му казва:
- Авва, когато пращам на послушание брата, който е при мен, се вълнувам, особено ако се мръква.
- А пък аз - отвърна той, - когато пращам послушника си за нещо нужно, сядам пред вратата и гледам. И когато помисълът ми каже: „Кога ще се върне братът?“, отговарям на помисъла: „Ами ако някой брат, тоест ангел, го изпревари и дойде и ме отведе при Господа, какво ще стане?“ И така всеки ден седя пред вратата, мисля за греховете си и плача, като си казвам: „Кой ли брат ще дойде пръв - този, който е долу, или онзи, който е горе?“.
И старецът се съкруши, тръгна си и след това постъпваше по примера на отеца.
5. Един старец живееше в Раита и ето какво му беше заниманието. Постоянно живееше в килията си, навел глава в размисъл, а от време на време поклащаше глава и въздишайки, казваше:
- Какво ще стане?
След това млъкваше за кратко и пак повтаряше по същия начин същите думи. Заедно с това плетеше въжета и така прекара всичките си дни, като скърбеше за смъртта си.
3. От авва Исаия
Има три неща, които човек е трудно да придобие, но те пазят всички останали добродетели: скръб, плач за собствените си грехове и постоянно да имаш пред очите си собствената си смърт. Който всеки ден размишлява и си казва: „Днес трябва да се разделя с тоя свят“, никога няма да съгреши пред Бога. А който мисли, че ще живее дълго, ще потъне в множество грехове. Който се готви да даде отговор за всичките си дела пред Бога, Бог се грижи за него, за да очисти целия му път от грях. А който нехае и казва: „Все по някакъв начин ще се добера дотам!“, се преселва с лукавите (ср. Пс.5:5 - според превода на седемдесетте).
Всеки ден, преди да извършиш каквото и да било, си спомни къде си и къде трябва да отидеш, когато напуснеш тялото, и дори и за ден не проявявай небрежност към душата си. Гледай винаги да помниш и да държиш пред очите си смъртта, вечните мъчения и онези, които скърбят и страдат в тях. И считай себе си по-скоро за един от тях, отколкото за един от живите.
Горко ни! Готвим се да напуснем земята, на която пребиваваме временно, и се грижим за земни и тленни неща за много години напред. Но в неизбежния час на заминаването оттук нищо няма да бъде в наша власт...
Горко ни! Ще трябва да дадем отговор на страшния Съдия за всичко извършено през земния ни живот - за всяка празна дума, за лукавите и нечисти помисли на душата, но - сякаш неподвластни на никого, - в продължение на целия си живот нехаем за душата си. За това там ни чакат неугасимият огън на геената, и външната тъмнина, и незаспиващият червей, и плачът, и скърцането със зъби, и вечният срам пред цялото небесно и земно творение. Горко ни! Не можем да изтърпим ужилванията и ухапванията от бълхи, дървеници, въшки, комари, мишки и пчели, а не си спомняме за мислената змия, която постоянно ни хапе, смуче от нас кръв, жили ни с отровните жила на смъртта, и даже не мислим да бягаме от нея! А как ще можем да понесем страшните и безкрайни мъчения?
3. От свети Ефрем
Брате, винаги очаквай смъртта си. Готви се за този път, понеже страшната заповед ще дойде в час, в който не очакваш, и горко на онзи, който бъде заварен неготов. Ако си млад, врагът често ще ти внушава:
- Още си млад, опитай достъпните за теб удоволствия, а на старини ще се покаеш. Нали виждаш колко много хора вкусват от земните наслади, а после се покайват и се добират и до небесните блага! И защо в толкова млада възраст да изтощаваш тялото си? За да се разболееш от някоя болест ли?
Но ти отблъсквай врага със следните думи:
- О, гонителю и ненавистнико на човеците! Не смей да ме съветваш подобни неща! Ако смъртта ме застигне на младини, как ще се оправдая пред Христовия олтар? Та нали виждам колко много младежи умират, а старци достигат до дълголетие, понеже на човеците не им е дадено да знаят кога ще умрат.
И ако ме вземат преждевременно, нима ще мога да кажа на Съдията: „Още съм млад. Пусни ме да се покая“? А освен това, виждам как Господ прославя тези, които са Му служили от младини до старини. Защото Той каза на пророк Иеремия: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя (Иер. 2:2). А как един друг пророк, бидейки и сам млад, изобличи едного, който от младини до старини беше вървял подир измамни помисли? Остарелий в зли дни! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди (Дан. 13:52). Затова и Светият Дух посещава тези, които от младини са поели игото върху си. Тъй че ме остави, извършителю на беззаконие и съветнико на коварство. Господ Бог със силата и благодатта Си да осуети козните ти и да ме избави от нападенията ти.
Затова, възлюбени, винаги дръж в мислите си твоя ден. Когато - о горко! - ще лежиш на рогозката си при последния си дъх, какъв страх и трепет ще обземат душата, особено ако съвестта я изобличава за нещо! И ако през живота си е вършила нещо добро - претърпяла е скръб или хула за Господа и е вършила угодното в очите Му, тя се възнася с голяма радост на небесата и свети ангели я водят. Защото както работникът, уморил се да работи цял ден, чака дванадесетия час, та след тежкия труд да получи заплата и да отдъхне, така и душите на праведниците очакват този ден.
А душите на грешниците в оня час биват обземани от страх и трепет. Осъденият на смърт, когото стражата е хванала и го води към съда, се бори и се мъчи да се изскубне - и постоянно си представя мъченията, на които ще го подложат. Така в оня час и душите на неправедните виждат пред себе си в дълбок трепет безконечните мъки на вечния огън и другите наказания, които нямат нито край, нито предел. И дори грешникът да каже на онези, които го карат да върви по-бързо: „Позволете ми малко да се покая“, никой няма да го чуе или по-скоро ще кажат:
- Когато имаше време, не се каеше, а сега ли обещаваш да принесеш покаяние? Когато арената беше отворена за всички, ти не тичаше, а сега, когато всички врати са затворени и времето за състезания приключи, искаш да тичаш? Нима не си чувал словата на Господа: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа (Мат. 25:13)?
Тъй че, любезни брате, като знаеш това и всичко останало, подвизавай се, докато имаш време. И пази светилника на душата си горящ във вършенето на добродетели, та когато дойде Младоженецът, да те завари готов, и да влезеш след Него в небесния брачен чертог заедно другите девствени души - на тези, които са изживели живота си достойно за Него.
Авва Агатон каза: „Монахът трябва всеки час да вижда пред себе си Божието съдилище“.
1. В околностите на Йордан имаше един пустинник, който се подвизаваше дълги години. Бог го закриляше; не му се налагаше да изпитва изкушения от врага и почти нямаше бран. Затова пред всички, които се обръщаха към него за помощ, се отнасяше с пренебрежение към сатаната и го унижаваше, като казваше, че сам по себе си сатаната е нищо и че е безсилен срещу тези, които се подвизават, освен ако не намери подобни на себе си негодници, вечно робуващи на греха, на които да досажда. Говореше така, понеже не усещаше небесната благодат, която не позволяваше на сатаната да го изкушава.
И когато, по Божия воля, кончината му наближи, дяволът му се яви очи в очи и му казва:
- С какво съм се провинил пред теб, авва? Има ли случай поне веднъж да съм те безпокоил?
А пустинникът, като го заплю, му отговори със същите думи, с които винаги му отговаряше:
- Махни се от мене, сатана! (Лук. 4:8). Нямаш сила срещу Христовите раби.
- Разбира се, разбира се - каза онзи. - Само че имаш да живееш още четирийсет години. Мислиш ли, че за толкова години няма да успея да те препъна поне веднъж?
И с тези думи изчезна.
А монаха в същия час започнаха да го нападат помисли. И си казва:
- Толкова много години се измъчвам тук, в пустинята, а на Бог Му е угодно да живея още четирийсет години! Я по-добре да ида в света и да видя онези, които не са като мен. Ще поживея с тях някоя и друга година, а после пак ще се върна към подвига си.
Както му се стори разумно, така и постъпи - излезе от килията си и тръгна по пътя. Но не беше успял да стигне далече, когато човеколюбивият Бог се смили над него. И понеже не желаеше трудът му да отиде напразно, му изпрати ангел на помощ. Ангелът го пресрещна и му рече:
- Къде отиваш, авва?
- В града - отговори той.
Тогава ангелът му казва:
- Върни се в килията си и занапред нямай работа със сатаната. Но помни, че той се подигра с теб.
И подвижникът се върна в килията си. А след три дни почина.
2. Старецът рече: „По време на работа всеки път, когато изпускам вретеното, преди да го вдигна, си представям смъртта пред очите си“. Пак той рече: „Човек, който всеки час има пред себе си смъртта, побеждава унинието“.
3. Старецът каза следното:
„При всяко дело, с което се каниш да се заемеш, винаги казвай:
- Ако сега Бог ме посети, какво ще стане?
И виж какво ще ти отговори помисълът. Ако те осъжда, незабавно прекрати, даже се откажи от делото, с което си зает, и се захвани с друго, ако не се боиш да бъдеш застигнат в него. Защото подвизаващият се трябва да бъде готов по всяко време да тръгне на път. И седиш ли над ръкоделие, вървиш ли по пътя или ядеш, винаги си казвай:
- Ако сега Бог ни призове при Себе Си, какво ще стане?
И слушай какво ще отговори съвестта ти, и побързай да направиш каквото ти казва.
И ако искаш да узнаеш има ли милост към теб, попитай съвестта си и непрестанно прави така, докато сърцето ти не се увери в това и съвестта не ти каже: „Вярваме в Божиите щедрости и Той непременно ще ни помилва“. Но обърни внимание, дали сърцето ти не казва това с известно колебание. И ако то усеща и най-малка неувереност, значи си далече от милостта“.
5. Преди смъртта на авва Арсений, когато дойде времето на кончината му, братята видяха, че той плаче, и му казват:
- Отче, и ти ли се боиш?
А той отговори:
- Наистина, откакто станах монах, този страх никога не ме е напускал.
И с тези думи почина.
2. Из житието на свети Йоан Милостиви
А какво стори великият Йоан, патриарх на Александрийската Църква, за да запечата спомена за смъртта по-дълбоко в ума си и винаги, каквото и да прави, да мисли за смъртта и да я има пред очите си? Заповяда да му изкопаят гроб, но да не го довършват. И след това тези, на които беше възложено това дело, когато имаше някакъв тържествен празник, заставаха пред всички и с висок глас казваха: „Владико, гробът ти още не е довършен. Нареди да го довършат. Защото е неизвестен часът, в който смъртта ще дойде внезапно като крадец“.
2. От авва Исаак
Който отстъпва пред греха с надеждата после да се покае, ходи пред Бога в лукавство. Смъртта внезапно ще порази такъв човек и той няма да дочака деня, на който се е надявал.
2. От свети Ефрем
Братя мои, времето, с което разполагаме, за да се покаем, е земният ни живот. Затова щастие и успех е постигнал този, който никога не е попадал в мрежите на врага. Но дори някой да е бил уловен в мрежите на врага, ако е успял да скъса примката му и да избяга от страшното робство на дявола, то и такъв човек, както ми се струва, е достоен за завист. Защото макар да е живял по плът, все пак е избягнал борбата с врага на душата ни, както риба избягва от мрежата на рибар. Защото знаем, че рибата, докато е във водата, дори да бъде уловена, но успее да прокъса мрежата и да отиде в дълбоки води, остава невредима. Но ако рибарят я извади заедно е мрежата на сушата, тогава вече нищо не може да и помогне.
Същото става и с нас. А именно, докато живеем в тукашния живот, Бог ни е дал власт и сили сами да разкъсваме пътищата на лукавите замисли на врага и като се освободим в покаяние от бремето на греховете си, да намерим сигурно спасение и да наследим
Царството Небесно. Но ако неумолимата ръка на смъртта ни застигне преди това и душата ни излезе от тялото, а тялото бъде хвърлено в гроба, тогава вече нищо не може да ни помогне - рибата, която рибарят е уловил, извадил е от водата и надеждно е поставил в торба, вече по никакъв начин не може да се спаси.
2. Брате мой, не си казвай: „Днес ще извърша грях, а утре ще се покая“. Защото не можеш да бъдеш уверен за утрешния ден. Грижата за утрешния ден е дял единствено на Бога.
ГЛАВА 2
За това, че трябва да правим добро сега, а не да отлагаме за в бъдеще, както и за това, че след смъртта няма поправяне
Из патерика
Един брат попита авва Пимен:
- Авва, имаше двама души - единият беше монах, а другият - мирянин. Една вечер монахът мислеше да изостави на сутринта монашеството, а мирянинът - да стане монах. Но през същата нощ и двамата умряха и не успяха да осъществят замисленото. За какви да ги считаме?
Старецът отговори:
- Монахът е умрял като монах, а мирянинът е умрял като мирянин. Защото в каквото ги е заварила смъртта, в това и са починали.
2. Един старец каза, че до последния си дъх човек чува глас: „Обърни се днес“.
3. Един старец каза: „Тоя род търси не днешния
ден, а утрешния“.
4. Казваха за един старец, че всеки път, когато помислите му казвали: „Защо днес, ще се покаеш утре“, той им отговарял:
- Не, ще се покая днес, а утре нека бъде Божията воля.
5. Един старец каза: „Неизвършеното зло не е зло; но и неизвършеното добро не е добро“.