Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 912002 Постинги: 2476 Коментари: 0
Постинги в блога от Септември, 2019 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
 Рассказ об исцелении от прикосновения к мантии

В 1903 году, когда Серафим Саровский торжественно объявлен святым, его монашескую мантию перенесли в Успенский собор Москвы. В это время тяжело болела одна женщина, Екатерина Кряжева. У нее была тяжелая болезнь желудка, и многолетнее лечение, пребывание в больнице не помогало. Это заболевание появилась у нее в 1886 году – значит, приносило страдания целых семнадцать лет. Женщина постоянно подвязывала живот, ходила согнувшись и часто теряла сознание от сильных болей. Услышав о мантии святого Серафима, она отправилась в церковь. Перед шестью часами вечера была она у собора, но только в два часа после полуночи пришла ее очередь войти в храм. А когда приблизилась к иконе, упала на колени, в каком-то восторге, который долго ее не покидал. Когда же пришла в себя, поцеловала мантию и встала. И вдруг почувствовала облегчение. Домой она вернулась в пять часов утра. Легла отдохнуть. А когда встала, чувствовала себя совсем хорошо – так хорошо и легко, что сама не могла поверить в выздоровление. В тот день, сдерживаясь, она не рассказывала своим домашним, что с ней произошло. Боялась, что болезнь вернется. Но и на другой день опять ей было легко и радостно.

Тогда рассказала о случившемся близким, и все прославили Христа Бога и Его дивного святого – преподобного Серафима.

Категория: Други
Прочетен: 116 Коментари: 0 Гласове: 0
 imageimage                             23 СЕПТЕМВРИ / 10 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

МЧЦИ МИНОДОРА, МИТРОДОРА И НИМФОДОРА

 

СВ. БЛАГОВЕРНА ЦАРИЦА ПУЛХЕРИЯ

 

 

Кондак мученицам Минодоре, Митродоре и Нимфодоре, глас 4

За Тро́ицу терпели́вно страда́льчествовавшия,/ многоко́зненнаго врага́ победи́сте,/ бра́тски обле́кшеся Ду́хом;/ те́мже водвори́стеся с пятьми́ де́вами/ в Небе́сном, страстоте́рпицы, черто́зе,/ и со А́нгелы Всецарю́// в весе́лии непреста́нно предстоите́.

 

Категория: Други
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове: 0
                                  image

                                      22 СЕПТЕМВРИ / 9 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

 

                                                   Свв. Иоаким и Анна

 

 

Тропарь праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы, глас 2

 

Пра́ведных Твои́х, Го́споди, па́мять пра́зднующе,/ те́ми мо́лим Тя,// спаси́ ду́ши на́ша.

 

Кондак праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы, глас 2

 

Ра́дуется ны́не А́нна,/ непло́дства разреши́вшися соу́з,/ и пита́ет Пречи́стую,/ созыва́ющи вся воспе́ти/ Дарова́вшаго от чре́ва ея́ челове́ком// еди́ну Ма́терь и Неискусому́жную.

 


 

Категория: Други
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.09.2019 06:52
  

 

Рассказ о действии молитвы на расстоянии

Вдова-старушка Лена Ш., которая живет со своей падчерицей в Охриде, рассказала нам о таком случае:

Ее пасынок совсем было отстранился от близких. Годами не давал о себе знать, даже писем не писал. Жил он в Париже, занимаясь писательством и журналистикой, получал там неплохие деньги от Югославии, но им, прозябавшим в бедности, не присылал ничего. Лена ежедневно ходила в церковь святого Климента и молилась Богу за пасынка, чтобы его сердце изменилось, не было таким твердокорым и безбожным. По воскресеньям она носила просфоры и вино для Литургии – пожертвования ради пасынка. И вот однажды тот приехал в Охрид, навестил свой дом и пообещал регулярно высылать помощь. Он и сейчас шлет им помощь, пишет письма, а что самое главное – молится Богу, соблюдает посты и причащается. Его друг рассказал Лене, как ее пасынок с определенного времени начал поститься по средам и пятницам. А поскольку в Париже не может найти постной пищи, то в среду и пятницу сам себе готовит какой-нибудь салат и этим обходится в постные дни. Вот вам пример, какова сила молитвы и как молитва может действовать на сердце человека – из Охрида в Париже!

Категория: Други
Прочетен: 119 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ  ПРОЛОГ“ – 9 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Милостинята не бива да се дава с гордост, а със смирение, като се гледа на оногова, на когото се дава, като на по-добър. Нима Сам Господ не е казал: Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40)? Теофан Изповедник още като дете имал ум, просветен от Христовата светлина. Веднъж, вървейки по улицата, видял необлечено дете. Tой бързо свалил дрехата си и облякъл детето, и така го стоплил и върнал към живота. Tой се върнал вкъщи гол. Зачудените му родители го запитали къде му е дрехата, на което Теофан отговорил: „Облякох Христа”. Затова му била дарувана Христовата благодат, та по-късно станал велик подвижник, страдалец за вярата и чудотворец. Ако подаваме милостиня в името на някой друг или в свое име и не можем да избегнем гордостта, появи ли се в сърцето, тя унищожава всички добри дела. Когато даваме на просяк като на просяк, а не като на Христос, не можем да избегнем гордостта, нито презрението. A каква полза има за човек да даде милостиня, ако се гордее със себе си и презира човека? Добродетелта не е добродетел, ако се смеси с грях, както млякото не е мляко, когато се смеси с газ или оцет.  

 

БЕСЕДА за свидетелството на Бога за Бога

 

Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско (Иоан 5: 31).

 

Така Господ говорил на един неверен и лъжлив род. Той казал тези слова на еврейските старейшини не като поука, а като изобличение. Те не вярвали на един човек, когато той говорел за себе си, а търсели двама свидетели. Да не си и помисляте, братя, че онова, което Господ казва за Себе Си, не е истинно, a че евреитe не са го приемали за истина. Оттук, по тълкованието на светите Отци, думите: свидетелството Ми не е истинско трябва да се разбират в смисъл, че това свидетелство не е било истинско в очите на евреите. Всяко слово, което Господ Иисус е изричал за Себе Си, е истина, Той е казал на друго място: Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско (Иоан 8: 14). Тук Господ поучава, там е изобличавал; тук потвърждава как в действителност стоят нещата, а пък там – как са изглеждали те на евреите. Евреите не вярвали на Неговото свидетелство за Себе Си, а търсели други свидетелства. И Той им привел три необорими свидетелства: първото – свидетелството на Неговите собствени дела: Тия дела, що Аз върша, свидетелстват за Мене (Иоан. 5: 36); второто – свидетелството на Неговия небесен Отец, Който е свидетелствал за Него като за Свой Син на Иордан и на Тавор: И пратилият Ме Отец Сам засвидетелства за Мене (Иоан 5: 37); и накрая  третото свидетелство – на Светото Писание: Изследвайте Писанията... И те са, които свидетелстват за Мене (Иоан 5: 39). Какви свидетелства още са необходими на човек, който има поне малко разум? Ала разумът на еврейските старейшини е бил помрачен до такава степен, че те не са могли нищо да видят и нищо да разберат.

       Когато човеколюбивият Господ сторил всичко, което трябвало да извърши, за да спаси и еврейските старейшини, и когато те отхвърлили всички свидетелства за Него, а с това отхвърлили и своето спасение, тогава Той им рекъл: Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско.

       О, братя мои, да не бъдем с каменни сърца като онези заслепени старейшини и да не отхвърляме единственото свое спасение. Да не издирваме никакви други свидетелства, а да вярваме на онова, което Сам Господ Иисус е казал за Себе Си. А Той е казал за Себе Си, че е Истина[1], И с тази Истина се храним и спасяваме.

       О, Господи Иисусе, Истино жива, Истино вечна, не си отивай от нас, а ни просвети и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1]  Срв. Иоан 14:6 (бел. прев.).


Категория: Други
Прочетен: 93 Коментари: 0 Гласове: 0
 НЕДЕЛЯ ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

 

Евангелие за сватбата на Царския Син

 

Мат. 22: 2 – 14, Зач. 89

 

Бог иска човек да вярва в Него повече, отколкото на когото и на каквото и да е в света. Бог иска човек да се надява на Него повече, отколкото на когото и на каквото и да е в света. Не само това, а и още повече – Бог иска човекът със своята любов да е привързан изключително само към Него и тогава с лъчите на тази любов да се привърже към Божиите творения.

       Това се нарича единство на човека с Бога. Това се нарича брак на душата с Христос. Всичко останало е прелюбодеяние и блудство. Само една такава тясна връзка на душата с Христос, на каквато на земята може да се уподоби бракът, прави душата богата и плодородна. И всяко друго близко привързване на душата ражда тръни и бодли, и я прави съвсем неплодородна за каквото и да е добро. Ако това не знаят, и няма как да знаят хората извън Христовата Църква, трябва да го знаят християните, и особено вие – православните, които в духа на вашите традиции трябва да осъзнаете дълбината, висотата и широтата на Божието Откровение чрез Господ Иисус, и да разберете вечността по-правилно, отколкото са я схванали народите на Изтока, и да проумеете времето по-правилно, отколкото са го проумели хората на Запада.

       В каквото се влюби човешката душа, към него най-силно се привързва, с него встъпва в брак – било то живо същество или безжизнен предмет, било то плът или дреха, сребро или злато, или някакъв земен имот, или земна слава или чест, или страст към нещо в сътворения свят: към накити, храна, питие, игри, природа, или към нещо в природата. Всеки такъв брак на човешката душа е незаконен и ѝ докарва, на този и на другия свят, нещастие, подобно, но несравнимо по-голямо от незаконната връзка между мъжа и жената, която е беда и горчивина не само за тях двамата, а и за техните случайни потомци. Не трябва да се утаява онова, което Свещеното Писание разкрива, а то е, че живият Бог е Бог ревнител (Изх. 20: 5; Втрзак. 4: 24). Но Божията ревност не се отнася за нищо друго в света, освен за човешката душа. Бог иска човешката душа да бъде изключително Негова и то с неокаляна и недвулична вярност. Бог иска това заради доброто на самата душа. Защото, Той, по Своята всеобхватна мъдрост, знае – а след Христа и всички ние трябва да знаем, че ако душата отстъпи във верността от Него – своя Творец, и се привърже към нещо или към някого друг в сътворения свят, тя постепенно става слугиня, после робиня, след това една тъмна и отчаяна сянка и най-накрая –  жалка картина на плача и скърцането със зъби.

       Само пламенната любов на душата към Бога е законен брак на душата. Всяка друга любов, не към Бога, покрай Бога, или против Бога, е идолопоклонство. Така любовта на човека към плътта прави от плътта лъжлив бог, или идол; любовта на човека към земното имущество, или накитите, прави от тях идоли; от любовта към това или онова, човек си прави идол. А това означава – любовта, която принадлежи единствено на Бога, човек насочва в друга посока, към нещо, по-ниско от Бога, към нещо, недостойно за любов. Каквото и човек да обича повече от Бога, то заема мястото Му, става идол за човека, лъжлив Бог за лъжлива душа. А всяко идолопоклонство великите пророци наричат прелюбодеяние и блудодеяние (Иерем. 3; Иезек. 23: 37).

       Но най-страшното е, че идолопоклонниците стават единосъщни със своите идоли. Защото при всяка любов човек постепенно се разтваря в предмета на своята любов. Онова, за което човек мисли най-много, най-много обича и най-много желае, постепенно става неговата истинска същност – па било то храна или питие, сребро или злато, скъпоценности или дрехи, къща или нива, чест или власт. Както се казва в Писанието: Тръгнаха подир суетата – станаха суетни (IV Цар. 17: 15). От това е ясно, че не е изключение и похотта на мъж към жена, или на жената към мъжа. Защото и то е богоотстъпление – и то в най-показен вид – и превръщане на себе си в нищожество. Затова говори тъй страшно апостол Павел: Или не знаете, че който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? (I Коринт. 6: 16). Човек се превръща в онова, към което е насочена неговата любов – ако е към Бога – в бог, ако е към праха – в прах. Човека го спасява или погубва неговата любов в този свят. Има само една любов, която спасява – това е любовта към Бога. Всяка друга любов погубва. Има само един законен и спасителен брак за душата – това е нейният брак с Бога. Както светлината е следствие от слънцето, така всеки брак, който не е следствие от брака на душата с Бога, е проклет и погубен.

       Днешното евангелско четиво образно представя тази предивна тайна – как човешката душа като вярна невеста се венчава с Бога, и как пък заслепената и невярна предателка пада и погива в мрака, бурена и злобата на идолопоклонството.

       Царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си. Както обикновено и другите притчи, така и тази обхваща цялата човешка история от началото до края. Учените се мъчат да напишат големи и трудно разбираеми книги, за да обяснят историята на човечеството. И то поне да успяват в това, а то често още повече оплитат мрежите, разкъсват конците[1] и объркват умовете. А Христос с една проста и кратка притча казва всичко и всичко е ясно и разбираемо. Наистина, никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек (Иоан 7: 46).

       Небесното Царство не може да бъде обяснено с думи; то може само да бъде уподобено на нещо, което съществува в този свят. Впрочем то може да се уподоби на сватба. Сватбата е радостно събитие между хората и небесното Царство е самата радост. Затова Царството небесно се уподобява на сватба. Човекът цар е сам Бог, а Неговият Син е Господ Иисус Христос. Още Иоан Кръстител е обявил, че Той е Женихът (Иоан 3: 29), а същото потвърдил и сам Господ Иисус (Мат. 9: 15). Цялата човешка история, от изгонването от рая до пришествието Христово, е подготовка на човешките души за сватбата на Божия Син. Христовото пришествие е истинско начало на сватбата, истинско начало на сватбарската веселба, а цялото време от Неговото пришествие до края на света е времето на продължаване на сватбата. Но сватбената радост достига апогея си чак в другия живот. Христовото пришествие в света е най-радостното събитие за човечеството изобщо и за всяка душа поотделно като пристигането на младоженеца при неговата невеста. От всички народи на света еврейският народ трябвало най-радостно да приветства пришествието на Жениха Христа, защото този народ бил най-много подготвян от Бога за среща с Него. Този народ имал за задача първи да посрещне Христа, първи да Го познае и приеме, и тогава да възвести на всички народи и племена на земята радостта и спасението. Затова в оригиналния текст на Евангелието се говори в множествено число – да направи сватби на сина си. Защото дошъл очакваният от старозаветната еврейска Църква Жених. Дошъл очакваният Жених при всяка човешка душа, която търси спасение, живот и радост; дошъл Женихът при всички сътворени човешки поколения, при всички народи и племена. Но колкото е голяма Божията любов към хората, толкова са големи заслеплението и злобата на грешниците по земята. Защото е казано: Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха (Иоан 1: 11). Първо, значи, дошъл при онези, които най-много и най-продължително подготвял за Своя невеста – еврейския народ. Но този народ не Го познал, презрял Го и Го отхвърлил. Защото по-натам в притчата се казва: И разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. Първо – подготвяйки сватбеното тържество за Своя Син, Бог изпращал през вековете пророците да възвестят за наближаването на това тържество и да подканят еврейския народ да се приготви за посрещането на Жениха Христос. Това били първите слуги, които Бог пратил да призоват поканените. А когато Христос дошъл в света, бил изпратен като вестител Иоан Предтеча, да възвестява, да вика и да призовава. Но както малко число избрани послушали древните пророци, също така малък брой [човеци] послушали пустинния глашатай[2] – Иоан Предтеча.

       Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено, са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. Другите слуги са апостолите и апостолските помощници. А поканените все още са пак същите – евреите. Защото сам Господ казал: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев (Мат. 15: 24), и най-напред дал на Своите апостоли такава заповед: Отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев (Мат. 10: 6). Това било преди Неговите страдания и прослава. А когато бил отхвърлен от евреите, изведен от злите лозари извън оградата на еврейския народ и убит, тогава Той дал друга заповед: Идете, научете всички народи (Мат. 28: 19). Бог останал верен на Своя завет, а евреите го потъпкали. Бог останал верен на Своята невеста, на Своите избраници, на старозаветната Църква, верен докрай, ала невестата изневерила на своя Жених и встъпила в безчислени незаконни бракове с лъжливи божества, от които не искала да се откаже и да се върне при своя законен Жених.

       Всичко е готово. Всичко необходимо за храна и веселие на душата е приготвено. Истината храни душата – цялата истина била открита като пребогата царска трапеза. Победата над злите духове, победата над болестите и грижите, победата над природата – всички тези победи, които хранят и веселят отчаяната човешка душа, са постигнати – следователно, пристъпете! Небето преди това било запечатано като с олово за хората и човешките души били като тъжна невеста, затворена в студена тъмница. Сега небето е широко отворено: сам Бог се явил на земята, ангелите слезли на земята, мъртвите се явили като живи, човешкото достойнство е издигнато до Бога. О, сладко ястие! О, разкошна трапеза – пристъпете! Ала вместо да се отзоват на поканата, ослепелите в тъмничния мрак душѝ извършили ужасно престъпление, като убили своя Спасител, своя Жених. Но дори и от това Божието търпение не се изчерпило. Най-голямото престъпление Бог превърнал в най-дълбок извор на сладост и радост. Тялото и Кръвта на Разпнатия Господ са поставени на Царската трапеза, несравнимо по-сладки от угоеното теле. Елате и се причастете със сладост, за която и ангелите могат да ви завидят! Благодатните струи на Светия Дух, на Всемогъщия Дух се изливат изобилно! Всичко е готово – всичко! Всичко що е необходимо, за да се очисти изкаляната невеста, и изгладнялата да се нахрани, наранената да се изцели, голата да се облече, умопомрачената да се вразуми, пияната да изтрезнее, умъртвената да оживее. Тука е кръщението с вода, тука е и кръщението с огън и дух; тук е облекчението с поста; тук е окриляващата молитва; тук е ястието; тук са хлябът и виното; тук е царското свещенство, за да ръководи; тук е Църквата на светостта и любовта. Женихът донесъл за Своята невеста всички дарове и ги поставил на царската трапеза. Елате, значи! Елате на сватбата!

       Но те пренебрегнаха и отидоха кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. Безполезно е утвърдилата се блудница да се призовава към законен брак! Тя пренебрегва своя законен годеник. Тя твърде много се е отдала на своите идоли, за да може да се откъсне от тях. За една блудна душа нивата е идол. За втора идол е търговията, за трета – нещо трето. Нивата означава тялото с плътските страсти, а търговията означава сребролюбието, придобиването и забогатяването с тленни неща – този свят. Всеки отива, значи, след своите идоли, а за годеника никой не иска и да чуе. А останалите се разсърдили за поканата, та хванали царските слуги, поругали ги и ги убили. Така, скоро след Голгота, оскърбявали и измъчвали апостолите Петър и Иоан (Деян. 4: 2 – 3), а след това убили архидякон Стефан и апостол Иаков, а след тях и много други.

       Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. Царят е сам Бог, Неговият гняв – изчерпаното докрай търпение и обръщането на милостта в правда. Неговите войски – това е римската армия; убийците са евреите, а техният град е Иерусалим. Божието търпение е неизмеримо. Бог не пожелал да накаже евреите веднага след убийството на Господа Иисуса, а изчакал още четиридесет години. Както някога Господ Си наложил четиридесетдневен пост, така Творецът на човеците наложил върху Себе си един пост на търпение от четиридесет години. Той не побързал да накаже хората заради самия Себе Си, за да не кажат хората: „Ето, Бог е отмъстителен, хайде и ние да бъдем отмъстителни!“. Не – чак след четиридесет години Бог праща наказание на еврейския народ и то заради престъпленията на водачите на този народ към Неговите слуги. Та от това и ние да се научим да не отмъщаваме за неправдата на хората към самите нас и да бъдем до край ревностни за поправянето на неправедните. Защо Бог нарича римските войски Свои? Защото Бог ги използва, за да накаже чрез тях Своята невярна избраница. Така, както някога Бог използвал езическите войски – асирийската, египетската и вавилонската, за да накаже и вразуми израилския народ, най-накрая той използва римската войска, за да наложи последното наказание над този неблагодарен народ. Римските императори – Веспасиан и Тит, един подир друг, превзели и подпалили Иерусалим, убили огромно множество евреи, а останалите разпръснали по целия свят. Когато един крал[3] попитал християнските богослови за едно твърде убедително доказателство за истинността на християнската вяра, те отговорили: „Съдбата на еврейския народ!“. Онова, което Господ Иисус предсказал за евреите в притчата за сватбата на царския син, се изпълнило дословно. Но да видим какво още направил по-нататък човекът цар, след като наказал и отхвърлил евреите.

       Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото души намерите, поканете ги на сватбата. Бог казал това на Своите нови слуги. Сватбата е готова, т.е. от Моя страна е направено и приготвено всичко, което е необходимо. Но предишните поканени не бяха достойни и затова не дойдоха. Гледаха и не виждаха, затова и не се възрадваха; слушаха и не чуваха, затова и не откликнаха. Повече обичаха идолите на плътта и мамона на богатствата, затова и не приеха поканата. С робски вериги бяха привързани към нищожното, затова вдигнаха ръка към Високото. Та затова сега идете по кръстопътищата и поканете всекиго, когото намерите. Израил  беше като оградено лозе, но като се оказа безплоден, излезте от това лозе и идете в незаградените ниви на езичниците, и ги поканете тук. Израил беше като ограден рибарник, но ето – в него са се развъдили змии, идете, значи, в открито море и хвърлете мрежите в морето на цялото човечество. Израил беше като разсадник в края на Божията нива, от който трябваше да се разсадят благородни овошки по цялата нива на човечеството; но разсадникът престана да дава разсад, затова вървете из цялата нива и сейте благородни семена. Това означава и следващата Христова заповед: Идете, научете всички народи.

Кръстопътищата означават езическия свят, където се кръстосват и преплитат пътищата на доброто и злото, на стръмнините и скалите, на тръните и камънаците, където Божието семе било изложено на всякаква опасност. Бог гледал на този широк и многочислен свят със същата бащинска загриженост, с каквато гледал и на Израиля, и промислял за него, само че по друг начин. Защото докогато той ръководил израилския народ с откровения, пророци и знамения, дотогава ръководил и останалите народи, давайки им вътрешната сила на съвестта и разума. Много се спасили и от израилския народ, а именно – онези, които били верни и послушни; а се спасили и много между езическите народи, а именно – онези, които били съвестни и разумни. А сега, когато Синът Божий дошъл на земята и бил отхвърлен от първия народ [еврейския], Бог широко отворил достъп до Себе Си, еднакъв за всички и за всеки. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха – и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. Това е Църквата Божия на земята. Това е новият завет на Бога с човеците, в името на Неговия Син – Господ Иисус Христос. Църквата Божия подслонява под Своите крила всички Божии чеда, от изток и от запад, и от север, и от юг, от всички народи и племена на земята, от всички езици и от всички съсловия. Това са новите Божии избраници, новият Израил, новото потомство на праведния Авраам. Древният Израил изневерил и пропилял своето предназначение в историята на човечеството и Бог сътворил нов начин за човешкото спасение – Новия Израил. Потегляйки от еврейския народ към езическите народи, апостолите Павел и Варнава казват: Първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците (Деян. 13: 46). Така започнало новото избранничество на новото човечество, новата история, новото спасение чрез апостолите и техните последователи, както старото избранничество е започнало чрез праотците и чрез Моисей и пророците. Но Божията Църква се изпълнила и с лоши, и с добри, защото и едните, и другите били поканени. Старозаветната Църква делила света на евреи и неевреи, а новозаветната дели всички хора на земята на добри и лоши. И едните, и другите, значи, са поканени, но не всички. Които чрез Кръщението са влезли в Църквата, ще бъдат спасени. И в новозаветната Църква всемилостивият Бог показва Своето дълготърпение, както и в старозаветната. Мъдрият Стопанин заповядва на слугите да не скубят веднага плевелите между пшеницата, а да ги оставят да растат до жътвата. В разпънатата мрежа на Църквата влизат добри и лоши риби, но мъдрият рибар[4] търпеливо събира мрежата и я извлича на брега, па тогава, след като я извлече, отделя добрите от лошите. При евангелист Лука заповедта на човека цар се допълва от думите: Доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. За такива, от страна на евреите, с изключение на самите тях, са смятани всички народи по земята. Всъщност, такива са всички хора и народи по земята преди да познаят Христа и преди да седнат около богатата трапеза с Неговите Дарове, с които Той обдарил и обдарява света. Всички ние без Христа сме бедни, маломощни, хроми и слепи. Само Христос Господ може да ни обогати с истинско и тайно богатство; само Той може да ни изцели от всички недъзи и да насочи ръцете ни към добри дела и нозете ни по пътя на истината и правдата. Единствено Той може да отвори духовните ни очи и да ни даде зрение, за да видим нашето безсмъртно отечество, изпълнено със сватбени дарове и радости.

       Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Каква е тази премяна? Сватбената премяна, на първо място, е чистотата на душата. Апостол Павел пише на вярващите: Сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица (II Коринт. 11: 2). Девическата непорочност и чистота на душата са нейната първа и най-важна премяна. А след това същият апостол казва на други вярващи в какво трябва да се обличат: Облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение… А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството (Колос. 3: 12 и 14). Това е сватбената премяна за душата, която се венчава за Христос. Най-голяма и съвършена чистота е показала Пречистата и Пресвета Дева – Богомайката, Която от своето тяло е дала тяло на нашия Господ и Спасител. Никой от нас не може да носи в сърцето си Христос без превелика чистота на сърцето, без сърце, предано единствено на Него. Защото, както чистата девица има само една любов – към своя годеник, тъй и човешката душа, която избира[5] пътя на спасението, има само една любов – любов към Господа. Това е нейната златотъкана сватбена премяна. А от чистотата и любовта се раждат всички останали добродетели, които апостолът споменава и не споменава. Особено плодоносни се явяват добрите дела. Добрите дела са накитите и белите одежди на чистотата и златотъканите  одежди на любовта.[6]

Но когато царят отишъл да види сватовете, видял един без сватбарска премяна. Приятелю – така го нарекъл царят. Защо го нарекъл приятел? Първо – за да покаже колко високо цени достойнството на човека, и второ – затова, че Той – Бог, наистина е приятел на всеки човек, без разлика, на всеки, докато това Божие приятелство човек сам, със своята порочност, не отстрани от себе си. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам – казал Господ на Своите апостоли (Иоан 15: 14). О, неизказано Божие снизхождение и милосърдие към човеците! Той – Всемогъщият Творец и Владика на всичко, нарича слабите човеци Свои приятели! Но при условие, че вършат онова, което им заповядва Бог. Впрочем онзи – необлеченият, не изпълнявал волята Божия, иначе не би бил необлечен в сватбена премяна. Защо тогава и него нарича приятел? Затуй, защото е кръстен и като такъв е причислен към верните, и е приет между Божиите приятели. Като го нарича приятел, точно с това Бог го укорява, задето е изневерил на Бога, а не Бог нему. А той мълчеше. Защото какво можел да отговори? Може би не можел да си купи [премяна]? Или не умеел да я скрои и ушие? Всичко е напразно: Бог, чрез Господ Иисус, дал на поканените готова одежда. Той трябвало само да прояви добра воля, да съблече от себе си старата и мръсна дреха на греха и да се облече в ризата на спасението, в златотъканата сватбена премяна. Но той не искал да стори това и трябвало да мълчи.

       Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Вече той сам си бил завързал ръцете чрез греха, вършейки зли дела. Вързал сам и нозете си, като вървял по пътищата на беззаконието; и сам избрал за себе си в другия живот вместо светлината тъмнината, където ще бъде плач и скърцане със зъби вместо вечна радост. Той, така да се каже, осъдил сам себе си на гибел, а Бог само произнесъл справедливата присъда.

Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат (Пртч. Сол. 5: 22). Омотан и завързан в своите грехове, в другия свят грешникът ще бъде още повече омотан и завързан. Там покаяние няма – връзването на ръцете и нозете показва, че там няма покаяние, нито пък възможност човек да стори каквото и да е добро дело за своето спасение и за влизане в Царството. Величаво и пророчески Господ завършва притчата с думите: Защото мнозина са звани, а малцина избрани. Това се отнася и за евреите, и за християните. Малко са били избраните между евреите, малко са и между християните. Всички ние, които сме се кръстили, сме поканени на Царската трапеза, но единствено Бог знае кои са Неговите избраници. Горко на онези от нас, на които Всевишният Цар, пред всички ангели и светии, ще каже: Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна. Какъв срам, ама безполезен! Какъв ужас, ама непоправим! Каква гибел, ама безвъзвратна! Но всъщност тези слова Бог и сега ни ги казва, и сега, когато пристъпваме към олтара, за да вземем Причастието и с душата си да се присъединим с Жениха Христос: – Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? Да се вслушаме в своето сърце и в своята съвест, когато пристъпваме към Честния Потир, и ще чуем този въпрос, и този упрек. Само дето тези Божии слова сега не докарват след себе си плач и скърцане със зъби във външната тъмница, както ще бъде тогава, когато Бог за последен път ще ни каже това. А кой от вас може да гарантира, че в този земен живот Бог няма да му каже тези думи за последен път? Кой може да гарантира, че още тази нощ неговата душа не ще се озове в кирлива дреха на светлото небесно събрание около Царската трапеза? Ах, кой може до смъртта си да знае дали днешният ден не е съдбоносен за цялата негова вечност? Само няколко минути разделили по съдба двамата разбойници на кръста. Тези няколко минути единият от тях не успял да използва и отишъл във външната тъмнина, докато другият ги използвал благоразумно покаял се, изповядал Сина Божий и Го помолил за своето спасение: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И в този миг старата дреха на греха паднала от неговата душа и тя се облякла в сияйна сватбена премяна. И разкаялият се разбойник с достойнството на избраник се явил на Царската трапеза в рая. Следователно, да не отлагаме и с един час нашето покаяние. Защото всеки следващ час може да не ни свари между жителите на този свят. Да бързаме да почистим и измием душата си поне толкова, колкото чистим и мием своето тяло, което днес или утре ще бъде храна за червеите. Да я почистим с покаяние и сълзи, да я умием с пост и молитва и да я облечем в одежда, изтъкана от чистота и любов и украсена с всякакви добри дела, а особено с делата на прошката и милосърдието. Да сторим онова, малкото, което Бог иска от нас, а останалото ще стори Той. Когато детето се оплаче на майката от нечистотата на своето тяло, майката бързо го чисти, къпе и преоблича. О, колко по-милостив е Бог от всяка майка към Своите чеда! Всъщност душата на всеки човек е толкова нечиста, че сама себе си никога не може да очисти и да се удостои с Божието присъствие. Но нека всеки човек да види своята душевна нечистота; нека да я намрази от все сърце, нека стори онова, малкото, което се иска от него, и което е основното, нека заплаче пред Бога, та Бог със Своя огнен Дух да го очисти. А Бог стои и чака такъв плач от Своите каещи се деца, държейки в десницата си най-разкошните ангелски одежди, готов винаги да очисти, умие, укрепи, освети, облагоухае и облече всички онези, които с покаяние го зоват.

       Слава и хвала на всемилостивия наш Бог. Слава и хвала на небесния Жених на нашите души – Господ Иисус Христос, заедно с Отца и Светия Дух – единосъщна и неразделна Троица, сега и всякога и вовеки веков. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – платното (бел. прев.).

[2] В ориг. – тръбач (бел. прев.).

[3] Фридрих Велики – (бел. авт.).

[4] В ориг. – ловец (бел. прев.).

[5] В ориг. – разбира (бел. прев.).

[6] Под брачна одежда се разбира благодатта на Светия Дух. Който не се е удостоил да се облече в нея, той не може да бъде участник в небесната сватба и в духовното пиршество. Св. Макарий. „За любовта“ (бел. авт.).

Категория: Други
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове: 0
  

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 8 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

    Свети Дионисий Ареопагит разказва за безпределната радост, външното и вътрешното озарение и неописуемото благоухание, които е изпитвал и усещал в присъствието на Пресвета Богородица, когато я е посетил в Иерусалим. В своя възторг той казва, че ако не бил познал Eдинния истински Бог, би признал за Бог Нея – Пресветата Дева Мария. Такова силно и изключително впечатление е оставяла Пресветата Дева още през времето на Нейния телесен живот на земята. А несравнимо по-голяма сила и слава тя е получила след телесната си смърт, когато по Божията воля е възвисена над ангелските сили. Нейната сила произхожда от непрестанните Ѝ молитви към Бога за верните, за всички, които прибягват за помощ към Нея. На св. Иоан Новгородски, когато с целия народ се молил на Нея за помощ срещу неприятелските войски, било открито, че и Тя в този час със сълзи умолява Господа за спасението на града[1]. И Новгород бил избавен чрез чудо.

      Както е страдала заради Своя Син, разпънат [на Кръста], така Пресветата Пречиста Божия Майка изпитва състрадание към всички несретници, които се обръщат за помощ към Нея. Може да се каже, че цялата земя е изпълнена с чудесата на Нейната милост. В Белград и до днес е жив един кафеджия, Ц. Й., родом от село Лабунища, край Струга, който сляп бил заведен от майка си в Калишкия манастир[2], където, след като свещеникът му прочел молитви пред иконата на Света Богородица, отново прогледнал. Първият отшелник ѝнок в Почаев видял огнен стълб от небето до земята и в този пламтящ стълб съзрял Пресвета Богородица. Тя била застанала на една скала[3], и после от това място бликнал извор с целебна вода, която и до ден-днешен изцерява множество болни.

 

 БЕСЕДА за единодушието на Сина и Отца

 

Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори (Иоан 5: 19).

 

     Как трябва да разбираме тези думи, братя? Да не би, както са ги схващали някои еретици, а именно, че Синът е бил по-малък от Отца и не е толкова силен като Бог Отец. Не, в никакъв случай. Устата, които така са тълкували словата на Господа, са изричали безчестие. Тези думи трябва да се разбират, както са ги разбирали светите наши Отци, сиреч, че Синът е равен във всичко на Отца и че заради Тяхното равенство волята и любовта, и премъдростта на Синa не може в нищо да е противна нито на волята на Отца, нито на любовта на Отца, нито на премъдростта на Отца. Така нито Отец може да върши нещо противно на Сина, нито пък Дух Свети – противно на Отца и Сина.

      Всичко, което Отец желае, люби и мисли, това същото желаят, любят и мислят Синът и Светият Дух. Несравнима хармония, неразделно единство, неизказaно битие! Ясно е тогава, че Синът и не може[4], и не иска да върши нищо Сам от Себе Си по Свое изволение, без [запазване на] хармонията и единството със силата на Отца и волята на Отца. Че това тълкуване е правилно, Сам Господ засвидетелства със следващите Свои думи: Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. Виждате ли равенството на волята и силата? Това, което желае Отец, желае и Синът; това, което може Отец, може и Синът. Никой, значи, да не разделя Божеството и така сам да навлича проклятие върху себе си. Бог не може да се раздели и всеки, който дръзне да дели Божеството и да умалява някое Лице, a Друго да обявява за по-висше, не може да се спаси.

    Пресвета Троице, Боже наш, Троичен по иптстаси Един по естество, Живот, Светлина и Любов, погледни на нас и ни помилуй. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

 

 

 

 

 

[1] В ориг. – за тях (бел. прев.).

 

[2] Прочут манастир, известен и като Калищки, в същия район, с чудотворна икона (Калишка) на Пресвета Богородица, впечатляваща и с това, че лицата на Божията Майка и Младинеца са изобразени много тъмни (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – камък (бел. прев.).

 

[4]  Естествено, „може” и „не може” по отношение на всемогъщия Бог се употребяват в текста и следва да се разбират богоприлично и благоразумно, в съгласие със светоотеческите творения, в които изчерпателно се изяснява този въпрос (напр. тълкованията на Евангелието от св. Иоан Златоуст, св. Кирил Александрийски и др.) (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0
                                        image 

                                                21 СЕПТЕМВРИ / 8 СЕПТЕМВРИ

 

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

 

 

Тропарь Рождества Пресвятой Богородицы, глас 4 

Рождество́ Твое́, Богоро́дице Де́во,/ ра́дость возвести́ всей вселе́нней:/ из Тебе́ бо возсия́ Со́лнце пра́вды Христо́с Бог наш,/ и, разруши́в кля́тву, даде́ благослове́ние,// и, упраздни́в сме́рть, дарова́ нам живо́т ве́чный.

Кондак Рождества Пресвятой Богородицы, глас 4 

Иоаки́м и А́нна поноше́ния безча́дства,/ и Ада́м и Е́ва от тли сме́ртныя свободи́стася, Пречи́стая,/ во святе́м рождестве́ Твое́м./ То пра́зднуют и лю́дие Твои́,/ вины́ прегреше́ний изба́вльшеся,/ внегда́ зва́ти Ти:// непло́ды ражда́ет Богоро́дицу и пита́тельницу Жи́зни на́шея.

 

Категория: Други
Прочетен: 111 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 20.09.2019 17:04
20.09.2019 08:56 - !!!
 
Здравейте!

Някои от читателите влизащи в този блог се обадиха, че иконоте, които качвам не винаги се виждат целите. За тези,които желаят да ги видят цели нека кликнат в/у изображението. Надявам се, че ще се отвори в пълнота. 
Категория: Други
Прочетен: 116 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Победата над гнева е една от най-великите победи на воина Христов. Обикновено ние се гневим или на ония, които искаме да отвърнем от греха, или на тези, които ни клеветят. Ала при това забравяме, че гневът е смъртен грях и в желанието си да спасим други, [гневейки се], себе си погубваме, както казва св. Макарий. Гневенето срещу враговете обикновено е свързано с друго едно злобно чувство – отмъстителността. Св. Евпсихий победил в такава степен гневната страст в себе си, че преди да бъде посечен[1] една част от огромното си имущество раздал на сиромаси, а другата – на своите клеветници, заради които бил изтезаван и накрая умъртвен[2] Той смятал клеветниците си за свои благодетели. Св. Златоуст пише: „Да отсечем крилете на гнева и злото няма да се издигне. Гневът е смъртоносна болест, която може да погуби душите ни… Гневът е страховит огън, поглъщаш всичко… Ако разгневеният човек би могъл да види себе си, когато се гневи, не биха му били нужни никакви други увещания (да не се гневи), защото няма нищо по-неприятно от лицето на разярения.” Авва Амон признава за себе си: „Преживях 14 години в скита, молейки Бога ден и нощ да ми дарува победа над гнева.”

 

БЕСЕДА  за духовната храна

 

Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил (Иоан 4: 34).

      Ето любов! Ето наставление! Ето смирение! Ето пример! Както в хляба се съдържа всичко необходимо за нашето тяло, така и във всяко слово на Господ Христос има всичко, което е потребно за нашите души. Божественaтa единосъщност по природа на Отец и Син се проявява в любовта на Отца към Сина и на Сина към Отца. Който обича, слуша [обичания]. Ако искаш да узнаеш колко голяма е твоята любов към Бога, измери степента на своето послушание на Божията воля и веднага ще разбереш това. Липсата на послушание е сигурен признак за отсъствие на любов. Любящият с наслада изпълнява волята на обичания. Божият Син толкова силно люби Своя Отец, че изпълняването на волята на Отца е най-сладката храна за Сина. Каква е волята на Отца? Спасението на човеците. Господ, Синът Божий, е изпитвал неутолим глад за изпълняване на волята на Отец. И се е чувствал нахранен с най-вкусни ястия, когато е спасявал някого.

      Виждате ли колко духовно извисен е Христос! Неговите ученици Му донесли храна от града и Го молели да яде: Равѝ, яж! Но в този час Той бил зает с най-важното си дело – спасяването на човешките души. Тук е самарянката, готова да приеме учението за спасението, към Него идват и всички жители на град Сихар, Царството Божие се приближава; голямата нива е готова за спасителната жътва. Ето това за Христос е храна, по-вкусна от всички ястия и лакомства на този свят. Тялото е машина, в която пътува Царят човек. Когато царят върши своето царско дело, когато откупва от робството царските синове, машината трябва да стои настрана и да не пречи на царското дело. Царят се е устремил изцяло към спасението на своите възлюбени синове и това са неговите храна и питие, неговата награда, едничката му радост и достойнство.

     О, братя мои, да бихте осъзнали как гладува Господ Христос и в днешно време за нашето спасение! Нима да Му не дадем  храната, която Той обича най-много? Кой за нас е по-скъп гост, по-близък роднина, по-верен приятел от Него? И щом къде-къде по-обикновени гости и по-далечни роднини, и неверни приятели гощаваме с такива ястия, които знаем, че обичат, как да не нагостим нашия Господ с единствената желана от Него храна? Да се заемем със собственото си спасение, към което Той ни призовава. Това за него е най-любимата гозба. От всяка друга храна Той отвръща глава.  

     О, Господи Иисусе, Човеколюбче, ненаситен [за нашето спасение], помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – преди смъртта си (бел. прев.).

 

 

[2] Това станало, когато мъченикът бил пуснат от тъмницата, та по Божия промисъл да употреби голямото си богатство по споменатия начин, вместо то да бъде отнето (имуществото на християните често се е конфискувало) от властите или разграбено от езичниците (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 102 Коментари: 0 Гласове: 0
 Рассказ об эпилептике

Паломница Милка Шечерова из Санда рассказывала нам об одном человеке, своем земляке. Он долго болел падучей. Когда Милка в 1930 году вернулась из Иерусалима, дала ему выпить воды из Иордана. Он попил этой воды и выздоровел. Милка тогда ему посоветовала, чтобы дал обет поститься. Он держался поста на протяжении года и тот год был здоров. А потом начал есть скоромное. Собственно, это мать его вынудила есть скоромное. И тогда к нему вернулась прежняя болезнь. Милка рассказала, что этот человек пел в их церковном хоре. Так вот, когда священник читал из Евангелия отрывок об исцелении отрока от падучей болезни, он падал и начинал страшно колотиться.

Категория: Други
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове: 0

                                 

image




                                
20 СЕПТЕМВРИ / 7 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

                                                          СВ. МЧК СОЗОНТ

 

 

Тропарь мученику Созонту Помпеольскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Созо́нт/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

 

Кондак мученику Созонту Помпеольскому, глас 2

И́стиннаго и богому́драго му́ченика,/ страда́льца благоче́стия иску́снаго,/ соше́дшеся днесь, велегла́сно восхва́лим,/ Созо́нта, таи́нника благода́ти,/ исцеле́ний да́теля богате́йшаго:// мо́лит бо Христа́ Бо́га о всех нас.

    
Категория: Други
Прочетен: 154 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.09.2019 18:45
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 912002
Постинги: 2476
Коментари: 0
Гласове: 772
Календар
«  Септември, 2019  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30