Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 276105 Постинги: 1204 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  47 48 49 50 51 52 53 54 55  >  >>
 
Един брат попита авва Памво:                                                                                                                                        

-Защо бесовете ми пречат да правя добро на ближния.

-Не говори така - каза старецът, - иначе по твоему ще излезе, че Бог е лъжец. По- добре кажи: „Аз самият не искам да бъда милосърден“. Защото Сам Господ вече каза: Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди (Лук. 10:19).

Категория: Други
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове: 0


За външно равенство се борят онези, които не умеят или не смеят да погледнат в себе си, нито пък да заработят върху вътрешната, върху най-важната нива на своето човешко битие.

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове: 1
  

 
ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА ФИЛИП М.:   ЗА ТРЪСТИКАТА И ЛЕНА

 

 

Свети Матей, описвайки в своето Евангелие личността на Христос, из­ползва думите на пророк Исаия: „Пречупена тръст няма да дочупи, и тлеещ лен няма да угаси” (Мат. 12:20; Ис. 42:3). Ти питаш: какво означават тези думи? Свети Иоан Златоуст ги тълкува така: „Пророкът прославя Христовата кро­тост и неизказаната Му сила." С други думи, тук се изтъкват три неща: пър­во, нищожността на Христовите врагове; второ, Христовата сила; и трето, Христовата кротост и дълготърпение. Враговете на Христос, иудейските пър­венци, са били като пречупена тръстика в ръцете на всесилния Бог, а гневът им - като тлеещ лен, който едва дими под нозете Му. С мощната Си ръка Христос е могъл да пречупи тази тръстика без никакво усилие и с нозете Си да стъпче завистниците - да ги стъпче и угаси като димящ лен. Но Той не е искал да направи това, чакайки кротко и търпеливо покаянието на греш­ниците. Трудно е да се намери по-точно сравнение за слабостта на Божиите врагове спрямо Божията сила от това, което е намерил пророкът - пречупе­на тръст и тлеещ лен. Има ли нещо по-лесно на света от това да пречупиш преломена тръстика и да угасиш запален лен, който едва дими? Ето, така нищожна е всяка омраза - човешка, еврейска и езическа, към Христос. И то­гава, и днес, и завинаги. Нима е било трудно за Онзи, от едничката дума на Когото е изсъхвало дърво, бури са стихвали, демоните са бягали, болести са изчезвали - нима за Него е било трудно с една дума да изличи от книгата на живота и да превърне в прах всички фарисеи, садукеи, всички гаевливци и надути завистливци? Ни най-малко. Но Той е искал да покаже силата Си не в най-лесното, а в най-трудното. Най-трудно е било да понесе нищожността на враговете, да претърпи техните подигравки, оплюването, глупостта, зло­бата и лъжите им, неправедното осъждане и смъртта на кръста. Най-трудно е било да гледа как пречупената тръстика се гордее и да не я строши; и да усеща смрадния дим на завистта и да не я угаси. Да, най-трудно е било всичко това да се претърпи и дори да се прости: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят”! В това най-тежко изпитание Христос е показал своята сила и е удържал победа.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
 

„Ако един народ не постави Бога над всичко и човека пред всичко, на този народ няма да
му помогнат нито мъдрите държавници, нито опитните политици, нито военната сила, нито богатството на всички граждани“.

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ОКТОМВРИ

 

 

Разсъждение

 

Свети Димитрий Ростовски е бил светител със старата и истинска [свето]отеческа закалка. Той не само е писал прекрасни книги, но и със светлия си пример наставлявал своето паство. Бил голям постник и молитвеник. Бил толкова смирен, че даже и семинаристите в неговата семинария молил да се молят на Бога за него. Когато се чували ударите на часовник, отмерващ часовете, той заставал на молитва и четял „Богородице Дево, радуйся!“. Когато бил болен, което често му се случвало, той молил семинаристите всеки от тях да прочита за него по пет пъти „Отче наш“, с размишление за петте рани на Господа Иисуса Христа. Веднъж му се явила св. Варвара и с усмивка му казала: „Защо се молиш по латински?“. Т.е. защо се молел кратко. От този укор, макар и благ, той изпаднал в отчаяние. Но [св. Варвара] го окуражила, като му рекла: „Не се плаши!“. Друг път му се явил св. мъченик Орест (10 ноември), точно когато писал неговото житие, и му казал: „Аз претърпях повече мъки за Христа от тези, които си описал“. Показал му левия си хълбок и казал: „Тук съм прободен с нажежено желязо“. Показал му лявата си ръка и казал: „Тук съм разсечен“. Накрая му показал крака си над коляното и казал: „А това е отсечено с коса“. Св. Димитрий размишлявал кой е този Орест и дали не е онзи от Петочислениците (13 декември), но светецът прочел мислите му и рекъл: „Не съм онзи от Петочислениците, а този, чието житие пишеш сега“.

 

БЕСЕДА за молитвата за спасение на душата от тинята

 

Спаси ме от праха, за да не затъна (Пс. 68: 15).[1]
 

С прах, братя, е покрита нашата душа и кола от прах е дадена за служба на нашата душа. Да не затъне душа ни в праха! Да не се зароби на праха! Да не угасне живата искра от праха на гроба! Твърде широко е полето, покрито със земен прах, което ни привлича към себе си, ала още по-широко и неизмеримо е духовното царство, което нарича нашата душа своя сродница. По земния прах наистина сме сродни със земята, ала по душа се родеем с небето. Живеем във временни колиби и сме войници в преносими палатки. Господи, спаси ме от праха! Тъй се моли каещият се цар, който най-напред се предал на праха, докато не видял, че прахът влече в бездънна пропаст. Прах е човешкото тяло със своите мечтания; прах са и всички зли хора, които воюват против праведника; прах са и демоните със своите страхотии. От всичкия този прах Господ да ни спаси. Само Той може това. А ние да се потрудим, първо на първо, да видим неприятеля в самите себе си, неприятеля, който привлича и останалите неприятели. Най-голямата беда на грешника е от това, че неволно и несъзнателно самият той е съюзник на своите врагове против себе си. А праведникът е укрепил своята душа в Бога и в Царството Божие и не се плаши; първо, не се бои от себе си, па после не се плаши и от другите свои неприятели. Не се бои, защото не е съюзник нито ятак на неприятелите на своята душа. Затова не могат нищо да му сторят, нито хората, нито демоните. Негов съюзник е Бог и Божиите ангели са му защитници – какво може [да му стори] човек, какво може демонът, какво – всичкият земен прах?

О, Господи Боже наш, триипостасни и единен, Който си вдъхнал жива душа в праха на нашите тела, по Твоята милост ни спаси, за да не потънем. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В синодалния превод на български е – извади ме из тинята, за да не затъна (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове: 0
 
Авраам, послушник на авва Агатон, попита авва Пимен.

- Какво да правя, ако внезапно ме нападнат бесове?
- А теб нападат ли те бесове? - попита на свой ред старецът. - Те ни нападат само когато не изпълняваме похотите си. Защото нашите бесове са собствените ни похоти - точно те ни измъчват, за да ги изпълняваме. А ако искаш да знаеш кого са нападали бесовете, знай: нападали са Мойсей и подобните на него.

Категория: Други
Прочетен: 126 Коментари: 0 Гласове: 1


 ВЪПРОС:

Позволено ли е духовни лица да се занимават с бизнес?

 

ОТГОВОР:

 

НЕ ! Този въпрос е разглеждан в древност, и шестото апостолско правило е много ясно: „Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат“.

Категория: Други
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЕДИН ЛЮБИТЕЛ НА СВЕТОТО ПИСАНИЕ:

ЗА БЛАГОУХАНИЕТО И МИРИСА

 

 

Прочел си тези думи и си се учудил. А нима само някои отделни думи от Светото Писание са чудни? Всичко в него е ново като живот. Учудва те това, че апостолът говори за благоухание, по което познаваме Христос. „Как може в духовното царство да има мирис?" - питаш ти. Много просто -както има духовно виждане, духовно чуване и духовно осезание, така има и духовен мирис. Слепият Исаак почувствал душата на своя син Иаков по мириса и казал: „Ето мирисът на сина ми е като мирис на нива, която Господ е благословил” (Бит. 27:27). Пророкът от огромна далечина във времето вижда духом Христос като „най-прекрасния от синовете човечески” и казва за бла­гоуханието на неговите дрехи: „Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия” (Пс. 44:9). Разбира се, тук не става дума за дрехите на неговото тяло, а за добродетелите като одеяние на душата. Неслучайно народът казва за някого: „душата му благоухае" или „душата му смърди". Винаги когато светлите небесни сили са се явявали на хората, от тях се е разнасяло дивно и животворно благоухание, а когато до някого са се приближавали демони, от тях се е разнасяла отвратителна и непоносима смрад. Спомни си за случаите на неочаквано благоухание по време на молитва или от мощите на светци. Но всичко това принадлежи към тайните на духовния свят и не е достъпно за онези, които мислят и живеят плътски. Истина е и това, че некръстените души имат някакъв особен дъх.

Апостолът благодари на Бога за това, че дава на верните да тържеству­ват в Христа Иисуса, „Който - казва той - навред чрез нас проявява благоуха­нието, по което познаваме Самия Него. Защото ние сме Христово благоуха­ние пред Бога”.Благоуханието, по което познаваме Единия Бог в Троица; благоуханието, по което познаваме Сина Божи като Месия; благоуханието, по което познаваме царството на светлината и вечния живот; благоухание­то на божествената любов; благоуханието на чистите и богоугодни мисли, чувства и дела - то се нарича Христово благоухание пред Бога. Това благо­ухание носят в душите си онези, които са познали Христос и живеят с това познание. То е благоуханието на живота, в противоположност на мириса на смъртта. А мириса на смъртта носят в себе си всички, които са далеч от познаването на Христос; които отхвърлят Христос или воюват против Него. Техните души лъхат на смърт, защото те не искат да знаят нищо за това, което следва след смъртта. Смъртта всевластно господства над всяка минута от техния живот. Смъртта обитава всяко кътче на душите им. Погледът им стига до гроба, но не и отвъд него. Затова и миришат на смърт. Защото ми­рисът на нашата душа е свързан с крайната точка на нашия духовен взор: ако това е гробът - тогава тя мирише на смърт, ако е Живият Бог и Небесно­то Царство - мирише на живот.

Всеки физически мирис е само образ или символ на духовната реал­ност. Духовният мирис не идва от никакви материални предмети, а от без­телесните духове - от тъканта на техните добри или зли мисли и чувства.

 

 

Автор - св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове: 1

 ВЪПРОС: Необходимо ли е за желаещите да получат кръщение специална подготовка?

 

ОТГОВОР : ДА.

 

„Онези, които се готвят за кръщение, трябва да изучават вярата…“

(78 Правило на VI Вселенски Събор)

Категория: Други
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ВЪПРОС: Коя е спасителната вяра?

ОТГОВОР: Вярата в единния Бог изповядван в Троица, Твореца на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. Бог е безначален и безкраен. Бог е Дух (Иоан, 4: 24), Който присъства на всякъде, вижда всичко, знае всичко, и се грижи за всичко. Бог е изпълнен с любов към всички хора и към всички творения.

 

Категория: Други
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: 0
  

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Чудо на св. Димитрий Солунски. Че светиите Божии живеят на небесата, облечени във велика слава и сила, православните християни го знаят не по някакво свое умуване, а от истинската помощ и явяване на светците. Понякога те се явяват [по начин, по който] човек ги вижда и чува, понякога само ги вижда или само ги чува, а понякога невидимо и без думи те влияят на нашите  мисли, на нашето състояние и върху делата ни. Между многото чудеса на св. Димитрий е забележително и следното. В храма на св. Димитрий в Солун бил назначен за църковен служител един младеж на име Онисифор. Неговото главно задължение било да води сметките за свещите и кандилата. Този младеж започнал да краде свещи, да ги носи вкъщи и после пак да ги продава. Явил му се св. Димитрий и му казал: „Брате Онисифоре, не ми е угодно това, което вършиш, защото крадеш свещи и с това вредиш на другите, а най-вече на себе си; откажи се от  това и се покай“. Онисифор се уплашил и засрамил, и за някое време спрял да краде свещи. Но по-късно забравил и отново започнал да краде. Една сутрин някакъв виден човек донесъл големи свещи, запалил ги на гроба на светеца, помолил се и си излязъл. Онисифор пристъпил към свещите и протегнал ръка с намерение да ги вземе. Но в това време чул глас като гръм: „Пак ли почваш?“. Като  поразен от мълния , Онисифор паднал на земята и изгубил съзнание. Надошли хора, вдигнали го и той постепенно, като дошъл на себе си, разказал всичко, което му се случило. Всички се ужасили и прославили Бога.

 

БЕСЕДА за ревността по Божия дом

 

Защото ревността за Твоя дом ме яде и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене (Пс. 68: 9).

 

Небесата са дом Божий. Църквата Божия е дом Божий. Телата на вярващите човеци са дом Божий. Там, където е Бог, там е домът Божий; а където е домът Божий, там е и светинята. [Когато] хората безчестят светинята, царственият пророк се гневи и гори от ревност. Всички хули към светинята Божия той приема на себе си и те падат върху него като огън, който все повече разпалва ревността му. Хората безчестят светинята, като не вярват и отричат онова, което сам Бог е открил  на човеците за тяхното спасение. Когато хората се противят на истината, или като еретически изопачават истината, или като своеволно съдят по плътския си разум за своя Христос Господ, или като се съмняват в [съществуването на] ангелите и светиите, в Съда и безсмъртното Царство Христово, и във вечните мъки на неразкаялите се грешници, във всички тези и подобни случаи разбойнически нападат Божия дом и безчестят светинята на дома Божий. Тогава в праведното сърце се надига ревност против богоборството и богохулството. Също така хората нападат светинята на Божия дом, като се отнасят недостойно спрямо Църквата Божия, когато немарят за църковните наредби, лениво изпълняват църковните заповеди и злобно се отнасят към църковните служители. И тогава в праведното и набожно сърце се разпалва ревност за светинята на Божия дом. Накрая и унижението на човешкото тяло, отдаването на страстите, служенето на греховете, грабежите, грубостта, пиянството и други зли дела – всичко това е нападение на светинята на Божия дом, всичко това е богохулство и човекохулство. И отново се надига ревността на ревнителя за светинята, и свети пред хората като небесен пламък. О, братя мои, да се поучим от Христовата ревност за светинята на Божия дом (Иоан. 2: 17), и от ревността на апостолите и светите отци на нашата Православна Църква. Да ревнуваме за нашето спасение повече, отколкото дяволът денонощно ревнува за нашата гибел.                                                                   

О, Господи Иисусе Христе, пример на ревност за светинята, дай и нам една искра от Твоята ревност, та като ревнуваме, да заприличаме на Тебе и да се спасим чрез Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

ВЪПРОС: Имат ли епископите власт да нарушават постановленията на вселенските събори?

        ОТГОВОР: НЕ !

         За съжаление това днес се случва. Но св. Василий Велики категорично заявява: „Епископите в никакъв случай нямат власт да нарушават което и да е правило, а само да следват постановленията и да се придържат към предшестващите“.  

Категория: Други
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.11.2017 16:29
<<  <  47 48 49 50 51 52 53 54 55  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 276105
Постинги: 1204
Коментари: 0
Гласове: 256
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031